Никола Филчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fatih Su (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Fatih Su (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:


== Произход и образование ==
== Произход и образование ==
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. във [[Варна]], където по-късно завършва химически техникум. Продължава образованието си във [[ХТМУ|ВХТИ]], но се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|СУ „Св. Климент Охридски“]], където завършва право през [[1972]] г.
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. във град [[Варна]]. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си школо, Филчев продължава образованието си във [[ХТМУ|Висшия химикотехнологичен институт]] (днес [[ХТМУ]]), по-късно обаче се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|Софийския университет]], където се дипломира като юрист през [[1972]] г.


==Научна кариера==
==Научна кариера==
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев вече е съдия във Варненския районен съд. Практиката не му попречва на научната дейност, така от [[1977]] г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките.
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев вече постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките.
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като доцент по наказателно право едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до съдия във Върховния съд на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] г. насам. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до съдия във Върховния съд на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] г. насам. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.


Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.

Версия от 21:51, 1 март 2016

Никола Филчев
Никола Филчев Борисов
български юрист

Роден
25 юли 1948 г. (75 г.)
Право
ОбластНаказателно право
Учил припроф. Костадин Лютов
Работил вЮридически Факултет при УНСС
Известен сБивш главен прокурор на Република България
ПовлиянВладимир Николаевич Кудрявцев

Проф. Никола Филчев Борисов е български юрист; съдия във Върховния съд на Република България[1], бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999)[2], Главен прокурор на България в периода 1999 - 2006 г., а от 2006 до 2008 посланик в Казахстан[3]. Понастоящем е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС[4]

Произход и образование

Никола Филчев е роден през 1948 г. във град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си школо, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.

Научна кариера

Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев вече постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките. Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 г. насам. Специализирал е в Русия и Германия. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[5].

Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.

Семейно положение

Разведен е, има син.

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за