Вирус на шапа: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1911079. |
м вътр. препратки; форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, 2 интервала, А|АБ, число+г. (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox |
||
| name = |
| name = Вирус на шапа |
||
| image = |
| image = |
||
| image_caption = |
| image_caption = |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
'''Вирусът, причиняващ заболяването [[шап]]''' (''Virus aphthosae'') е малък РНК вирус от семейство ''[[Picornaviridae]]''. Причинява остро и силно контагиозно заболяване при двукопитните бозайници и човека, протичащо с висока температура и образуване на афти по [[лигавица|лигавиците]] на [[уста]]та, [[копито|междукопитната]] цепка, копитния венец и по-рядко по [[кожа]]та на [[виме]]то. |
'''Вирусът, причиняващ заболяването [[шап]]''' (''Virus aphthosae'') е малък [[РНК вирус]] от семейство ''[[Picornaviridae]]''. Причинява остро и силно контагиозно заболяване при двукопитните [[бозайници]] и [[Човек|човека]], протичащо с висока температура и образуване на [[афти]] по [[лигавица|лигавиците]] на [[уста]]та, [[копито|междукопитната]] цепка, копитния венец и по-рядко по [[кожа]]та на [[виме]]то. |
||
== Морфологични особености == |
== Морфологични особености == |
||
Вирусът е с размери 22 |
Вирусът е с размери 22 – 30 nm, притежава икосаедрална симетрия с 60 капсомера и сферична форма. [[Геном]]ът му съдържа едноверижна [[РНК]](+). Важна особеност на вируса е неговия плуралитет. Установени са 7 [[Антиген|антигенни]] типа – О (името произхожда от това на френския департамент [[Оаз (департамент)|Оаз]] – „Oise“), А (от „Allemagne“ – [[Германия]]), С, SAT1, SAT2, SAT3 (от „South African Territories“ – Южноафрикански територии) и [[Азия]]1, които се различават по географско разпространение, в [[Имунология|имунологично]] отношение и не предизвикват кръстосан [[имунитет]]. И трите типа на вируса обаче предизвикват еднакво по клинична изява заболяване. Към всеки тип са доказани и различен брой субтипове, които също се различават в имунологично отношение. Например в избухналата [[епизоотия]] от шап в [[странджа]]нски села в [[община Царево]] в началото на [[2011]] г., причинителят е вирус тип О, щам PanAsia-2<sup>ANT-10</sup>.<ref>[http://www.wrlfmd.org/fmd_genotyping/euro/bul.htm FMD, Republic of Bulgaria]</ref> |
||
== Устойчивост на вируса == |
== Устойчивост на вируса == |
||
При нормални условия в околната среда шапният вирус остава активен в рамките на няколко седмици. В органични материи се запазва и за по-дълъг срок от време. Такива са тор, изсушени животински секрети, постеля за животни, космена покривка и кожи. |
При нормални условия в [[околната среда]] шапният вирус остава активен в рамките на няколко седмици. В органични материи се запазва и за по-дълъг срок от време. Такива са [[тор]], изсушени животински секрети, постеля за животни, космена покривка и кожи. |
||
Вирусът притежава максимална устойчивост при pH 7. |
Вирусът притежава максимална устойчивост при [[pH]] 7.4 – 7.6, но оцелява и в рамките на pH 6.7 – 9.5 при по ниска температура на околната среда (4°C или по-ниска). При pH под 5.0 или над 11.0 се инактивира бързо. Повишаването на температурата намалява срокът му на оцеляване. Например при температури под точката на замръзване вирусът е изключително устойчив. При 56°C оцелява за 30 минути, а при 100°C загива моментално. |
||
Нормалното pH на [[урина]]та то инактивира. Загива за около 3 дни в [[месо]], преминало нормално зреене. Той може да оцелее обаче с месеци в осолени, охладени или замразени меса, лимфни възли, костен мозък, вътрешни органи и кръвни съсиреци. |
Нормалното pH на [[урина]]та то инактивира. Загива за около 3 дни в [[месо]], преминало нормално зреене. Той може да оцелее обаче с месеци в осолени, охладени или замразени меса, [[Лимфен възел|лимфни възли]], [[костен мозък]], вътрешни органи и кръвни съсиреци. |
||
== Дезинфектанти == |
== Дезинфектанти == |
Версия от 15:45, 18 февруари 2016
Вирус на шапа | ||||||||||||||
Геном | ||||||||||||||
Група IV: евРНК вируси (ssRNA+) | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Вирусът, причиняващ заболяването шап (Virus aphthosae) е малък РНК вирус от семейство Picornaviridae. Причинява остро и силно контагиозно заболяване при двукопитните бозайници и човека, протичащо с висока температура и образуване на афти по лигавиците на устата, междукопитната цепка, копитния венец и по-рядко по кожата на вимето.
Морфологични особености
Вирусът е с размери 22 – 30 nm, притежава икосаедрална симетрия с 60 капсомера и сферична форма. Геномът му съдържа едноверижна РНК(+). Важна особеност на вируса е неговия плуралитет. Установени са 7 антигенни типа – О (името произхожда от това на френския департамент Оаз – „Oise“), А (от „Allemagne“ – Германия), С, SAT1, SAT2, SAT3 (от „South African Territories“ – Южноафрикански територии) и Азия1, които се различават по географско разпространение, в имунологично отношение и не предизвикват кръстосан имунитет. И трите типа на вируса обаче предизвикват еднакво по клинична изява заболяване. Към всеки тип са доказани и различен брой субтипове, които също се различават в имунологично отношение. Например в избухналата епизоотия от шап в странджански села в община Царево в началото на 2011 г., причинителят е вирус тип О, щам PanAsia-2ANT-10.[1]
Устойчивост на вируса
При нормални условия в околната среда шапният вирус остава активен в рамките на няколко седмици. В органични материи се запазва и за по-дълъг срок от време. Такива са тор, изсушени животински секрети, постеля за животни, космена покривка и кожи.
Вирусът притежава максимална устойчивост при pH 7.4 – 7.6, но оцелява и в рамките на pH 6.7 – 9.5 при по ниска температура на околната среда (4°C или по-ниска). При pH под 5.0 или над 11.0 се инактивира бързо. Повишаването на температурата намалява срокът му на оцеляване. Например при температури под точката на замръзване вирусът е изключително устойчив. При 56°C оцелява за 30 минути, а при 100°C загива моментално.
Нормалното pH на урината то инактивира. Загива за около 3 дни в месо, преминало нормално зреене. Той може да оцелее обаче с месеци в осолени, охладени или замразени меса, лимфни възли, костен мозък, вътрешни органи и кръвни съсиреци.
Дезинфектанти
За дезинфекция се използват киселини, основи, оксиданти и алдехиди в подходяща концентрация. Такива са например формалин, натриева основа, калциев хипохлорид, оцетна киселина и други.[2]
Източници
Литература
- Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г., ISBN 954-703-011-6
- Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф.Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5