Анания Ширакаци

Анания Ширакаци Անանիա Շիրակացի
арменски географ
Роден	около 610 г. ?
Починал	около 685 г. ?
Етнос	арменци
Научна дейност
Област	География, история, астрономия
Анания Ширакаци в Общомедия

Анания Ширакаци е арменски географ, картограф, историк и астроном. Негови по-важни трудове са „Космография“ и „Ашхарацуйц“ („Географски атлас на света“), в който се съдържат подробни сведения за историческата география на Армения. В атласа има сведения и за страните в Азия, Европа и Африка, включително за българите и другите народи, населяващи Балканския полуостров. Ширакаци твърди, че земята е кълбо, и с това се различава от аристотеловите виждания на съвремениците си. Географският труд „Ашхарацуйц“ на Ширакаци съдържа данни за древната родина на българите в района на планината Имеон в Централна Азия.

Биография

Ананиа Ширакаци е роден в първата половина на VII век в село Анеанк в гавара Ширак. В литературата родното му място може да се срещне и под името Ани.

Първоначалното си образование получава в манастира „Дпреванк“, но в желанието си да обогати знанията си младият Ананиа заминава за град Трапезунд на югоизточния бряг на Черно море, където става ученик на византийския преподавател Тюхик (Тихик). По признанието на самия Ширакаци Тюхик бил не само енциклопедист, но притежавал и тайна книжнина, която била отхвърляна от църквата. При Тюхик Ширакаци прекарва 8 години, където прочита много книги, „които не бяха още преведени на арменски език“. В своята автобиография Ананиа Ширакаци предава спомените на своя учител Тюхик, който на младини бил военен в Армения до смъртта на император Маврикий през 602 г. По това време в манастирските школи в Армения вече не се изучавала аритметика, не се преподавала философия, макар че философски книги можело да се открият. Тюхик описал на своя ученик как навсякъде древното знание изчезвало и било забравяно и света все повече се оварварявал. Дори и във Византия математиците вече били рядкост. Затова Тюхик трябвало да пътува до Йерусалим, Александрия, Рим и чак в Константинопол успял да открие учител, от когото наследил математическото знание. В своята автобиография Ананиа Ширакаци тъгува, че и при него идват ученици, но лишени от търпение, след време си отиват и отнасят със себе си само късче от знанието. Макар и последовател на античното знание, Ананиа не е еретик или прикрит езичник. Ученият съчетава пиетета към мъдростта на древните с искрената вяра на християнина, без да ги счита за несъвместими: „Следователно, аз няма да преча никому, който иска да се учи. И това завещавам на вас, вардапети, да помните винаги – не пречете на онези, които са любознателни и искат да се учат и вие ще получите въздаденото от Христос, който безвъзмездно дарява милост... Запазвайки божествената вяра, преизпълнени с плодовете на учението на философите и твърдо придържайки се към вярата, ние ще бъдем полезни на науката“.

Енциклопедистът Ананиа Ширакаци умира около 685 г., като оставя голямо научно наследство. Сред най-важните му трудове са „Космография“, „Теория на календара“, „Аритметика“, аритметични таблици с четирите действия, които са едни от първите в световната математическа литература. Той е и автор на голям брой съчинения с астрономическо, метрическо и метеорологическо съдържание – „За въртенето на небето“, „За облаците и значенията“, „За Зодиака“, „За астрономията“ и др.

Верен на древната мъдрост, по времето, когато целият цивилизован свят между река Ефрат и Британия все повече потъва във варварството, Ананиа поддържа схващането, че Земята е кръгла. Той приема, че 1 градус от нейния меридиан се равнява на 500 стадия (92,5 км).

Освен математик, астроном и астролог, Ананиа Ширакаци е и географ и историк. От голямо значение за българската история е неговата география „Ашхарацуйц“ (букв. „Странопоказател“). Един от ръкописите на тази география е изследван през 1683 г. от французина Сен Мартен, а през 1736 г. географията е издадена и анализирана от англичаните братя Уистън. През 1877 г. кратката редакция на „Ашхарацуйц“ е публикувана в успореден староарменски текст и руски превод от петербургския професор Керовбе Патканов (Патканян) под името „Армянская географія VII века по Р.Х. (Приписывавшаяся Мойсея Хоренскому)“. Патканов отхвърля съществуващото дотогава мнение, че географията е дело на Мовсес Хоренаци, и счита, че е съставена от живелия през VII век Ананиа Ширакаци.

Малко по-късно обаче в библиотеката на Виенската арменска католическа конгрегация на братята мхитаристи е открит друг ръкопис, който е по-подробен от Паткановия и през 1881 г. той е публикуван под заглавие „Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците“.

Съчинението на Ширакаци е съставено като са използвани трудовете на Птолемей, Пап Александрийски и други антични географи. То обаче не е пряка плагиатска компилация, а включва и множество други сведения, актуални за периода V-VII век. Ананиа Ширакаци добавя географски описания на Армения, Задкавказието, Средна Азия, Персия и Месопотамия. Трудът му включва и сведения за икономиката на отделни райони или градове. Счита се, че в основата на сведенията от „Ашхарацуйц“, които нямат паралел в трудовете на античните географи, стои някакво по-ранно и изчезнало вече арменско географско съчинение. Изглежда, подобно на по-късните арабски географи, Ширакаци е ползвал и разказите и преките описания на пътешественици. Наред с това Ананиа Ширакаци е имал достъп и до персийски документи, което личи най-малкото от един пасаж от разширената редакция на „Ашхарацуйц“.

В различните ръкописи на „Ашхарацуйц“ има известни разминавания. Например в този на братя Уистън се среща сведение за „пулгхарите-германци“, което липсва в други ръкописи. В разширената редакция на географията (виенската редакция) се срещат данни, някои от които са по-късна добавка и не са дело на самия Ананиа Ширакаци.

Друго съчинение на Ананиа Ширакаци, което има стойност за българската история, е неговата „История“. Тя е посветена основно на римските и византийските императори с кратки бележки и за царете на Партия, Персия, Македония, елинистически Египет. Събития са поставени и разглеждани най-вече в контекста на историята на църквата, в това число и на арменската. До голяма степен този труд може да се счита за компилативен. Той обаче започва с едно географско изложение, което съдържа сведения за българската история, които съвсем неочаквано се потвърждават от латиноезични източници, които са от западноевропейски произход и датират от периода VII–VIII век.

„Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци оказва голямо влияние върху географската мисъл в Армения през следващите векове. Тогава по образец на труда на Ширакаци са съставени и други географии, всяка от които включва актуални за времето си добавки.

Вижте също

• Имеон

Източници

• The Geography of Ananias of Sirak. The Long and the Short Recensions. Introduction, Translation and Commentary by Robert H. Hewsen. Dr. Ludwig Reichert Verlag, Wiesbaden, 1992, Pp. 685.
• Աշխարհացույց, «Армянская География VII века по Р.Х (приписывавшаяся Моисею Хоренскому)», СПб.,1877
• Suren Eremian, Reconstructed version of Shirakatsi's map of Central Asia.