Ан дьо Стал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна шаблон
+ препратка
Ред 39: Ред 39:
* {{commonscat-inline|Madame de Staël}}
* {{commonscat-inline|Madame de Staël}}
* {{Wikiquote-inline|Ан дьо Стал}}
* {{Wikiquote-inline|Ан дьо Стал}}
* {{икона|en}} Petri Liukkonen, [http://archive.is/eoBmQ Подробна биобиблиография на Мадам дьо Стал], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано


{{писател-мъниче}}
{{писател-мъниче}}
Ред 46: Ред 47:
{{СОРТКАТ:Стал, Ан дьо}}
{{СОРТКАТ:Стал, Ан дьо}}
[[Категория:Френски писатели]]
[[Категория:Френски писатели]]
[[Категория:Парижани]]
[[Категория:Френска аристокрация]]
[[Категория:Френска аристокрация]]
[[Категория:Парижани]]

Версия от 23:39, 28 февруари 2016

Ан дьо Стал
Anne Louise Germaine de Staël
френска писателка

Родена
Починала
14 юли 1817 г. (51 г.)
ПогребанаШвейцария

Националност Франция
Работилаписател
Семейство
БащаЖак Некер
ПартньорБенжамен Констан
Шарл Морис дьо Талейран
Подпис
Ан дьо Стал в Общомедия

Ана Стал (Шаблон:Lang-fr, Ан Луиз Жермен дьо Стал), известна просто като мадам дьо Стал, е именита френска писателка.

Тя е дъщеря на Жак Некер – френски финансист и министър на Луи XVI (1732 – 1804) и Сюзан Кюршо. Омъжва се за Ерик Магнус, барон дьо Стал-Холщайн, посланик на Швеция в Париж.

В началото на Революцията създава известен литературен салон в Париж, където се събират политици, писатели и учени. По-късно мадам дьо Стал емигрира в Швейцария, където преэ 1794 г. се запознава с политика Бенжамен Констан дьо Рьобек (1767 – 1830). Двамата пътуват заедно из цяла Европа. Завръща се във Франция едва след като Наполеон оказва гостоприемство на Констан. Авторка е на романите Делфин (1802), Корин (1807) и на книгата За Германия (1810).

Външни препратки

Шаблон:Писател-мъниче Шаблон:Франция-мъниче