Крушари (община): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
'''Община Крушари''' се намира в Североизточна [[България]] и е една от съставните [[община|общини]] на [[Област Добрич]].
'''Община Крушари''' се намира в Североизточна [[България]] и е една от съставните [[община|общини]] на [[Област Добрич]].


== География ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Общината е разположена в северозападната част на [[Област Добрич]]. С площта си от 417,458 km<sup>2</sup> заема 6-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 8,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
* на изток – [[Община Генерал Тошево]];
* на юг – [[Община Добрич-селска]];
* на югозапад – [[Община Тервел]];
* на северозапад – [[Община Кайнарджа]], [[Област Силистра]];
* насевер – [[Румъния]].

=== Природни ресурси ===
==== Релеф ====
Цялата територията на общината попада в централната част на [[Добруджанско плато|Добруджанското плато]], което се характеризира с плоски и загладени хълмове, дълбоки и сравнително широки долини с полегати, а на места и стръмни склонове, разсечени от суходолията на реките [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]] и десните ѝ притоци [[Добричка река]] и други по-малки и безименни. Общият наклон на платото е на север. Средната надморска височина варира между 150 и 220 m. Максималната височина на Община Крушари е '''240 m''', разположена в централната ѝ част, западно от село [[Александрия (село)|Александрия]], в близост до хижа „Хапчаир“. Най-ниската точка на общината се намира в най-северозападната и част, северозападно от село [[Капитан Димитрово]], в суходолието на [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]] – 47 m н.в.

==== Води ====
Община Крушари е лишена от постоянно течащи повърхностни води. През нея от юг на север и от югоизток на северозапад преминават няколко дълбоки, на места каньоновидни суходолия. В западната ѝ част, по границата с общините [[Община Тервел|Тервел]] и [[Община Кайнарджа|Кайнарджа]] преминава част от долното „течение“ на суходолието на [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]]. В миналото реката е била с постоянно течение и водите ѝ са били използвани за водоснабдяване на местното население. Сега в коритото на реката епизодично (основно на пролет и при поройни дъждове) има водно течение. Суходолието ѝ е дълбоко всечено (на места до 100 – 150 m) в аптските варовици на [[Добруджанско плато|Добруджанското плато]] със стръмни, на много места отвесни склонове, осеяни с множество пещери. На нея са изградени два сравнително големи язовира („Оногур“ и „Брестница“), които през пролетта се завиряват от топенето на снеговете и водата им се използва през лятото за напояване на земеделските земи.

В суходолието на [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]], отдясно, на територията на общината се „вливат“ още няколко суходолия. Южно от село [[Ефрейтор Бакалово]] се „влива“ суходолието на [[Добричка река]], а след това още три безименни по-големи. На последното от тях в райна на село [[Абрит]] са изградени два микроязовира („Залтана“ и „Абрит“), а преди село [[Капитан Димитрово]] е третият. Водите им също се използват за напояване през лятото.

==== Климат ====
== Население ==
== Население ==
=== Етнически състав (2011) ===
=== Етнически състав (2011) ===

Версия от 13:15, 2 март 2016

Крушари (община)
Общи данни
ОбластОбласт Добрич
Площ417.458 km²
Население4 935 души
Адм. центърКрушари
Брой селища19
Сайтwww.krushari.bg
Управление
КметИлхан Мюстеджеб
(ДПС; 2019)
Общ. съвет13 съветници
  • ДПС (8)
  • ГЕРБ (3)
  • РБ (2)
Крушари (община) в Общомедия

Община Крушари се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на Област Добрич. С площта си от 417,458 km2 заема 6-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 8,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Цялата територията на общината попада в централната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, дълбоки и сравнително широки долини с полегати, а на места и стръмни склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десните ѝ притоци Добричка река и други по-малки и безименни. Общият наклон на платото е на север. Средната надморска височина варира между 150 и 220 m. Максималната височина на Община Крушари е 240 m, разположена в централната ѝ част, западно от село Александрия, в близост до хижа „Хапчаир“. Най-ниската точка на общината се намира в най-северозападната и част, северозападно от село Капитан Димитрово, в суходолието на Суха река – 47 m н.в.

Води

Община Крушари е лишена от постоянно течащи повърхностни води. През нея от юг на север и от югоизток на северозапад преминават няколко дълбоки, на места каньоновидни суходолия. В западната ѝ част, по границата с общините Тервел и Кайнарджа преминава част от долното „течение“ на суходолието на Суха река. В миналото реката е била с постоянно течение и водите ѝ са били използвани за водоснабдяване на местното население. Сега в коритото на реката епизодично (основно на пролет и при поройни дъждове) има водно течение. Суходолието ѝ е дълбоко всечено (на места до 100 – 150 m) в аптските варовици на Добруджанското плато със стръмни, на много места отвесни склонове, осеяни с множество пещери. На нея са изградени два сравнително големи язовира („Оногур“ и „Брестница“), които през пролетта се завиряват от топенето на снеговете и водата им се използва през лятото за напояване на земеделските земи.

В суходолието на Суха река, отдясно, на територията на общината се „вливат“ още няколко суходолия. Южно от село Ефрейтор Бакалово се „влива“ суходолието на Добричка река, а след това още три безименни по-големи. На последното от тях в райна на село Абрит са изградени два микроязовира („Залтана“ и „Абрит“), а преди село Капитан Димитрово е третият. Водите им също се използват за напояване през лятото.

Климат

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 4 547 100,00
Българи 1 538 33,82
Турци 1 513 33,27
Цигани 433 9,52
Други 8 0,18
Не се самоопределят 168 3,69
Не отговорили 887 19,51

Населени места

Общината има 19 населени места с общо население 4 547 жители (01.02.11 г.).[2]

Списък на населените места в Община Крушари, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.) 		Площ на землището
km2 		Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.) 		Площ на землището
km2 		Забележка (старо име)
Абрит 205 19,673 Абдул Ехат, Аптаат Коритен 259 23,685 Хардалии
Александрия 67 35,032 Капаклии Крушари 1402 18,081 Армутлии
Бистрец 113 16,063 Параджик Лозенец 545 30,230 Баллар, Кара баглар
Габер 110 17,283 Гюргенлия Огняново 11 17,175 Кючук Ахмед, Надежда
Добрин 143 38,944 Деведжи кьой Полковник Дяково 290 29,953 Азаплар
Ефрейтор Бакалово 280 14,434 Бараклар Поручик Кърджиево 34 18,201 Кечи дереси
Загорци 124 18,682 Кокарджа Северняк 148 10,270 Терс Конду
Земенци 16 10,704 Ерджии Северци 211 11,553 Мурсал кьой
Зимница 8 24,036 Кара къшла Телериг 496 38,186 Кьоселер, Хасъ Кьоселер
Капитан Димитрово 85 25,273 Кадъ кьой, Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево ОБЩО 4547 417,458 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

  • Височайши доклад № 9283/обн. 22.12.1882 г. – преименува с. Капаклии на с. Александрия;
  • Указ № 164/обн. 25.03.1899 г. – преименува с. Кючук Ахмед на с. Надежда;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Абдул Ехат (Аптаат) на с. Абрит;
– преименува с. Параджик на с. Бистрец;
– преименува с. Хаджи кьой на с. Благовец;
– преименува с. Гюргенлии на с. Габер;
– преименува с. Деведжи кьой на с. Добрин;
– преименува с. Бараклар на с. Ефрейтор Бакалово;
– преименува с. Кокарджа на с. Загорци;
– преименува с. Ерджии на с. Земенци;
– преименува с. Кара къшла на с. Зимница;
– преименува с. Кадъ кьой (Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево) на с. Капитан Димитрово;
– преименува с. Хардалии на с. Коритен;
– преименува с. Армутлии на с. Крушари;
– преименува с. Баллар (Кара баглар) на с. Лозенец;
– преименува с. Азаплар на с. Полковник Дяково;
– преименува с. Кечи дереси на с. Поручик Кърджиево;
– преименува с. Терс Конду на с. Северняк;
– преименува с. Мурсал кьой на с. Северци;
– преименува с. Омур кьой на с. Стрелец;
– преименува с. Кюселер (Кьоселер, Хасъ кьоселер) на с. Телериг;
  • МЗ № 7552/обн. 21.11.1947 г. – преименува с. Надежда на с. Огняново;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Благовец и го присъединява като квартал на с. Добрин;
– признава н.м. при клон „Абрит“ на ДЗС „Толбухин“ за с. Орлово;
– заличава с. Стрелец и го присъединява като квартал на с. Лозенец;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Орлово поради изселване;

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 63,4 km:

Топографска карта

Външни препратки

Източници

  1. ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
Населени места
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крушари_(община)&oldid=7200152“.