Уилям Джоунс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 26: Ред 26:
Бащата на малкия Уилям умира когато е на три години. Той завършва едно от най-престижните училища в Англия (Хероу), а по-късно – [[колеж]]а към [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1764 г. През 1763 г. Джоунс пише на латински [[поема]]та „Каиса“, която разказва за изобретяването на [[шах]]а (от богинята [[Каиса]], която се счита за покровителка на тази царска игра).
Бащата на малкия Уилям умира когато е на три години. Той завършва едно от най-престижните училища в Англия (Хероу), а по-късно – [[колеж]]а към [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1764 г. През 1763 г. Джоунс пише на латински [[поема]]та „Каиса“, която разказва за изобретяването на [[шах]]а (от богинята [[Каиса]], която се счита за покровителка на тази царска игра).


Въпреки факта, че получава стипендия, Джоунс е като цяло беден и печели преподавайки уроци. Негов ученик е бил в продължение на седем години граф Спенсър, прародител на принцеса Даяна. След дипломирането си работи шест години като преподава и превежда от и на различни езици, като по това време бързо добива популярност като филолог и ориенталист. По искане на датския крал Кристиан VII, той превежда от персийски на френски, „Историята на Надир-Шах“, която се явява първата от многото публикувани негови преводи за историята и литературата на [[Ориент]]а. Преди заминаването си за Индия, Джоунс става член на Кралското общество.
{{факт|Въпреки факта, че получава стипендия, Джоунс е като цяло беден и печели преподавайки уроци. Негов ученик е бил в продължение на седем години граф Спенсър, прародител на принцеса Даяна. След дипломирането си работи шест години като преподава и превежда от и на различни езици, като по това време бързо добива популярност като филолог и ориенталист. По искане на датския крал Кристиан VII, той превежда от персийски на френски, „Историята на Надир-Шах“, която се явява първата от многото публикувани негови преводи за историята и литературата на [[Ориент]]а. Преди заминаването си за Индия, Джоунс става член на Кралското общество.|2016|4|4}}


През 1771 г. френският учен [[Абрахам Анкетил-Дюперон]] публикува първия превод на [[Авеста]]та. След излизането му Джоунс пише на френски [[памфлет]], в който твърди, че такъв голям мъдрец, като [[Заратустра]], не може да проповядва „глупости и безсмислици“, които се съдържат в този превод. По-късно е вече склонен да разглежда езика на Авестата като диалект на [[санскрит]]. <ref> Авеста в русских переводах. СПб, 1997. С.33, статья И. С. Брагинского </ref>
{{факт|През 1771 г. френският учен [[Абрахам Анкетил-Дюперон]] публикува първия превод на [[Авеста]]та. След излизането му Джоунс пише на френски [[памфлет]], в който твърди, че такъв голям мъдрец, като [[Заратустра]], не може да проповядва „глупости и безсмислици“, които се съдържат в този превод.|2016|4|4}} По-късно е вече склонен да разглежда езика на Авестата като диалект на [[санскрит]]. <ref> Авеста в русских переводах. СПб, 1997. С.33, статья И. С. Брагинского </ref>


През 1774 г. Джоунс публикува книгата «Poeseos Asiaticae Commentariorum libri sex», която съдържа описание на арабско, персийско и тюркско [[метрично стихословие]] и [[поезия]], в която прави сравнение между арабския и древния стихотворен размер. <ref> ''Фролов Д. В.'' Классический арабский стих. М., 1991. С.5 </ref>
През 1774 г. Джоунс публикува книгата «Poeseos Asiaticae Commentariorum libri sex», която съдържа описание на арабско, персийско и тюркско [[метрично стихословие]] и [[поезия]], в която прави сравнение между арабския и древния стихотворен размер. <ref> ''Фролов Д. В.'' Классический арабский стих. М., 1991. С.5 </ref>


През 1770 г. Джоунс започва да учи [[право]] и само за три години се дипломира по специалността. Става окръжен съдия в Уелс, след което живее в Париж, където работейки с [[Бенджамин Франклин]] безуспешно се опитва да разреши проблемите породени от [[Американска революция|Американската революция]]. През 1783 г. получава назначние в [[Калкута]], [[Бенгалия]] във Върховния съд на тази страна.
{{факт|През 1770 г. Джоунс започва да учи [[право]] и само за три години се дипломира по специалността. Става окръжен съдия в Уелс, след което живее в Париж, където работейки с [[Бенджамин Франклин]] безуспешно се опитва да разреши проблемите породени от [[Американска революция|Американската революция]]. През 1783 г. получава назначние в [[Калкута]], [[Бенгалия]] във Върховния съд на тази страна.|2016|4|4}}


⚫
Периодиката която издава по индология, озаглавена „Азиатски изследвания“ бележи истински бум, като книжките и&#768; в Европа се продават на черната борса в цели три пиратски издания. <ref>Master, Alfred (1946) ''The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies'' // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London</ref>
{{факт|Джоунс е очарован от културата на Индия, която до този момент е почти непозната за европейската наука. Той основава Бенгалското азиатско общество, сдружение за насърчаване изучаването на всички аспекти от индийския живот. През следващите десет години, Джоунс е много плодотворен създавайки огромен брой работи по история, музика, литература, ботаника и география, като и превежда на английски много важни индийски исторически документи и паметници на индийската история.|2016|3|17}}

{{факт|Джоунс умира през 1794 г. от чернодробно заболяване.|2016|3|17}}

== Принос към индологията ==
⚫
{{факт|Приносът на Джоунс за разкриването на Индия от Европа се оценява една в началото на XIX век. Преди него едниствено [[йезуити]]те като мисионери успяват да запознаят отчасти европейците с индийската култура. Също така, Джоунс като върховен съдия на Бенгалия има принос и в областта на [[сравнително право|сравнителното право]], съставяйки набор от местните мюсюлмански закони.|2016|3|17}} Периодиката която издава по индология, озаглавена „Азиатски изследвания“ бележи истински бум, като книжките и&#768; в Европа се продават на черната борса в цели три пиратски издания. <ref>Master, Alfred (1946) ''The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies'' // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 11:24, 4 април 2016

Уилям Джоунс
Sir William Jones
английски езиковед
Роден
Починал
27 април 1794 г. (47 г.)
ПогребанКолката, Индия
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Уилям Джоунс в Общомедия

Уилям Джоунс (Шаблон:Lang-en, 28 септември 1746 – 27 април 1794) е английски филолог, ориенталист (предимно по индийски изследвания) и преводач, основател на Азиатското бенгалско общество. Джоунс по традиция се счита за основател на сравнителната и историческата лингвистика.

Биография

Роден в Уестминстър в семейството на Уилям Джоунс – баща и виден математик. Още в детството си той открива необичайния си талант към изучаване на езици и още от малък овладява гръцки, латински, персийски и арабски, както и основите на китайския език. До края на живота си той овладява свободно тринадесет езика, а сравнително добре – до двадесет.

Бащата на малкия Уилям умира когато е на три години. Той завършва едно от най-престижните училища в Англия (Хероу), а по-късно – колежа към Оксфордския университет през 1764 г. През 1763 г. Джоунс пише на латински поемата „Каиса“, която разказва за изобретяването на шаха (от богинята Каиса, която се счита за покровителка на тази царска игра).

Въпреки факта, че получава стипендия, Джоунс е като цяло беден и печели преподавайки уроци. Негов ученик е бил в продължение на седем години граф Спенсър, прародител на принцеса Даяна. След дипломирането си работи шест години като преподава и превежда от и на различни езици, като по това време бързо добива популярност като филолог и ориенталист. По искане на датския крал Кристиан VII, той превежда от персийски на френски, „Историята на Надир-Шах“, която се явява първата от многото публикувани негови преводи за историята и литературата на Ориента. Преди заминаването си за Индия, Джоунс става член на Кралското общество.[източник? (Поискан преди 2937 дни)]

През 1771 г. френският учен Абрахам Анкетил-Дюперон публикува първия превод на Авестата. След излизането му Джоунс пише на френски памфлет, в който твърди, че такъв голям мъдрец, като Заратустра, не може да проповядва „глупости и безсмислици“, които се съдържат в този превод.[източник? (Поискан преди 2937 дни)] По-късно е вече склонен да разглежда езика на Авестата като диалект на санскрит. [1]

През 1774 г. Джоунс публикува книгата «Poeseos Asiaticae Commentariorum libri sex», която съдържа описание на арабско, персийско и тюркско метрично стихословие и поезия, в която прави сравнение между арабския и древния стихотворен размер. [2]

През 1770 г. Джоунс започва да учи право и само за три години се дипломира по специалността. Става окръжен съдия в Уелс, след което живее в Париж, където работейки с Бенджамин Франклин безуспешно се опитва да разреши проблемите породени от Американската революция. През 1783 г. получава назначние в Калкута, Бенгалия във Върховния съд на тази страна.[източник? (Поискан преди 2937 дни)]

Периодиката която издава по индология, озаглавена „Азиатски изследвания“ бележи истински бум, като книжките ѝ в Европа се продават на черната борса в цели три пиратски издания. [3]

Източници

  1. ↑ Авеста в русских переводах. СПб, 1997. С.33, статья И. С. Брагинского
  2. ↑ Фролов Д. В. Классический арабский стих. М., 1991. С.5
  3. ↑ Master, Alfred (1946) The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London

Литература

  • Cannon, Garland H. (1964). Oriental Jones: A biography of Sir William Jones, 1746 – 1794. Bombay: Asia Pub. House Indian Council for Cultural Relations. ((en))
  • Cannon, Garland H. (1979). Sir William Jones: A bibliography of primary and secondary sources. Amsterdam: Benjamins. ISBN 90-272-0998-7. ((en))
  • Cannon, Garland H. (2006). The Life and Mind of Oriental Jones: Sir William Jones, the Father of Modern Linguistics. Cambridge University Press. ISBN 0-521-02526-5. ((en))
  • Cannon, Garland H.; & Brine, Kevin. (1995). Objects of enquiry: Life, contributions and influence of Sir William Jones. New York: New York University Press. ISBN 0-8147-1517-6. ((en))
  • Franklin, Michael J. (1995). Sir William Jones. Cardiff: University of Wales Press. ISBN 0-7083-1295-0. ((en))
  • Jones, William, Sir. (1970). The letters of Sir William Jones. Cannon, Garland H. (Ed.). Oxford: Clarendon Press. ISBN 0-19-812404-X. ((en))
  • Mukherjee, S. N. (1968). Sir William Jones: A study in eighteenth-century British attitudes to India. London, Cambridge University Press. ISBN 0-521-05777-9. ((en))
  • Poser, William J. and Lyle Campbell (1992). Indo-european practice and historical methodology, Proceedings of the Eighteenth Annual Meeting of the Berkeley Linguistics Society, pp. 214 – 236. ((en))
  • The 1911 Encyclopedia Britannica, 11th ed. Sir William Jones ((en))

Външни връзки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уилям_Джоунс&oldid=7243474“.