Константин Станиславски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
форматиране: 2x нов ред, 5 интервала, URL, заглавие-стил, кавички, тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
| националност = [[руснак]] |
| националност = [[руснак]] |
||
| работил = Московски Художествен театър |
| работил = Московски Художествен театър |
||
| активност = 1877 |
| активност = 1877 – 1935 |
||
| брачен партньор = Мария Перевошчикова |
| брачен партньор = Мария Перевошчикова |
||
| партньор = |
| партньор = |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
| общомедия = Constantin Stanislavski |
| общомедия = Constantin Stanislavski |
||
}} |
}} |
||
'''Константин Сергеевич Станиславски''' е руски съветски [[актьор]], [[режисьор]], педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния [[реализъм]]. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в [[България]]. Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети. |
'''Константин Сергеевич Станиславски''' е руски съветски [[актьор]], [[режисьор]], педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния [[реализъм]]. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в [[България]]. Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети. |
||
== Творческа биография == |
== Творческа биография == |
||
Роден е на [[17 януари]] [[1863]] г. През 1888 г. основава (заедно с режисьора [[А. Ф. Федотов]] и педагога [[Фьодор Комисаржевски]]) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от [[Лев Толстой]], 1891 г., |
Роден е на [[17 януари]] [[1863]] г. През 1888 г. основава (заедно с режисьора [[А. Ф. Федотов]] и педагога [[Фьодор Комисаржевски]]) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от [[Лев Толстой]], 1891 г., „Потъналата камбана“ от [[Герхард Хауптман]], 1898 г., и др. |
||
| ⚫ | През 1898 г. съвместно с [[Владимир Немирович-Данченко]] основава [[Московски художествен театър]] (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от [[Алексей Толстой]] (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от [[Антон Чехов]] (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на [[Максим Горки]] „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко). |
||
| ⚫ | През 1898 г. съвместно с [[Владимир Немирович-Данченко]] основава [[Московски художествен театър]] (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от [[Алексей Толстой]] (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от [[Антон Чехов]] (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на [[Максим Горки]] „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко). |
||
== Заслуги == |
== Заслуги == |
||
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план „Драма на живота“ от [[Хамсунг]] и „Животът на човека“ от Андреев (1907 г.), а по-късно „Д-р Щокман“ от [[Хенрик Ибсен]]. През 1912 г. заедно с [[Леополд Сулержицки]] организира при МХТ „Първа студия“. След 1917 г. поставя пиесите „Горещо сърце“ на [[Александър Островски]] (1926 г.), „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“ на [[Пиер Бомарше]] (1927 г.), спектакъла „Брониран влак 14 |
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план „Драма на живота“ от [[Хамсунг]] и „Животът на човека“ от Андреев (1907 г.), а по-късно „Д-р Щокман“ от [[Хенрик Ибсен]]. През 1912 г. заедно с [[Леополд Сулержицки]] организира при МХТ „Първа студия“. След 1917 г. поставя пиесите „Горещо сърце“ на [[Александър Островски]] (1926 г.), „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“ на [[Пиер Бомарше]] (1927 г.), спектакъла „Брониран влак 14 – 69“ на [[Всеволод Иванов]] (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите „Унтиловск“ на [[Леонид Леонов]] (1928 г.), „Мъртви души“ по [[Николай Гогол]] (1932 г.), „Таланти и поклонници“ от А. Островски (1933 г.) и др. От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към [[Болшой театър]], по-късно Оперен театър „К. С. Станиславски“, а през 1935 г. създава Оперна драматична студия. |
||
Константин Станиславски умира на [[7 август]] [[1938]] г. в [[Москва]]. |
Константин Станиславски умира на [[7 август]] [[1938]] г. в [[Москва]]. |
||
==Източници== |
== Източници == |
||
{{уикицитат|Константин Станиславски}} |
{{уикицитат|Константин Станиславски}} |
||
{{external media |
{{external media |
||
|topic = Видеозаписи Станиславского |
|topic = Видеозаписи Станиславского |
||
|subtopic = |
|subtopic = |
||
|align = right |
|align = right |
||
| Ред 55: | Ред 57: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1415037980831&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)= |
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1415037980831&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)=Станиславски&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Станиславски, Константин}} |
{{СОРТКАТ:Станиславски, Константин}} |
||
[[Категория:Руски режисьори]] |
[[Категория:Руски режисьори]] |
||
Версия от 13:00, 25 март 2016
| Константин Станиславски | |
 руски актьор и режисьор | |
| Роден | Константин Сергеевич Алексеев |
|---|---|
| Починал | Москва,  СССР |
| Националност | руснак |
| Професия | Московски Художествен театър |
| Активност | 1877 – 1935 |
| Брачен партньор | Мария Перевошчикова |
| Значими роли | Система на Станиславски |
| Награди |  •  •  •  |
| Уебсайт | |
| Константин Станиславски в Общомедия | |
Константин Сергеевич Станиславски е руски съветски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния реализъм. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в България. Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети.
Творческа биография
Роден е на 17 януари 1863 г. През 1888 г. основава (заедно с режисьора А. Ф. Федотов и педагога Фьодор Комисаржевски) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от Лев Толстой, 1891 г., „Потъналата камбана“ от Герхард Хауптман, 1898 г., и др.
През 1898 г. съвместно с Владимир Немирович-Данченко основава Московски художествен театър (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от Алексей Толстой (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от Антон Чехов (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на Максим Горки „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко).
Заслуги
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план „Драма на живота“ от Хамсунг и „Животът на човека“ от Андреев (1907 г.), а по-късно „Д-р Щокман“ от Хенрик Ибсен. През 1912 г. заедно с Леополд Сулержицки организира при МХТ „Първа студия“. След 1917 г. поставя пиесите „Горещо сърце“ на Александър Островски (1926 г.), „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“ на Пиер Бомарше (1927 г.), спектакъла „Брониран влак 14 – 69“ на Всеволод Иванов (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите „Унтиловск“ на Леонид Леонов (1928 г.), „Мъртви души“ по Николай Гогол (1932 г.), „Таланти и поклонници“ от А. Островски (1933 г.) и др. От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към Болшой театър, по-късно Оперен театър „К. С. Станиславски“, а през 1935 г. създава Оперна драматична студия.
Константин Станиславски умира на 7 август 1938 г. в Москва.
Източници
 Външни видеа
| |
|---|---|
| Видеозаписи Станиславского | |
|
Станиславский на репетиции, 1938 г. |
Външни препратки
|
