Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
1 съкращение при използване на шаблон
Ред 19: Ред 19:
| жертви2=
| жертви2=
}}
}}
{{Шаблон:Руско-турска война от 1877-1878}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от настъплението на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в Южна България.
'''Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от настъплението на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в Южна България.



Версия от 21:30, 20 февруари 2016

Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период28 юни/10 юли - 4/16 юли 1877 г.
МястоХаинбоазки проход
РезултатПобеда за Русия
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Сили
Преден отряд
Българско опълчение
Казанлъшки и Новозагорски османски гарнизон

Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България.

Оперативна обстановка

След овладяването на Велико Търново, руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз Алексей Церетели. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при с. Присово.

Преминаването

Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от военните кореспонденти Джанюариъс Макгахан, Хосе Пелисер, Дик де Лонли, Всеволод Крестовски и Александър Иванов.

С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на Панайот Хитов. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.

Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табура са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.

Бой при с. Оризаре и с. Уфлани

На 15 юли частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко навлизат в Твърдишкота поле. При с. Оризаре отхвърлят три табура на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.

На 16 юли кавалерийска част, 10-а Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченска дружина разбиват три табура, окопали се при с. Уфлани (дн. с.Ветрен).

Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за овладяване на Шипченския проход и развитие на настъпление в Южна България.

Източници

  • Генов Ц., Освободителната война 1877-1878, С., 1976, с. 103-108
  • Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 12-13