Емануил Васкидович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м форматиране, вътрешни препратки; форматиране: 4x тире-числа, 6 интервала, URL, заглавие-стил, тире (ползвайки Advisor)
Ред 10: Ред 10:
| вложки = {{Личност/Учен
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Филология]]
| област = [[Филология]]
| образование =
| образование = [[Букурещка княжеска академия]]
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в =
| работил-в =
Ред 22: Ред 22:
'''Емануил К. Васкидович''' е [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] просветител, книжовник и общественик.
'''Емануил К. Васкидович''' е [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] просветител, книжовник и общественик.


==Биография==
== Биография ==
Роден е в Мелник през 1795 г. под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Букурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]]. През 1815 година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище]] в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гръкоманската]] партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850 година - днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде „[[Славеноболгарское детеводство]]“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref>
Роден е в [[Мелник]] през [[1795]] г. под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Букурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]].
През 1815 година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище]] в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома [[литература]]. В училището през 1832 г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават [[граматика]], [[аритметика]] и [[география]]. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гръкоманската]] партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850 година – днешната Гимназия с преподаване на чужди езици.
Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде ''„[[Славеноболгарское детеводство]]“'' в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на [[старогръцкия език]]. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref>


== Съчинения ==
== Съчинения ==
[[Image:Kratka Entsiklopedia Vaskidovich.JPG|мини|дясно|250п|„Кратка енциклопедия за децата“, 1857]]
[[Image:Kratka Entsiklopedia Vaskidovich.JPG|мини|дясно|250п|„Кратка енциклопедия за децата“, 1857]]
* Славеноболгарское детоводство за малките деца... Част 1-6. Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
* ''Славеноболгарское детоводство за малките деца...'' Част 1 – 6. Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
* Παιδαγωγικὴ γραμματικὴ πρακτικὴ τῆς παλαιᾶς Ἑλληνικῆς γλώσσης ἐρανισθεῖσα μεν ἐκ πολλῶν κατὰ τε τὸ εὐσύνοπτον καὶ εὔληπτον ὑπὸ Ἐμμανοήλου Βασκίδου, τοῦ ἐκ τῆς κατὰ τὴν Μακεδονίαν πόλεως Μελενίκου. Εἰς χρῆσιν τῶν ἐν Σιστοβίῳ αὐτοῦ μαθητῶν. Τὰ νῦν δε τύποις ἐκδοθεῖσα φιλοτίμῳ καταβολῇ τοῦ κ. Ἀθανασάκη Ξενοκράτη. Ἐπιστασίᾳ δε τοῦ μαθητοῦ αὺτοῦ Κωστάκη Θεοδώρου. Ἐν Στεφανουπόλει, Ἐν τῷ τυπογραφείῳ τοῦ Ἰωάννου Gött, 1837.
* Παιδαγωγικὴ γραμματικὴ πρακτικὴ τῆς παλαιᾶς Ἑλληνικῆς γλώσσης ἐρανισθεῖσα μεν ἐκ πολλῶν κατὰ τε τὸ εὐσύνοπτον καὶ εὔληπτον ὑπὸ Ἐμμανοήλου Βασκίδου, τοῦ ἐκ τῆς κατὰ τὴν Μακεδονίαν πόλεως Μελενίκου. Εἰς χρῆσιν τῶν ἐν Σιστοβίῳ αὐτοῦ μαθητῶν. Τὰ νῦν δε τύποις ἐκδοθεῖσα φιλοτίμῳ καταβολῇ τοῦ κ. Ἀθανασάκη Ξενοκράτη. Ἐπιστασίᾳ δε τοῦ μαθητοῦ αὺτοῦ Κωστάκη Θεοδώρου. Ἐν Στεφανουπόλει, Ἐν τῷ τυπογραφείῳ τοῦ Ἰωάννου Gött, 1837.
* Детинско прибавление или Различни нравствени поучения и нравоучителни истории. Собрано от Емануила Васкидовича, учителя Плевенскаго училище. С изждивлением токмо от Плевен. Цариград: Типография Ц. вестника, 1852.
* ''Детинско прибавление или Различни нравствени поучения и нравоучителни истории''. Собрано от Емануила Васкидовича, учителя Плевенскаго училище. С изждивлением токмо от Плевен. Цариград: Типография Ц. вестника, 1852.
* Буквар за първоначалните ученици, съчинен от Емануила Васкидовича и Георгия М. Владикина, учители училища светаго Преображения. Напечатан же с иждивение Народнаго читалища в Свищов, Новий Сад: Книгопечатня др. Дан. Медаковича, 1857.
* Буквар за първоначалните ученици, съчинен от Емануила Васкидовича и Георгия М. Владикина, учители училища светаго Преображения. Напечатан же с иждивение Народнаго читалища в Свищов, Новий Сад: Книгопечатня др. Дан. Медаковича, 1857.
* Кратка егкиклопедия за децата. составлена на седем части от Еманоила Васкидовича, учителя училища святаго Преображения. Напечатан же с изждивление на Врачанскаго Доротея за дар на врачанските, плевянските и орханските училища. Част първа. Съдържава краткий буквар, достопамятни поучения, нравоучителни истории, леточисление, разговор за през годината празници. Букурещ, книгопечатница на Йосиф Романов и съдр. [1857].
* Кратка егкиклопедия за децата, составлена на седем части от Еманоила Васкидовича, учителя училища святаго Преображения. Напечатан же с изждивление на Врачанскаго Доротея за дар на врачанските, плевянските и орханските училища. Част първа. Съдържава краткий буквар, достопамятни поучения, нравоучителни истории, леточисление, разговор за през годината празници. Букурещ, книгопечатница на Йосиф Романов и съдр. [1857].
* Чистописание за българските юноши. Съчинено от Еманоила Васкидовича и Георгия М. Владикина... Иждивение народнаго читалища в Свищов, 1858.
* Чистописание за българските юноши. Съчинено от Еманоила Васкидовича и Георгия М. Владикина... Иждивение народнаго читалища в Свищов, 1858.


== Литература ==
== Литература ==
* Ванков, Никола. Славяноболгарское детоводство – оглавление и авторство. – Периодическо списание, № 68, 1907.
* Ванков, Никола. ''Славяноболгарское детоводство'' – оглавление и авторство. – Периодическо списание, № 68, 1907.
* Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович и развитието на новобългарската просвета. – Исторически преглед, 1975, № 2, с. 75-92.
* Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович и развитието на новобългарската просвета. – Исторически преглед, 1975, № 2, с. 75 – 92.
* Бойчева, Вера. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833-1859 г. (По документи от сръбските архиви). – Изв. НБКМ, Т. ХІV (ХХ), 1976.
* Бойчева, Вера. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833 – 1859 г. (По документи от сръбските архиви). – Изв. НБКМ, Т. ХІV (ХХ), 1976.
* Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович (179501875) и участието му в българската църковно-национална борба. – Изв. на българското историческо дружество, кн. ХХХ, 1977, с. 71-97.
* Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович (179501875) и участието му в българската църковно-национална борба. – Изв. на българското историческо дружество, кн. ХХХ, 1977, с. 71 – 97.
* Кръстанов, Трендафил. Прескръбното оправдание на Емануил Васкидович. // Църковен вестник, 11.10.1986, № 27.
* Кръстанов, Трендафил. Прескръбното оправдание на Емануил Васкидович. // Църковен вестник, 11.10.1986, № 27.
* Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
* Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
Ред 45: Ред 49:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1392211466758&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB+%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС]
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1392211466758&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=Емануил+Васкидович&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС]


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 11:12, 10 март 2016

Емануил Васкидович
Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς
български просветен деец
Роден
1795 г.
Починал

Учил вНационален колеж „Свети Сава“
Научна дейност
ОбластФилология
Емануил Васкидович в Общомедия
„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837

Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.

Биография

Роден е в Мелник през 1795 г. под името Манолаки Васкиди. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Княжеската (Бейската) академия в Букурещ.

През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850 година – днешната Гимназия с преподаване на чужди езици.

Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде Славеноболгарское детеводство в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.[1]

Съчинения

„Кратка енциклопедия за децата“, 1857
  • Славеноболгарское детоводство за малките деца... Част 1 – 6. Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
  • Παιδαγωγικὴ γραμματικὴ πρακτικὴ τῆς παλαιᾶς Ἑλληνικῆς γλώσσης ἐρανισθεῖσα μεν ἐκ πολλῶν κατὰ τε τὸ εὐσύνοπτον καὶ εὔληπτον ὑπὸ Ἐμμανοήλου Βασκίδου, τοῦ ἐκ τῆς κατὰ τὴν Μακεδονίαν πόλεως Μελενίκου. Εἰς χρῆσιν τῶν ἐν Σιστοβίῳ αὐτοῦ μαθητῶν. Τὰ νῦν δε τύποις ἐκδοθεῖσα φιλοτίμῳ καταβολῇ τοῦ κ. Ἀθανασάκη Ξενοκράτη. Ἐπιστασίᾳ δε τοῦ μαθητοῦ αὺτοῦ Κωστάκη Θεοδώρου. Ἐν Στεφανουπόλει, Ἐν τῷ τυπογραφείῳ τοῦ Ἰωάννου Gött, 1837.
  • Детинско прибавление или Различни нравствени поучения и нравоучителни истории. Собрано от Емануила Васкидовича, учителя Плевенскаго училище. С изждивлением токмо от Плевен. Цариград: Типография Ц. вестника, 1852.
  • Буквар за първоначалните ученици, съчинен от Емануила Васкидовича и Георгия М. Владикина, учители училища светаго Преображения. Напечатан же с иждивение Народнаго читалища в Свищов, Новий Сад: Книгопечатня др. Дан. Медаковича, 1857.
  • Кратка егкиклопедия за децата, составлена на седем части от Еманоила Васкидовича, учителя училища святаго Преображения. Напечатан же с изждивление на Врачанскаго Доротея за дар на врачанските, плевянските и орханските училища. Част първа. Съдържава краткий буквар, достопамятни поучения, нравоучителни истории, леточисление, разговор за през годината празници. Букурещ, книгопечатница на Йосиф Романов и съдр. [1857].
  • Чистописание за българските юноши. Съчинено от Еманоила Васкидовича и Георгия М. Владикина... Иждивение народнаго читалища в Свищов, 1858.

Литература

  • Ванков, Никола. Славяноболгарское детоводство – оглавление и авторство. – Периодическо списание, № 68, 1907.
  • Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович и развитието на новобългарската просвета. – Исторически преглед, 1975, № 2, с. 75 – 92.
  • Бойчева, Вера. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833 – 1859 г. (По документи от сръбските архиви). – Изв. НБКМ, Т. ХІV (ХХ), 1976.
  • Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович (179501875) и участието му в българската църковно-национална борба. – Изв. на българското историческо дружество, кн. ХХХ, 1977, с. 71 – 97.
  • Кръстанов, Трендафил. Прескръбното оправдание на Емануил Васкидович. // Църковен вестник, 11.10.1986, № 27.
  • Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
  • Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович (По случай 160 години от издаването му и 200 години от раждането на Емануил аскидович). Съст. Ив. Ганчев. Свищов: Акад. изд. Д. А. Ценов, 1995.
  • Всеобщий кондик славеноболгарскаго училище Божественного Преображение. – НБКМ, БИА ІІ 7750.

Външни препратки

Бележки

  1. Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.