Света София (Константинопол): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
м явно не
Ред 26: Ред 26:
==История==
==История==
=== Първа църква (360 – 404) ===
=== Първа църква (360 – 404) ===
[[Файл:Istanbul.Hagia Sophia009.jpg|мини|Детайли от първата църква, открити при разкопки в западния двор на сегашната постройка]]

Първата църква на мястото на днешната „Света София“ е известна като Голямата църква (''Μεγάλη Ἐκκλησία''),{{hrf|Müller-Wiener|1977|84}}{{hrf|Foni|2007}} тъй като е по-голяма от всички дотогавашни църкви в града.{{hrf|Janin|1953|471}} Осветена е на 15 февруари 360 година, при управлението на император [[Констанций II]], от арианския патриарх [[Евдоксий Антиохийски]].{{hrf|Janin|1953|472}} Църквата е изградена в близост до изграждания по това време императорски дворец и става патриаршеска катедрала на Константинопол, като дотогава тази функция е изпълнявана от разположената в съседство църква „[[Света Ирина (Константинопол)|Света Ирина]]“. През по-голямата част от историята на [[Византийска империя|Византийската империя]] тези 2 храма заемат централно място в нейния церемониал.
Първата църква на мястото на днешната „Света София“ е известна като Голямата църква (''Μεγάλη Ἐκκλησία''),{{hrf|Müller-Wiener|1977|84}}{{hrf|Foni|2007}} тъй като е по-голяма от всички дотогавашни църкви в града.{{hrf|Janin|1953|471}} Осветена е на 15 февруари 360 година, при управлението на император [[Констанций II]], от арианския патриарх [[Евдоксий Антиохийски]].{{hrf|Janin|1953|472}} Църквата е изградена в близост до изграждания по това време императорски дворец и става патриаршеска катедрала на Константинопол, като дотогава тази функция е изпълнявана от разположената в съседство църква „[[Света Ирина (Константинопол)|Света Ирина]]“. През по-голямата част от историята на [[Византийска империя|Византийската империя]] тези 2 храма заемат централно място в нейния церемониал.



Версия от 09:38, 9 април 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

Света София
Aya Sofya
41.0083° с. ш. 28.98° и. д.
Света София
Местоположение в Турция Истанбул
ВидПравославна църква/джамия
МестоположениеИстанбул, Турция
АрхитектИсидор от Милет
Антимий от Трал
СтилВизантийски
Изграждане532 – 537 г.
Височина55 m
Площ7400 m²
СтатутМузей
Света София в Общомедия

„Света София“ (Шаблон:Lang-el; Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-tr) или Църква на светата Премъдрост Божия е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция, превърната днес в музей. Тя е служила дълго време за християнска катедрала, а по-късно за една от главните джамии на Константинопол.

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал.[1] Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.[2]

Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (Шаблон:Lang-el), божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица.[3][4] По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.[5]

История

Първа църква (360 – 404)

Първата църква на мястото на днешната „Света София“ е известна като Голямата църква (Μεγάλη Ἐκκλησία),[6][7] тъй като е по-голяма от всички дотогавашни църкви в града.[5] Осветена е на 15 февруари 360 година, при управлението на император Констанций II, от арианския патриарх Евдоксий Антиохийски.[8] Църквата е изградена в близост до изграждания по това време императорски дворец и става патриаршеска катедрала на Константинопол, като дотогава тази функция е изпълнявана от разположената в съседство църква „Света Ирина“. През по-голямата част от историята на Византийската империя тези 2 храма заемат централно място в нейния церемониал.

Тази първа сграда е описана през 440 година от историка Сократ Схоластик, който приписва нейното изграждане на император Констанций II, който работел по нея през 346 година.[8] Легенда, появила се не по-рано от VII-VIII век приписва сградата на Константин I Велики.[8] Хронистът от XII век Йоан Зонара обединява тези два възгледа и пише, че Констанций е ремонтирал по-стара сграда, осветена от Евсевий Никомидийски, след като тя се разрушава.[8] Тъй като Евсевий е епископ на Константинопол през 339 – 341 година, а Константин умира през 337 година, изглежда възможно първата църква да е изградена от Константин.[8] Според запазените описания, Голямата църква представлява класическа латинска базилика с атриум, галерии и дървен покрив и изглежда значим за времето си паметник.

Първата църква е опожарена по време на бунтовете в Константинопол, които започват след като императрица Елия Евдоксия прогонва от града патриарх Йоан Златоуст на 20 юни 404 година.[8]

Втора църква (415 – 532)

Втората църква е построена по заповед на император Теодосий II, който я освещава на 10 октомври 415 година. Базиликата с дървен покрив е строена от архитекта Руфин. Сградата е разрушена изцяло от пожар по време на потушеното от Юстиниан I въстание Ника на 13 – 14 февруари 532 година.

Няколко мраморни блока от втората църква са оцелели до наши дни, включително релефи на 12 агнета, символизиращи дванадесетте апостоли. Първоначално част от монументалния главен вход, днес те са разположени в яма от разкопки до входа на музея, след като са открити в западния двор през 1935 година. Тогава разкопките са прекратени, за да не се застраши съвременната сграда.

Останки от втората „Света София“
 
 
 
 
 

Трета църква (537 – 1453)

Поглед нагоре, посока изток, в централния кораб

Още през 532 г. започва строежът на новата църква, която има нова архитектура. За главни архитекти са избрани Исидор от Милет и Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя много амбициозна задача, да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 г. под зоркия контрол на самия Юстиниан. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ изпразва имперската хазна.

При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. според преданието Юстиниан изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим.[9] В продължение на почти 1000 г. „Св. София“ е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ в света.

Поради прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван.

След нашествието на кръстоносците през 1204 г. църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган. В периода на Латинската империя (1204-1261 г.) в църквата се е изпълнявал католическият обред.

Джамия (1453 – 1934)

След превръщането ѝ в джамия през 1453 г. във вътрешността са направени малки промени, поетапно са построени и 4 минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитект Синан достроява допълнителни странични контрафорси, които подобряват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи.

Музей (от 1935)

През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят.

Архитектура

Надлъжен разрез на Света София в оригиналния ѝ вид като църква
Света София в план. Долу – приземен етаж. Горе – балкон

„Св. София“ е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо.

Централен кораб и купол

Света София: южната стена тимпан и югозападният носещ стълб

Църквата не е стриктна базилика, като централният ѝ кораб, дълъг 76.2 м, е доминиран от купол с диаметър около 31 м и височина над пода от 56 м. Куполът лежи на квадратна основа, като преминаването от кръг към квадрат е постигнато, чрез 4 пандантива. Счита се, че това е първата църква, която ползва това архитектурно решение. В дължина (запад-изток) тежестта на купола се носи от две гигантски арки, които преминават в полукуполи. Източният полукупол се преразпределя в три по-малки полукупола, двата странични – над екседри с колонади, а средният – над апсидата. Западният преминава в два по-малки полукупола над симетрични екседри. Между тях, огледално на апсидата и над емпорията, се намира огромен прозорец.

В южна и северна посока централният кораб е ограничен от колонади, които носят стени тимпани пронизани от множество прозорци. Едно от впечатляващите архитектурни постижения е, че във вътрешността на сградата не е очевидно кои статични елементи поддържат извисяващите се купол и арки. Това, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш „златният купол виси от небесата“ (Прокопий, 561 г.).

Стените, до височината на корниза над балкона са покрити от плочи от различни видове мрамори с разнообразни разцветки. Над корниза, до върха на купола, повърхностите са покрити със златна мозайка, на места заместена от Фосати с мазилка със същия цвят и шарка.

Странични кораби

Южният и северният кораб са огледални и отделени от централния чрез колонадите под тимпаните и четирите екседри, както и четирите основни носещи стълба. В план изток-запад са разделени на три основни пространства от арките, които свързват централните (първични) носещи стълбове с контрафорсните (вторични) стълбове в посока юг и север.

Стените също са покрити с мраморни плочи, а таваните със златни мозайки с декоративни елементи.

Балкони (Галерии)

До балконите, които се простират над целите два странични кораба, както и втория притвор, се достига чрез рампи разположени в ъглите на сградата. Запазени до днес са 3 от тези рампи. Подобно на приземния етаж, страничните части на балкона са разделени от централното помещение чрез колонади и са разделени на съответно три обособени пространтва от арките свързващи първичните и вторичните носещи стълбове. Опасани са от два реда парапети, отпред дървен – декоративен, а отзад масивен – мраморен. Таваните са украсени от декоративни мозайки, като – особено в южната част – има множество запазени ценни мозайки-икони. В централната част на балкона над притвора (емпория) се е намирала ложата на императрицата.

Значение

След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж Храм Свети Сава в Белград). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от Синан и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ – Шехзаде джамия, Сюлейман джамия, Султан Ахмед джамия (Синята джамия) и др.

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки