Кирил Преславски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 13: Ред 13:
== Биография ==
== Биография ==
[[File:BASA-1535K-1-45-2-Prince Kyril of Bulgaria.jpg|thumb|left|200px]]
[[File:BASA-1535K-1-45-2-Prince Kyril of Bulgaria.jpg|thumb|left|200px]]
Княз Кирил завършва [[Военно училище|Военното училище]] в София и участва като офицер за свръзки в [[Балкански войни|Балканските]] (1912-191) и [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; [[генерал-лейтенант]] от българската царска [[армия]] (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен [[адмирал]] от Германската имперска флота (13 юни 1917).
Княз Кирил завършва [[Военно училище|Военното училище]] в София и участва като офицер за свръзки в [[Балкански войни|Балканските]] (1912– 1913) и [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; [[генерал-лейтенант]] от българската царска [[армия]] (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен [[адмирал]] от Германската имперска флота (13 юни 1917).


Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар [[Фердинанд I]] на [[3 октомври]] [[1918]], заминава с баща си в град [[Кобург]], Германия. През 20-те години учи [[агрономия]] в [[Прага]]. Завръща се в България едва през [[1926]] г. Известен е с бохемския си живот.
Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар [[Фердинанд I]] на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си в град [[Кобург]], Германия. През 20-те години учи [[агрономия]] в [[Прага]]. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот.


Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на [[9 септември]] [[1943]] г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV [[Обикновено Народно събрание]], заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], докато първородният син на цар Борис III, [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на [[11 септември]].
Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV [[Обикновено Народно събрание]], заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], докато първородният син на цар Борис III, [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]], навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на [[11 септември]].


След тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари [[1945]] г. – като „виновен“ в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф.[[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]].
След тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф.[[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]].


Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на [[1 февруари]] срещу [[2 февруари]] [[1945]] г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]]. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно – през 1995 г. на Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.
Княз Кирил и колегите му са разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите са захвърлени в обща яма, издълбана от бомба, паднала по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]]. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. През същата 1995 г. в Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.


На [[26 август]] [[1996]] г. Върховният съд отменя присъдите от [[1 февруари]] [[1945]] г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.
На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по които са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.


{{Династия Сакскобургготски}}
{{Династия Сакскобургготски}}

Версия от 01:53, 20 февруари 2016

Кирил Преславски
български княз

Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (49 г.)
ПогребанРилски манастир, Република България

РелигияКатолическа църква
Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
РодВетини
БащаФердинанд I
МайкаМария Луиза Бурбон-Пармска
Братя/сестриБорис III
Евдокия
Надежда
Кирил Преславски в Общомедия

Кирил (Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип), официално - Негово Царско Височество Кирил, княз Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.), е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г и регент на Царство България от 1943 г. Екзекутиран от социалистическия режим през 1945 г.

Биография

Княз Кирил завършва Военното училище в София и участва като офицер за свръзки в Балканските (1912– 1913) и Първата световна война (1915 – 1918). За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен адмирал от Германската имперска флота (13 юни 1917).

Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си в град Кобург, Германия. През 20-те години учи агрономия в Прага. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот.

Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за Принц-Регент от XXV Обикновено Народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, докато първородният син на цар Борис III, Симеон II, навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември.

След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с Германия и осъден на смърт, заедно с проф.Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.

Княз Кирил и колегите му са разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите са захвърлени в обща яма, издълбана от бомба, паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. През същата 1995 г. в Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.

На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по които са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.

Награди

Генеалогия

Външни препратки