Дяволското гърло: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Община Девин, ползвайки HotCat |
м Добавяне на Категория:Релеф на област Смолян, ползвайки HotCat |
||
Ред 96: | Ред 96: | ||
[[Категория:100 национални туристически обекта]] |
[[Категория:100 национални туристически обекта]] |
||
[[Категория:Община Девин]] |
[[Категория:Община Девин]] |
||
[[Категория:Релеф на област Смолян]] |
Версия от 07:26, 18 февруари 2016
Дяволското гърло | |
Вътрешността на Дяволското гърло | |
Местоположение | Община Девин Родопи, България |
---|---|
Дължина | ~1 000 m (350 m за туристи) |
Температура | 8°C |
Откриване | от древността |
Геология | пропастна пещера |
Входове | естествен и изкуствен |
Достъп | регулиран |
Осветление | постоянно |
Дяволското гърло в Общомедия |
Дяволското гърло е пещера в Родопите, община Девин.
Местонахождение
Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.
Име
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава.
Откриване и изследване
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[1]
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена "Бучащата зала". Дължината и е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Прилепите в пещера "Дяволското гърло"
В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.
Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени [2]:
- Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
- Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
- Дългопръст нощник (Myotis cappaccinii)
- Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).
В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
Туризъм
- Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
- Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
- Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C.
Работно време
Пещерата Дяволското гърло е отворена за посетители целогодишно. Вход свободен за деца под 7 г.
Лятно работно време (май–септември) – 10–17 ч
Зимно работно време (октомври–април) – 10–16 ч
Легенди
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика.
Източници
- ↑ вестник „Отечествен фронт”, 16 и 17 август 1962 г.
- ↑ Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
Външни препратки
- Дяволското гърло - Пещерите в България
- Дяволското гърло - снимки
- Официална страница на пещерата Дяволското гърло
Галерия
|
|