Самолет

Airbus A380 - най големият въздушен лайнер в света

Боинг 777, съвременен реактивен авиолайнер

Самолет (остаряло аероплан — от гръцки: aéros- „въздух“ и -planos „скитащ“) е въздухоплавателно средство по-тежко от въздуха осъществяващо полет в атмосферата с помощта на силова установка и неподвижно крило. Самолетът е способен да се придвижва с висока скорост, използвайки подемната сила на крилото за уравновесяване на теглото и теглителната сила от силовата установка за уравновесяване на челното съпротивление. Неподвижното крило го отличава от махолета, а наличието на силова установка - от планера.

История

Съществуват много предания от античността, които разказват за полети на хора с въздушни средства, но те са по-скоро плод на мечти. Първите конкретни идеи за летателно средство се зараждат през Средновековието, когато Леонардо да Винчи през 15–ти век чертае планове на планер и на хеликоптер. Изобретената от него летателна машина нарекъл Орнитоптер. С първия полет на човек (братята Монголфие) в летателно средство по-леко от въздуха (балон), най-голямото предизвикателство става построяването на апарат, който е способен да извършва управляеми полети.

Предистория

През 1853 г. англичанинът Джордж Кайли (на англ. George Cayley) осъществява първия полет на човек с планер. През 1856 г. французинът Жан-Мари льо Бри (на фр. Jean-Marie Le Bris) прави първия полет задвижван със сила - планерът му „Изкуственият албатрос“ (L'Albatros artificiel) е теглен от кон по брега. На 28 август 1883 американецът Джон Дж. Монтгомъри (на англ. John J. Montgomery) успява да извърши полет с планер, който може да се управлява. Друг пионер от същото време е германецът Ото Лилиентал (на немски Otto Lilienthal), който загива с планера си при катастрофа. Неговите записки по-късно служат за основа на планерите на братя Райт.

Началото на XX век

Първият самолет в света: „Флайър“ на братя Райт, 17 декември 1903 г.

Първата добре документирана машина, която самостоятелно се отделя от земята и прави хоризонтален полет, се нарича „Флайер I“ и е построена в САЩ от братята Орвил и Уилбърт Райт. На 17 декември 1903 година в 10:35 ч. в Северна Каролина, при мразовит вятър достигащ 12 m/s, „Флайър“ прелита във въздуха 12 секунди и изминава 39 метра. През този ден братята извършват общо четири полета, най-дългият от които трае 59 секунди с дължина 279 метра. Внезапен силен порив на вятъра преобръща паркирания самолет и го поврежда сериозно; той никога повече не полита. Братята връщат останките у дома, а след време Орвил реставрира „Флайер“ и го заема на няколко музея. От 1948 г. самолетът се намира в Смитсоновия институт (Smithsonian Institution), Окръг Колумбия, САЩ. Сега този самолет се съхранява в Националния музей на авиацията и космонавтиката (National Air and Space Museum) в столицата Вашингтон.

Направата на самолета наречен Флайер I (популярен днес като Kitty Hawk) струва по-малко от хиляда долара. Той представлява биплан от тип „патица“ – стабилизаторът за попътно управление се намира в задната част на апарата, а този за надлъжно управление – отпред. Размахът на крилата е 12 m. Общото тегло на самолета е 340 kg. Двигателят е четиритактов с мощност 12 hp, тежи 77 kg и е специално направен за целта от Чарли Тейлър в Дейтън, Охайо. Двете дървени витла имат кпд 80% и са издялкани от братята Райт. Вместо колесник те използват стартов катапулт, състоящ се от пирамидална кула и дървена релса. Пилотът лежи на долното крило.

През 1905 година самолетът „Флайър III“ демонстрира стабилно и напълно контролирано поведение във въздуха за относително дълго време. Формално погледнато, крилете на „Флайър“ не са съвсем неподвижни, а използват патентованата от братя Райт техника на огъване на задната част на крилото чрез система от лостове, въжета и макари. На практика тази техника е трудна за приложение и потенциално опасна и през 1915 г. повечето самолети вече имат елерони.
Френският конструктор и авиатор Луи Блерио с произведения в неговата фабрика самолет Блерио XI след 37 минутен полет прелита над Ламанш (La Manche) между градовете Кале (Calais) и Доувър (Dover) в Англия. Така след 19 юли 1909 г. вече няма съмнение, че самолета е ново, бързо средство за транспорт, а Великобритания е шокирана от възможността да се достигне до нейна територия по въздуха.

Първа световна война

Войните в Европа и най-вече Първата световна война са причина за началото на експериментите със самолета като оръжие. Отначало силно подценяван и смятан за „играчка“, самолетът се доказва на бойното поле като средство, което е способно да нанася поражения на врага. По това време възниква понятието въздушен ас – определение за пилот, който е свалил пет или повече противникови самолета. Най-известният ас от Първата световна война е германецът Манфред фон Рихтхофен, наричан още Червеният барон. От страната на съюзниците най-много регистрирани въздушни победи има французинът Рене Фонк (на фр. René Fonck).

Затишието между войните

През 1919 година се извършват първите търговски полети – между САЩ и Канада. Първият човек, прелетял сам над Атлантическия океан без междинно кацане, е Чарлз Линдберг на 20 май 1927 г. През 1930-те години в Германия започва разработката на реактивната турбина, но изминава повече от десетилетие преди да се появят първите реактивни самолети.

Втора световна война

Самолетът играе ключова роля през Втората световна война, вземайки участие във всички значими битки. Атаката на японците над Пърл Харбър е осъществена единствено от самолети. Битката за Британия е изцяло въздушна кампания. Самолетът е основното оръжие в D-Day, както и при повечето битки в Тихия океан. Множество военни стратегии (германската блицкриг, японските и американски кораби-самолетоносачи, Съюзническата доктрина за „стратегическо бомбардиране“) включват самолета като незаменим участник.

Следвоенно положение

Първият документиран свръхзвуков полет е извършен през октомври 1947 г. от Чарлз Йегър (на англ. Charles Yeager) в експериментален самолет Бел X-1, макар някои пилоти на „Спитфайър“ да твърдят, че са достигали Mach 1 при пикиране.

Доставка на мляко с транспортен самолет през Берлинската блокада

Първият самолет, обиколил света без междинно кацане: Боинг B-50 „Lucky Lady II“, 1949 г.

Самолетът отново изиграва решаваща роля през 1948 г., когато на 24 юни Съветският съюз спира електроснабдяването и поставя под сухопътна блокада контролираните от САЩ, Великобритания и Франция части на град Берлин - започва Берлинската блокада и периодът на Студената война. В отговор западните страни организират масови редовни превози и доставки чрез транспортни самолети до изолирания град. Извършват се 278 228 полета, които пренасят 2 326 406 тона стоки, храни и суровини, включително над 1,5 млн тона въглища за електроцентралите. Неуспешната блокада е преустановена от СССР на 12 май 1949 г.

През 1949 г. самолет Боинг B-50 за първи път обикаля земното кълбо без междинно кацане, като за целта е презареждан с гориво във въздуха.

Налаганото от войната масово производство на самолети довежда до техния излишък в мирно време. Много от годните за експлоатация военно-транспортни самолети (предимно Дъглас DC-3) са закупени от различни фирми, биват преоборудвани и се използват като пътнически и транспортни. Основават се множество авиокомпании и въздушният транспорт постепенно става масово използван. Повишават се изискванията за надеждност, безопасност и комфорт. Пилотската кабина, пътническата кабина, а по-късно и товарния отсек биват херметизирани. Това позволява на самолета да лети на по-голяма височина, да среща по-слабо съпротивление на въздуха, като това води до по-голяма средна скорост на движение и по-далечен обхват на действие. Непрекъснатото добавяне на оборудване към самолета (от електроника до тоалетни) неминуемо води до нарастване на неговите маса и размери. Увеличават се изискванията към здравината на пистите и оборудването на летищата.

Първият пътнически самолет с реактивни двигатели е представен през 1952 г. — английският de Havilland Comet. През 1954 г. след серия катастрофи всички самолети от този модел са спрени от полети заради фатален недостатък - в резултат на експлоатацията и умора на метала, корпусът получава пукнатини в зоната на неподходящо конструираните илюминатори.

Боинг 707 е първият успешен реактивен авиолайнер, започващ службата си през 1958 г. с полет от Ню Йорк до Лондон. Модификации на този самолет са в експлоатация и до днес.

1958-ма е годината, през която повече пътници прекосяват Атлантическия океан със самолети, отколкото с кораби.

Краят на XX век

От 1970 г. най-големият авиолайнер в света е Боинг 747. През 2005 г. титлата взима Еърбъс A380.

Първия полет на свръхзвуков пътнически самолет прави Ту-144 на 31 декември 1968 г — два месеца преди западния му аналог „Конкорд“. Това са единствените пътнически свръхзвукови самолети. И двата търпят критика заради катастрофи, не постигат търговски успех и са спрени от производство.

XXI век

Най-бързият самолет в света (Mach 9,6) е безпилотният Боинг X-43. Това е експериментален scramjet за еднократна употреба, разработен от НАСА, като до момента са произведени три броя от него. Първият опит (неуспешен) е проведен през юни 2001 г., когато X-43 излиза от контрол 11 секунди след старта си от носещия B-52. Вторият опит е успешен, а третият - на 16 ноември 2004 г. - бележи световен рекорд от 11 200 km/h (Mach 9,6) на височина 13 157 m.з. Най-големият въздушен лайнер в света е Airbus A380

Вижте също

• Аерофобия

Външни препратки

Уикипедия разполага с Портал:Авиация

• ((en)) Aircraft-info.net
• ((en)) Airliners.net
• ((en)) Jetphotos.net
• ((en)) Глобъл Ейъркрафт
• ((en)) Как работят самолетите