Александър Бръзицов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: Обогатяване на биографията, взета сайта на БНТ.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 45: Ред 45:
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Възпитаници на НХА]]
[[Категория:Възпитаници на НХА]]

Версия от 12:53, 30 март 2016

Александър Бръзицов
български композитор
А. Бръзицов20131129 115848.jpg
в БНР, 2013 г.

Роден
Починал
30 март 2016 г. (на 73 г.)

Учил вНационална художествена академия
Музикална кариера
Стилпоп музика, джаз
Активностот 1958 г.
Семейство
БащаХристо Бръзицов
МайкаКатя Спиридонова

Уебсайт
Александър Бръзицов в Общомедия

Александър Христов Бръзицов е български композитор.

Биография

Роден е в София в 1943 година. Син е на Христо Бръзицов и внук на Димитър Бръзицов. Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 5-годишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет "Св. Климент Охридски" с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър - квартет, в който свири в бирхалето на хотел "Рила", смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.

Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва Художествената академия със специалност приложна графика. После започва да учи като частен ученик при Емил Георгиев. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.

От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е "Бяла радост", изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на 20 век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Есенни плажове" (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Не оставай сам" (1986) в изпълнение на групата "Домино", първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и "Сребърна лира" за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен "Едно сърце" от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1978, 1979, 1980). Песента "По никое време" в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта "Кукленика" по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от режисьора Здравко Митов.

От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг-бенда на БНР.

Има издадени две грамофонни плочи "Избрани песни" (1984 г., 1987 г.), диск "Прошепнати мечти" (Златните хитове на Ал. Бръзицов, "Рива Саунд") и др.

Умира на 30 март 2016 г. в София.

Награди

  • Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен, 1976 за песента „Студентски романс“, изпълнена от Боян Иванов
  • Награда на фестивала в Сопот (Полша), 1976 за най-добър аранжимент на полската песен „Едно сърце“ на Чеслав Ниемен
  • „Братиславска лира“ (сребърна) за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова, 1982
  • Първа награда на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“, 1986
  • Голямата награда на „Златният Орфей плюс“, 1995 за песента „По никое време“, изпълнена от Ивелина Балчева

Източници

  • Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. "Музика". С. 1988.

Външни препратки