Бистра Цветкова: Разлика между версии
форматиране: 7x тире-числа, 4 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952). |
През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952). |
||
Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в [[Институт за исторически изследвания|Института за история]] при [[БАН]] (1952 – 1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в [[Кайро]] (1958) и [[Париж]] (1961 – 1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в [[Санкт-Петербург]] на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на [[Византия]] и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на [[Съюз на учените в България|Съюза на научните работници]] (1976 – 1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] (1977 – 1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, [[Марсилия]] (1974 – 1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981). |
Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в [[Институт за исторически изследвания|Института за история]] при [[БАН]] (1952 – 1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в [[Кайро]] (1958) и [[Париж]] (1961 – 1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в [[Санкт-Петербург|Ленинград]] на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на [[Византия]] и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на [[Съюз на учените в България|Съюза на научните работници]] (1976 – 1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] (1977 – 1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, [[Марсилия]] (1974 – 1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981). |
||
== Основни публикации == |
== Основни публикации == |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
* Енциклопедия България, VІІ т., с. 348 – 349. |
* Енциклопедия България, VІІ т., с. 348 – 349. |
||
{{Br}} |
|||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=123716101|LCCN=n80146619|VIAF=205278254|ISNI=0000 0003 9813 8616|SUDOC=03045297X|BNF=cb12186432f}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=123716101|LCCN=n80146619|VIAF=205278254|ISNI=0000 0003 9813 8616|SUDOC=03045297X|BNF=cb12186432f}} |
||
Версия от 04:58, 8 март 2016
| Бистра Цветкова | |
| български историк | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работила в | БАН, Софийски университет, Народна библиотека „Кирил и Методий“ |
Бистра Андреева Цветкова е виден български историк и османист, професор в Исторически факултет на Софийския университет.
Биография
Бистра Цветкова е внучка на революционера Георги Чуранов, ръководител на ВМОРО в Смилево, Битолско (майка ѝ Елена е негова най-голяма дъщеря). Родена е в семейството на историка Андрей Цветков.
През 1947 г. завършва история в Софийския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация на тема „Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV–XVI в.“ (1952).
Бистра Цветкова е научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН (1952 – 1969), ръководител на Комисията за турски извори през XV–XVIII в. Специализира ислямска цивилизация и османистика в Кайро (1958) и Париж (1961 – 1962). От 1969 г. е доцент в Софийския държавен университет, първоначално в катедрата по нова и най-нова история. През 1972 г. става доктор на историческите науки със защита в Ленинград на докторат на тема „Европейският югоизток и османското проникване (края на XIV – първата половина на XV в.)“. Професор е в катедрата по история на Византия и балканските народи от 1974 г. до смъртта си. Секретар е на Съюза на научните работници (1976 – 1982), ръководител на научната секция на Ръкописно-документалния сектор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1977 – 1980). Извънреден професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, Марсилия (1974 – 1976). Доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981).
Основни публикации
Бистра Цветкова е автор на над 400 публикации на български и редица чужди езици, измежду които биха могли да се откроят книгите:
- Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през ХV–ХVІ в. (2 т., 1954 – 1956).
- Паметна битка на народите (1969, 2 прераб. изд. – 1979, на френски език – 1971 г.)
- Хайдутството в българските земи през ХV–ХVІІІ век (1971)
- Проучвания на градското стопанство през ХV–ХVІ век (1972)
- Френски пътеписи за Балканите: XV-XVIII в. (2 т., съставителство, 1975)
- Френски пътеписи за Балканите: XIX в.(2 т., съставителство, 1975)
- Les Institutions ottomanes en Europe (1978)
- Село Смилево, Битолско, в националнореволюционното движение (1979, 2 доп. изд. – 2015)
Източници
- Енциклопедия България, VІІ т., с. 348 – 349.
|
