Марин Грашнов: Разлика между версии
м форматиране: 12x тире-числа, 3 интервала, запетая (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е [[България|български]] [[партизанин]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия (БКП)]], министър на строежите (1952 |
'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е [[България|български]] [[партизанин]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия (БКП)]], министър на строежите (1952 – 1957, 1959 – 1968). |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Марин Грашнов е роден |
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 г. в с. Дебнево, Троянско.<ref name="ташев">{{ташев|126 – 127}}</ref> Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]] от 1936 г. и на БКП през 1942 г.<ref name="ташев"/> Партизанин е в [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref> |
||
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. оглавява Околийския народен съвет и Околийската организация на БКП в [[Троян]], след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в [[Ловеч]]. В периода 1952 |
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. оглавява Околийския народен съвет и Околийската организация на БКП в [[Троян]], след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в [[Ловеч]]. В периода 1952 – 1957 г. е [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството|министър на строежите и пътищата]] в [[Правителство на България (66)|първото правителство]] на [[Вълко Червенков]] и [[Правителство на България (67)|правителството]] на Вълко Червенков и [[Антон Югов]]. <ref name="ташев"/> |
||
Между 1959 и 1968 г. последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959 |
Между 1959 и 1968 г. последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959 – 1961) и Комитета по строителство (1961 – 1962) във [[Правителство на България (68)|второто правителство]] на Антон Югов и министър на строежите (1962 – 1968) в [[Правителство на България (69)|третото правителство]] на Антон Югов и в [[Правителство на България (70)|първото]] и [[Правителство на България (71)|второто правителство]] на [[Тодор Живков]].<ref name="ташев"/> |
||
Кандидат-член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет на БКП]] от 1954 г. Многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти. В периода 1958 |
Кандидат-член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет на БКП]] от 1954 г. Многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти. В периода 1958 – 1976 г. е член на ЦК на БКП.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-X</ref> През 1968 – 1971 г. е завеждащ [[Отдел „Строителство и архитектура“ при ЦК на БКП|отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП]]. |
||
Между 1971 и 1974 г. е посланик на България в [[Египет]]. След 1974 г. се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.<ref name="ташев"/> |
Между 1971 и 1974 г. е посланик на България в [[Египет]]. След 1974 г. се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.<ref name="ташев"/> |
||
Родство-баща на бизнесмена [[Владимир Грашнов]] (1952 |
Родство-баща на бизнесмена [[Владимир Грашнов]] (1952 – 2001). |
||
Марин Грашнов умира през 2004 г. в София. |
Марин Грашнов умира през 2004 г. в София. |
||
== Публикации == |
== Публикации == |
||
* „От септември до септември 1923 |
* „От септември до септември 1923 – 1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973) |
||
* „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976) |
* „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976) |
||
* „Бунтът на непокорните“ (1983) |
* „Бунтът на непокорните“ (1983) |
||
* „Каменният летопис на народното строителство 1944 |
* „Каменният летопис на народното строителство 1944 – 1990 г.“ (2000) |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 14:47, 18 февруари 2016
Марин Грашнов | |
български политик | |
Роден |
30 септември 1919 г.
|
---|---|
Починал | 2004 г.
|
Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VI НС |
Марин Пенчев Грашно̀в е български партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър на строежите (1952 – 1957, 1959 – 1968).
Биография
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 г. в с. Дебнево, Троянско.[1] Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г. и на БКП през 1942 г.[1] Партизанин е в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ от 15 септември 1943 г. [2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. оглавява Околийския народен съвет и Околийската организация на БКП в Троян, след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. В периода 1952 – 1957 г. е министър на строежите и пътищата в първото правителство на Вълко Червенков и правителството на Вълко Червенков и Антон Югов. [1]
Между 1959 и 1968 г. последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959 – 1961) и Комитета по строителство (1961 – 1962) във второто правителство на Антон Югов и министър на строежите (1962 – 1968) в третото правителство на Антон Югов и в първото и второто правителство на Тодор Живков.[1]
Кандидат-член на Централния комитет на БКП от 1954 г. Многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти. В периода 1958 – 1976 г. е член на ЦК на БКП.[3] През 1968 – 1971 г. е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП.
Между 1971 и 1974 г. е посланик на България в Египет. След 1974 г. се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.[1]
Родство-баща на бизнесмена Владимир Грашнов (1952 – 2001).
Марин Грашнов умира през 2004 г. в София.
Публикации
- „От септември до септември 1923 – 1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973)
- „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976)
- „Бунтът на непокорните“ (1983)
- „Каменният летопис на народното строителство 1944 – 1990 г.“ (2000)
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 126 – 127.
- ↑ Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, София, 1975, с. 68
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-X