Лазар Цириов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Лазар Цириов
| категория = революционер
| портрет = Lazar Tsiriov IMARO.JPG
| портрет = Lazar Tsiriov IMARO.JPG
| px = 240
| описание = български революционер
| описание = български революционер
| роден-място = [[Вранище]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Вранище]], [[Османска империя]]
| починал-място = ?
| починал-място =
}}
}}



Версия от 13:54, 26 февруари 2016

Лазар Цириов
български революционер

Роден
Лазар Цириов в Общомедия

Лазар Цириов[1] е български революционер, стружко-охридски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Седнали отляво надясно:Гюрчин Петров, Лазар Цириов, Божин Вълчев.
На първи ред след попа със знамето Лазар Цириов, Гюрчин Петров, Божин Вълчев
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (отляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Цириов е роден в стружкото село Вранище, тогава в Османската империя. Присъединява се към редовете на ВМОРО и от 1904 година е четник при Петър Чаулев. През 1906 година е назначен за районен войвода в Охридско заедно с Петър Чаулев, но действа и в Стружко. Води чета от 7 души и обикаля Охридската Малесия[2]. Легализира се след Младотурската революция в 1908 година.[3]

Бележки

  1. Вирков според Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 183.