Алфред Адлер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м сег. ист. време; форматиране: 12 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Алфред Адлер
| име = Алфред Адлер
| име-оригинал =
| име-оригинал = Alfred Adler
| категория = психолог
| категория = психолог
| описание = австрийски психоаналитик и психолог
| описание = австрийски психоаналитик и психолог
Ред 8: Ред 8:
| роден-място = [[Виена]], [[Австрия]]
| роден-място = [[Виена]], [[Австрия]]
| починал-място = [[Абърдийн]], [[Шотландия]]
| починал-място = [[Абърдийн]], [[Шотландия]]
| националност = австриец австрийско
| националност = {{Австрия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| област = [[Психология]]
| област = [[Психология]]
Ред 21: Ред 21:
}}
}}
{{Психоанализа}}
{{Психоанализа}}
'''Алфред Адлер''' (на [[немски език|немски]]: ''Alfred Adler'') е [[Австрия|австрийски]] [[лекар]] и [[физиотерапевт]] от [[евреи|еврейски]] произход, основател на [[индивидуална психология|индивидуалната психология]]. В сътрудничество със [[Зигмунд Фройд]] и малка група от Фройдовите колеги, Адлер бил сред съоснователите на психоаналитичното движение. Той е първата важна фигура скъсала отношения с [[психоанализа|психоанализата]] и формирала независимо училище по психотерапия и личностна теория. Това станало след като Фройд решил че идеите на Адлер са прекалена заплаха за неговите собствени усилия да толерира съвместното съществуване и издал ултиматум на всички членове на психоаналитичното общество (което той насочвал) да изоставят Адлер или да го изключат (Макари 2008). Той повлиял на бележити фигури в последващите училища по психотерапия такива като [[Роло Мей]], [[Виктор Франкъл]], [[Ейбрахам Маслоу]] и [[Албърт Елис]]. Неговите писания предшествали и, по това време били изненадващо последователни, с късните [[неофройдизъм|неофройдистки]] схващания като например тези в работите на [[Карен Хорни]], [[Хари Стек Съливан]] и [[Ерих Фром]].
'''Алфред Адлер''' (на [[немски език|немски]]: ''Alfred Adler'') е [[австрийски]] [[лекар]] и физиотерапевт от [[евреи|еврейски]] произход, основател на [[индивидуална психология|индивидуалната психология]]. В сътрудничество със [[Зигмунд Фройд]] и малка група от Фройдовите колеги, Адлер е сред съоснователите на психоаналитичното движение. Той е първата важна фигура, който скъсва отношения с [[психоанализа]]та и формира независимо училище по [[психотерапия]] и личностна теория. Това става след като Фройд решава, че идеите на Адлер са прекалена заплаха за неговите собствени усилия да толерира съвместното съществуване и издава ултиматум на всички членове на психоаналитичното общество (което той насочвал) да изоставят Адлер или да го изключат (Макари 2008).
Адлер повлиява на бележити фигури в последващите училища по психотерапия като [[Роло Мей]], [[Виктор Франкъл]], [[Ейбрахам Маслоу]] и [[Албърт Елис]]. Неговите писания предшестват и по това време биват изненадващо последователни с късните [[неофройдизъм|неофройдистки]] схващания, като например тези в работите на [[Карен Хорни]], [[Хари Стек Съливан]] и [[Ерих Фром]].


== Подходът на Адлер към личността ==
== Подходът на Адлер към личността ==
Книгата на Адлер ''Über den nervösen Charakter'' (''Невротичният характер'') очертава неговите ранни ключови идеи. Той обсъжда, че човешката личност може да бъде обяснена [[телеология|телеологически]], отделни елементи са доминиращи от водещата цел за свой идеал на несъзнателното на индивида, за да превърне чувствата на малоценност в превъзходство (или по-скоро в пълноценност). Желанията на собствения идеал са спирани от социални и етически изисквания. Ако противодействащите фактори се пренебрегнат и индивида свръхкомпенсира, тогава ще се появи комплекс за малоценност, подхранвайки опасността за индивида да се превърне в егоцентричен, жаден за власт и агресивен или по-лошо. Общите терапевтични средства включват използването на хумор, исторически примери и парадоксални заповеди.
Книгата на Адлер „''Über den nervösen Charakter''“ („''Невротичният характер“'') очертава неговите ранни ключови идеи. Той обсъжда, че човешката личност може да бъде обяснена [[телеология|телеологически]], отделни елементи са доминиращи от водещата цел за свой идеал на несъзнателното на индивида, за да превърне чувствата на малоценност в превъзходство (или по-скоро в пълноценност). Желанията на собствения идеал са спирани от социални и етически изисквания. Ако противодействащите фактори се пренебрегнат и индивида свръхкомпенсира, тогава ще се появи комплекс за малоценност, подхранвайки опасността за индивида да се превърне в егоцентричен, жаден за власт и агресивен или по-лошо. Общите терапевтични средства включват използването на хумор, исторически примери и парадоксални заповеди.


== Библиография ==
== Библиография ==
*''Gesundheitsbuch für das Schneidergewerbe'', 1898
*''Gesundheitsbuch für das Schneidergewerbe'', 1898
*''Studie über die Minderwertigkeit der Organe'', 1907
*''Studie über die Minderwertigkeit der Organe'', 1907
*''Zur Kritik der Freudschen Sexualtheorie des Seelenlebens'', 1911
*''Zur Kritik der Freudschen Sexualtheorie des Seelenlebens'', 1911
*''За невротичния характер'', 1912
*''За невротичния характер'', 1912
*''Heilen und Bilden'', 1913
*''Heilen und Bilden'', 1913
*''Die andere Seite. Eine massenpsychologische Studie über die Schuld des Volkes'', 1919
*''Die andere Seite. Eine massenpsychologische Studie über die Schuld des Volkes'', 1919
*''Практика и Теория на Индивидуалната психология'', 1920
*''Практика и Теория на Индивидуалната психология'', 1920
*''Човекознание'', 1927
*''Човекознание'', 1927
*''Техниката на Индивидуалната психология'' 1928/1930
*''Техниката на Индивидуалната психология'' 1928/1930
*''Индивидуална психология и Училище'', 1929
*''Индивидуална психология и Училище'', 1929
*''Lebenskenntnis'', 1929
*''Lebenskenntnis'', 1929
*''Neurosen. Fallstudien. Zur Diagnose und Behandlung'', 1929
*''Neurosen. Fallstudien. Zur Diagnose und Behandlung'', 1929
*''Die Seele des schwererziehbaren Kindes'', 1930
*''Die Seele des schwererziehbaren Kindes'', 1930
*''Проблема на хомосексуалността'', 1930
*''Проблема на хомосексуалността'', 1930
*''Wozu Leben wir?'', 1931
*''Wozu Leben wir?'', 1931
*''Der Sinn des Lebens'', 1933
*''Der Sinn des Lebens'', 1933
*''Религия и Индивидуална психология'', 1933
*''Религия и Индивидуална психология'', 1933
*''Lebensprobleme. Vorträge und Aufsätze''
*''Lebensprobleme. Vorträge und Aufsätze''


=== На български език ===
=== На български език ===
* Неврозите, ИК „Здраве и щастие“, 2010, ISBN 978954355882
* ''Неврозите'', ИК „Здраве и щастие“, 2010, ISBN 978954355882
* Наука за характера, „ИК Здраве и щастие“, 2008, ISBN 9789549356502
* ''Наука за характера'', ИК "Здраве и щастие“, 2008, ISBN 9789549356502
* Човекознание, „ИК Здраве и щастие“, 2007, ISBN 9789549356502
* ''Човекознание'', ИК "Здраве и щастие“, 2007, ISBN 9789549356502
* За нервния характер, „ИК Здраве и щастие“, 2004, ISBN 9548099047
* ''За нервния характер'', ИК "Здраве и щастие“, 2004, ISBN 9548099047
* Индивидуална психология: Практика и теория, том 2, „ИК Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9548910012
* ''Индивидуална психология: Практика и теория'', том 2, ИК "Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9548910012
* Индивидуална психология: Практика и теория, том 1, „ИК Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9789549356925
* ''Индивидуална психология: Практика и теория'', том 1, ИК "Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9789549356925
* Възпитание на децата, „ИК Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-13-6
* ''Възпитание на децата'', ИК "Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-13-6
* Смисълът на живота, „ИК Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-19-5
* ''Смисълът на живота'', ИК "Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-19-5


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 07:40, 8 март 2016

Алфред Адлер
Alfred Adler
австрийски психоаналитик и психолог
Роден
Починал
28 май 1937 г. (67 г.)
ПогребанВиена, Австрия
Религияюдаизъм[1]
Националност Австрия
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вВиенски университет
Известен сИндивидуална психология
Семейство
ДецаАлександра Адлер
Уебсайтadler-iaip.net
Алфред Адлер в Общомедия
Част от статиите на тема
Психоанализа
Концепции
Важни личности
Важни произведения
Училища на мисълта

Алфред Адлер (на немски: Alfred Adler) е австрийски лекар и физиотерапевт от еврейски произход, основател на индивидуалната психология. В сътрудничество със Зигмунд Фройд и малка група от Фройдовите колеги, Адлер е сред съоснователите на психоаналитичното движение. Той е първата важна фигура, който скъсва отношения с психоанализата и формира независимо училище по психотерапия и личностна теория. Това става след като Фройд решава, че идеите на Адлер са прекалена заплаха за неговите собствени усилия да толерира съвместното съществуване и издава ултиматум на всички членове на психоаналитичното общество (което той насочвал) да изоставят Адлер или да го изключат (Макари 2008).

Адлер повлиява на бележити фигури в последващите училища по психотерапия като Роло Мей, Виктор Франкъл, Ейбрахам Маслоу и Албърт Елис. Неговите писания предшестват и по това време биват изненадващо последователни с късните неофройдистки схващания, като например тези в работите на Карен Хорни, Хари Стек Съливан и Ерих Фром.

Подходът на Адлер към личността

Книгата на Адлер „Über den nervösen Charakter“ („Невротичният характер“) очертава неговите ранни ключови идеи. Той обсъжда, че човешката личност може да бъде обяснена телеологически, отделни елементи са доминиращи от водещата цел за свой идеал на несъзнателното на индивида, за да превърне чувствата на малоценност в превъзходство (или по-скоро в пълноценност). Желанията на собствения идеал са спирани от социални и етически изисквания. Ако противодействащите фактори се пренебрегнат и индивида свръхкомпенсира, тогава ще се появи комплекс за малоценност, подхранвайки опасността за индивида да се превърне в егоцентричен, жаден за власт и агресивен или по-лошо. Общите терапевтични средства включват използването на хумор, исторически примери и парадоксални заповеди.

Библиография

  • Gesundheitsbuch für das Schneidergewerbe, 1898
  • Studie über die Minderwertigkeit der Organe, 1907
  • Zur Kritik der Freudschen Sexualtheorie des Seelenlebens, 1911
  • За невротичния характер, 1912
  • Heilen und Bilden, 1913
  • Die andere Seite. Eine massenpsychologische Studie über die Schuld des Volkes, 1919
  • Практика и Теория на Индивидуалната психология, 1920
  • Човекознание, 1927
  • Техниката на Индивидуалната психология 1928/1930
  • Индивидуална психология и Училище, 1929
  • Lebenskenntnis, 1929
  • Neurosen. Fallstudien. Zur Diagnose und Behandlung, 1929
  • Die Seele des schwererziehbaren Kindes, 1930
  • Проблема на хомосексуалността, 1930
  • Wozu Leben wir?, 1931
  • Der Sinn des Lebens, 1933
  • Религия и Индивидуална психология, 1933
  • Lebensprobleme. Vorträge und Aufsätze

На български език

  • Неврозите, ИК „Здраве и щастие“, 2010, ISBN 978954355882
  • Наука за характера, ИК "Здраве и щастие“, 2008, ISBN 9789549356502
  • Човекознание, ИК "Здраве и щастие“, 2007, ISBN 9789549356502
  • За нервния характер, ИК "Здраве и щастие“, 2004, ISBN 9548099047
  • Индивидуална психология: Практика и теория, том 2, ИК "Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9548910012
  • Индивидуална психология: Практика и теория, том 1, ИК "Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9789549356925
  • Възпитание на децата, ИК "Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-13-6
  • Смисълът на живота, ИК "Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-19-5

Вижте също

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Алфред Адлер.
  1. ↑ www.familysearch.org // . Т. 1. Посетен на 28 септември 2022 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алфред_Адлер&oldid=7206953“.