Генерал Тошево (община): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 141: | Ред 141: | ||
Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е [[земеделие]]то. Общо обработваема земя е 795 хил. дка. Основните култури, застъпени в общината, са зърнено-житните – пшеница, царевица, както и маслодайни – слънчоглед, рапица. |
Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е [[земеделие]]то. Общо обработваема земя е 795 хил. дка. Основните култури, застъпени в общината, са зърнено-житните – пшеница, царевица, както и маслодайни – слънчоглед, рапица. |
||
== Транспорт == |
|||
През средата на общината, от югозапад на североизток преминава последният участък от 22,4 km от жп линията [[Разделна (Област Варна)|Разделна]] – [[Добрич]] – [[Кардам (Област Добрич)|Кардам]]. |
|||
През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 154,9 km: |
|||
* последният участък от 21,5 km от [[Републикански път II-29]] (от km 60,8 до km 82,3); |
|||
* началният участък от 23,7 km от [[Републикански път III-296]] (от km 0,0 до km 23,7); |
|||
* целият участък от 36,8 km от [[Републикански път III-2903]]; |
|||
* началният участък от 28,9 km от [[Републикански път III-2904]] (от km 0,0 до km 28,9); |
|||
* последният участък от 4,7 km от [[Републикански път III-2932]] (от km 12,2 до km 16,9); |
|||
* последният участък от 8,5 km от [[Републикански път III-2963]] (от km 12,7 до km 21,2); |
|||
* последният участък от 7,1 km от [[Републикански път III-9002]] (от km 23,5 до km 30,6); |
|||
* последният участък от 23,7 km от [[Републикански път III-9701]] (от km 13,3 до km 37,0). |
|||
== Топографска карта == |
|||
* {{Карта|K-35-8|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-008.jpg|scale=1:100000}} |
|||
* {{Карта|K-35-9|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-009.jpg|scale=1:100000}} |
|||
* {{Карта|K-35-20|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-020.jpg|scale=1:100000}} |
|||
* {{Карта|K-35-21|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-021.jpg|scale=1:100000}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 13:00, 29 февруари 2016
Генерал Тошево (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Добрич |
Площ | 982,24 km² |
Население | 15 268 души |
Адм. център | Генерал Тошево |
Брой селища | 42 |
Сайт | www.toshevo.com |
Управление | |
Кмет | Валентин Димитров (БСП за България; 2015) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Генерал Тошево (община) в Общомедия |
Община Генерал Тошево се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич.
География
Общината има 42 населени места с общо население 15 097 жители (01.02.2011).
Населени места
Селищата на общината са отдалечени на 40 – 70 км. от Черно море. Тя е втората по големина в рамките на Област Добрич. Разположена е в Североизточната част на Република България и попада в Североизточния район с център град Варна. Територията ѝ е 982,238 кв. км., което представлява 20,81 % от територията на област Добрич и 4,92 % от Североизточния район. По изготвения към 01.02.2010 година баланс на населението на община Генерал Тошево за 2009 г. жителите на общината по постоянен адрес са 18 661, а по настоящ адрес – 16 780 души. Само за град Генерал Тошево за 2009 година по постоянен адрес жителите са 8 026 души (8 131 през 2008 г.), а по настоящ адрес – 7 345 (7 490 през 2008 г.).
Общината има 40 села, като по-големите са Кардам, Спасово, Красен, Росица, Василево, Преселенци, Люляково.
- Към 03 февруари 2014 г., в Община Генерал Тошево жителите с постоянен адрес са 17 431 души, а с настоящ адрес 15 588 души. Списък на населените места с площ на землищата и население по постоянен/настоящ адрес към 03 февруари 2014 г.
- с. Александър Стамболийски – 27,921 км2, 34/30 жители
- с. Балканци – 19,475 км2, 75/73 жители
- с. Бежаново – 30,336 км2, 92/120 жители
- с. Василево – 18,557 км2, 395/411 жители
- с. Великово – 15,828 км2, 34/46 жители
- с. Вичово – 13,759 км2, 16/27жители
- с. Дъбовик – 22,295 км2, 131/153 жители
- гр. Генерал Тошево – 63,655 км2, 7677/6984 жители
- с. Горица – 7,313 км2, 113/120 жители
- с. Градини – 16,205 км2, 35/62 жители
- с. Зограф – 13,295 км2, 110/135 жители
- с. Изворово – 42,592 км2, 254/246 жители
- с. Йовково – 7,937 км2, 836/317 жители
- с. Житен – 23,51 км2, 174/200 жители
- с. Калина – 21,933 км2 – 52/88 жители
- с. Кардам – 55,354 км2, 1049/952 жители
- с. Конаре – 12,539 км2, 37/33 жители
- с. Краище – 17,744 км2, 10/17 жители
- с. Красен – 35,074 км2, 258/257 жители
- с. Къпиново – 20,87 км2, 404/218 жители
- с. Лозница – 23,849 км2, 15/25 жители
- с. Люляково – 19,051 км2, 774/531 жители
- с. Малина – 12,336 км2, 224/205 жители
- с. Огражден – 23,591 км2, 12/10 жители
- с. Пчеларово – 26,444 км2, 524/542 жители
- с. Петлешково – 22,549 км2, 244/249 жители
- с. Писарово – 11,633 км2, 104/68 жители
- с. Пленимир – 11,237 км2, 68/82 жители
- с. Преселенци – 31,175 км2, 261/286 жители
- с. Присад – 5,693 км2, 481/478 жители
- с. Равнец – 9,85 км2, 276/235 жители
- с. Рогозина – 26,493 км2, 178/169 жители
- с. Росен – 18,617 км2, 78/79 жители
- с. Росица – 64,615 км2, 505/380 жители
- с. Сираково – 21,165 км2, 72/79 жители
- с. Сноп – 16,44 км2, 92/110 жители
- с. Снягово – 17,676 км2, 331/188 жители
- с. Спасово – 47,487 км2, 1015/943 жители
- с. Средина – 16,775 км2, 75/71 жители
- с. Сърнино – 21,524 км2, 67/71 жители
- с. Узово – 7,937 км2, 11/20 жители
- с. Чернооково – 39,909 км2, 238/272 жители
История
Миналото на Община Генерал Тошево не е изучено. Единствени исторически сведения за нейното минало са археологическите материали. Те не са многобройни, но дават основание да се твърди, че общината има богата история.
При с. Горица е намерена каменна брадва-чук с отвор за дръжка от каменно-медната епоха от VI-IV в. пр.н.е. При с. Спасово са открити останки от гетски селища. Също край Спасово при голямата могила е открито кръгло, каменно (навярно култово)тракийско съоръжение, свързано с вярата на траките и с издигането на слънцето в култ. От времето на гетите са намирани и други находки, като амфори с печати и др.
При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI в. пр.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха.
В района на Преселенци, където се е намирала голяма римска крепост, е намерена фрагментирана тракийска мраморна оброчна плочка и бронзова статуетка на Херакъл. Статуетката е добре запазена. На нея е изобразен, явно по копие, голям гръцки герой, който извършил 12 подвига и си спечелил безсмъртие. В местността Юртлука край Люляково е намерена оброчна плочка на Херакъл, изработена от дребнозърнест мрамор с четвъртита форма. Въз основа на стиловите белези се предполага, че Херакъл край Люляково датира от края на VII-VI в. пр.н.е. Други източници посочват, че същият Херакъл е от периода II-III в.
От всички материали най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при с. Красен. Днес, за съжаление, тя се намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.
Икономика
Друг важен приоритет на общината е икономическото развитие на района. Като типично земеделски край притежава добре развито селско стопанство и в по-малка степен промишленост. През последните години развитие получи хранително-вкусовата промишленост, свързана с преработка на селскостопанска продукция. Изградиха се малки и средни предприятия за производство на месни консерви, сирене, олио, колбаси и други. В по-слаба степен са представени машиностроенето, дървообработването и керамичната.
Община Генерал Тошево заема благоприятно положение на газопровода Русия-България. От четири години има приета програма за газификация на обекти с общинско значение и е в ход нейното изпълнение. Започнало е и газифицирането и в частни домове. За целта е учредено смесено дружество „Добруджа-газ“ ООД с общинско участие.
На 5 км. от гр. Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, основан през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури.
Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е земеделието. Общо обработваема земя е 795 хил. дка. Основните култури, застъпени в общината, са зърнено-житните – пшеница, царевица, както и маслодайни – слънчоглед, рапица.
Транспорт
През средата на общината, от югозапад на североизток преминава последният участък от 22,4 km от жп линията Разделна – Добрич – Кардам.
През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 154,9 km:
- последният участък от 21,5 km от Републикански път II-29 (от km 60,8 до km 82,3);
- началният участък от 23,7 km от Републикански път III-296 (от km 0,0 до km 23,7);
- целият участък от 36,8 km от Републикански път III-2903;
- началният участък от 28,9 km от Републикански път III-2904 (от km 0,0 до km 28,9);
- последният участък от 4,7 km от Републикански път III-2932 (от km 12,2 до km 16,9);
- последният участък от 8,5 km от Републикански път III-2963 (от km 12,7 до km 21,2);
- последният участък от 7,1 km от Републикански път III-9002 (от km 23,5 до km 30,6);
- последният участък от 23,7 km от Републикански път III-9701 (от km 13,3 до km 37,0).
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|