Тении: Разлика между версии
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м вътр. препратки; форматиране: 3x тире, 2x А|АБ, 2x кавички, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| rank = Cestoda |
| rank = Cestoda |
||
| rank_authority = [[Karl Asmund Rudolphi|Rudolphi]], 1808 |
| rank_authority = [[Karl Asmund Rudolphi|Rudolphi]], 1808 |
||
| fossil_range = {{fossil range|270|0|ref=<ref name="Paula2013">[http://www.sciencedaily.com/releases/2013/01/130130184200.htm |
| fossil_range = {{fossil range|270|0|ref=<ref name="Paula2013">[http://www.sciencedaily.com/releases/2013/01/130130184200.htm „Tapeworm Eggs Discovered in 270-Million-Year-Old Fossil Shark Feces“, ''ScienceDaily, 30 January 2013]</ref>}} |
||
| subdivision_ranks = Разреди |
| subdivision_ranks = Разреди |
||
| subdivision = |
| subdivision = |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
}} |
}} |
||
'''Тении''' (''Cestoda'', {{lang-la|cestus}} |
'''Тении''' (''Cestoda'', {{lang-la|cestus}} – „пояс“, „лента“ и ''oid'' – „подобно“) се наричат клас [[Паразит|паразитни]] [[плоски червеи]] с начленено тяло. Известни са около 3 500 вида, представителите на които напълно са загубили [[Храносмилателна система|храносмилателната система.]] Някои от тях са и опасни паразити при хората. [[Заболявания]]та, които предизвикват, се наричат [[Цестодоза|цестодози]]. |
||
== Устройство == |
== Устройство == |
||
Тялото при тениите е силно дорзовентрално сплеснато, удължено, лентовидно, съставено от главова част, наречена [[сколекс]], шийка и начленена част – стробила. При някои цестоди тялото не е начленено. Членчетата на стробилата се наричат [[проглотид]]и. Общата дължина на тялото варира от милиметри до 10 метра. |
Тялото при тениите е силно дорзовентрално сплеснато, удължено, лентовидно, съставено от главова част, наречена [[сколекс]], шийка и начленена част – стробила. При някои цестоди тялото не е начленено. Членчетата на стробилата се наричат [[проглотид]]и. Общата дължина на тялото варира от милиметри до 10 метра. |
||
Формата на сколекса е сферична, крушовидна или кубична. Върху него се намират 4 смукала, а някои видове вместо тях имат ямички за засмукване – ботрии. Те служат за закрепване върху гостоприемника. При някои видове освен тези приспособления в предната част на сколекса се намира венец от кукички или шипчета. При други видове кукичките се намират по шийката или в стробилата. На апикалния край на сколекса е разположено хоботче, наречено [[ростелум]], също снабдено с кукички. Шийката е неначленена, къса и най-тясната част от червея. В задната част се намира зона на нарастване, в която посредством пролиферация и обособяване на напречна бразда се образуват новите членчета. |
Формата на сколекса е сферична, крушовидна или кубична. Върху него се намират 4 смукала, а някои видове вместо тях имат ямички за засмукване – ботрии. Те служат за закрепване върху [[Гостоприемник|гостоприемника]]. При някои видове освен тези приспособления в предната част на сколекса се намира венец от кукички или шипчета. При други видове кукичките се намират по шийката или в стробилата. На апикалния край на сколекса е разположено хоботче, наречено [[ростелум]], също снабдено с кукички. Шийката е неначленена, къса и най-тясната част от червея. В задната част се намира зона на нарастване, в която посредством пролиферация и обособяване на напречна бразда се образуват новите членчета. |
||
Третата част от тялото е стробилата, която е изградена от различен брой проглотиди. Броят им варира от 3 до няколко хиляди. Формата на всяко от членчетата може да бъде трапецовидна, елипсовидна или правоъгълна. По дължината на стробилата членчетата са в различна степен на зрялост. Непосредствено след шийката са незрелите (ювенилни). В тях няма развита полова система. |
Третата част от тялото е стробилата, която е изградена от различен брой проглотиди. Броят им варира от 3 до няколко хиляди. Формата на всяко от членчетата може да бъде трапецовидна, елипсовидна или правоъгълна. По дължината на стробилата членчетата са в различна степен на зрялост. Непосредствено след шийката са незрелите (ювенилни). В тях няма развита [[полова система]]. Следват мъжки проглотиди, в които се развиват мъжките полови органи. След тях са [[Хермафродитизъм|хермафродитните]] проглотиди. В тях мъжката и женската полови системи са еднакво развити. Следват женските проглотиди. В тях женската полова система е добре развита, а мъжката е частично или напълно закърняла. Последните членчета са зрели. В тях паренхимната тъкан е изместена изцяло от [[Матка|матката]], която е изпълнена с [[яйца]]. |
||
Тялото на тениите е покрито със специализиран кожно-мускулен слой, наречен тегумент. Повърхността му е осеяна с множество микровили увеличаващи многократно резорбтивната способност на тъканта. През нея преминават хранителни вещества, намиращи се в чревното съдържание на гостоприемника. |
Тялото на тениите е покрито със специализиран кожно-мускулен слой, наречен тегумент. Повърхността му е осеяна с множество микровили увеличаващи многократно резорбтивната способност на тъканта. През нея преминават [[хранителни вещества]], намиращи се в чревното съдържание на гостоприемника. |
||
Телесната кухина е изпълнена с паренхим. В него се намират т.нар. варовити образувания съдържащи освен основните органични съединения и неорганични елементи като [[манган]], [[калций]] и [[фосфор]]. Тези вещества неутрализират стомашното съдържание на организма. Липсва |
Телесната кухина е изпълнена с паренхим. В него се намират т.нар. варовити образувания съдържащи освен основните [[органични съединения]] и неорганични елементи като [[манган]], [[калций]] и [[фосфор]]. Тези вещества неутрализират стомашното съдържание на организма. Липсва храносмилателна система. Хранителните вещества се приемат през цялата повърхност на тялото. [[Дишане]]то е [[Анаеробност|анаеробно]], при което се използва натрупания в паренхима [[гликоген]]. [[Отделителна система|Отделителната система]] е от протонефридиен тип. [[Нервната система]] е представена от двуделен ганглий разположен в сколекса. Тук се намират и осезателни власинки. |
||
Тениите са хермафродитни организми. В проглотидите намиращи се в близост до шийката половата система се намира в процес на формиране. В средната част е функционираща, а в крайните проглотиди матката е силно разрастнала се и изпълнена с яйца. Останалите полови органи са закърнели. |
Тениите са хермафродитни организми. В проглотидите намиращи се в близост до шийката половата система се намира в процес на формиране. В средната част е функционираща, а в крайните проглотиди матката е силно разрастнала се и изпълнена с яйца. Останалите полови органи са закърнели. |
||
== Жизнен цикъл == |
== Жизнен цикъл == |
||
[[Оплождане]]то се извършва между членчета на два индивида, членчета от един и същи екземпляр или дори се извършва самооплождане. Още в матката от яйцето се развива [[ларва]], наречена [[онкосфера]]. В задния си край тя има 6 кукички, а в предния са разположени жлезисти клетки. Те служат за образуването на секрет, с чиято помощ ларвата се придвижва в междинния гостоприемник. Отвън онкосферата е обвита от здрава обвивка – ембриофора. Зрелите проглотиди се откъсват от стробилата. Голяма част от тях могат да се движат попадайки в [[околната среда]]. Развитието на цестодите е придружено винаги с участието на междинен гостоприемник. Ларвната форма, която се образува в новия гостоприемник се нарича цистицеркус. Когато заразено месо с цистицеркус попадне в храносмилателната система на крайните гостоприемници образувалата се циста се разтваря и сколексът се прилепва за [[Лигавица|лигавицата]] на [[Черва|червата]]. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* ''А. Германов, |
* ''А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.48 – 54'' |
||
{{commons|Category:Cestoda}} |
{{commons|Category:Cestoda}} |
Версия от 10:43, 16 февруари 2016
Тении | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Rudolphi, 1808 | ||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||
Тении в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Тении (Cestoda, Шаблон:Lang-la – „пояс“, „лента“ и oid – „подобно“) се наричат клас паразитни плоски червеи с начленено тяло. Известни са около 3 500 вида, представителите на които напълно са загубили храносмилателната система. Някои от тях са и опасни паразити при хората. Заболяванията, които предизвикват, се наричат цестодози.
Устройство
Тялото при тениите е силно дорзовентрално сплеснато, удължено, лентовидно, съставено от главова част, наречена сколекс, шийка и начленена част – стробила. При някои цестоди тялото не е начленено. Членчетата на стробилата се наричат проглотиди. Общата дължина на тялото варира от милиметри до 10 метра.
Формата на сколекса е сферична, крушовидна или кубична. Върху него се намират 4 смукала, а някои видове вместо тях имат ямички за засмукване – ботрии. Те служат за закрепване върху гостоприемника. При някои видове освен тези приспособления в предната част на сколекса се намира венец от кукички или шипчета. При други видове кукичките се намират по шийката или в стробилата. На апикалния край на сколекса е разположено хоботче, наречено ростелум, също снабдено с кукички. Шийката е неначленена, къса и най-тясната част от червея. В задната част се намира зона на нарастване, в която посредством пролиферация и обособяване на напречна бразда се образуват новите членчета.
Третата част от тялото е стробилата, която е изградена от различен брой проглотиди. Броят им варира от 3 до няколко хиляди. Формата на всяко от членчетата може да бъде трапецовидна, елипсовидна или правоъгълна. По дължината на стробилата членчетата са в различна степен на зрялост. Непосредствено след шийката са незрелите (ювенилни). В тях няма развита полова система. Следват мъжки проглотиди, в които се развиват мъжките полови органи. След тях са хермафродитните проглотиди. В тях мъжката и женската полови системи са еднакво развити. Следват женските проглотиди. В тях женската полова система е добре развита, а мъжката е частично или напълно закърняла. Последните членчета са зрели. В тях паренхимната тъкан е изместена изцяло от матката, която е изпълнена с яйца.
Тялото на тениите е покрито със специализиран кожно-мускулен слой, наречен тегумент. Повърхността му е осеяна с множество микровили увеличаващи многократно резорбтивната способност на тъканта. През нея преминават хранителни вещества, намиращи се в чревното съдържание на гостоприемника.
Телесната кухина е изпълнена с паренхим. В него се намират т.нар. варовити образувания съдържащи освен основните органични съединения и неорганични елементи като манган, калций и фосфор. Тези вещества неутрализират стомашното съдържание на организма. Липсва храносмилателна система. Хранителните вещества се приемат през цялата повърхност на тялото. Дишането е анаеробно, при което се използва натрупания в паренхима гликоген. Отделителната система е от протонефридиен тип. Нервната система е представена от двуделен ганглий разположен в сколекса. Тук се намират и осезателни власинки.
Тениите са хермафродитни организми. В проглотидите намиращи се в близост до шийката половата система се намира в процес на формиране. В средната част е функционираща, а в крайните проглотиди матката е силно разрастнала се и изпълнена с яйца. Останалите полови органи са закърнели.
Жизнен цикъл
Оплождането се извършва между членчета на два индивида, членчета от един и същи екземпляр или дори се извършва самооплождане. Още в матката от яйцето се развива ларва, наречена онкосфера. В задния си край тя има 6 кукички, а в предния са разположени жлезисти клетки. Те служат за образуването на секрет, с чиято помощ ларвата се придвижва в междинния гостоприемник. Отвън онкосферата е обвита от здрава обвивка – ембриофора. Зрелите проглотиди се откъсват от стробилата. Голяма част от тях могат да се движат попадайки в околната среда. Развитието на цестодите е придружено винаги с участието на междинен гостоприемник. Ларвната форма, която се образува в новия гостоприемник се нарича цистицеркус. Когато заразено месо с цистицеркус попадне в храносмилателната система на крайните гостоприемници образувалата се циста се разтваря и сколексът се прилепва за лигавицата на червата.
Източници
- А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.48 – 54