Есте (династия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Blason Nicolas III d'Este (1383 - 1441).svg|thumb|200px|дясно|Герб на Есте, 1431 г.]]
[[Файл:Blason Nicolas III d'Este (1383 - 1441).svg|thumb|200px|дясно|Герб на рода Есте, 1431 г.]]
'''Есте''' ({{lang-it|Este o Estensi}}) e стар [[италиански]] благороднически род. Фамилията управлява [[Ферара]] от 1240 до 1597 г. и от 1288 до 1796 г. [[Модена]]. През 1452 г. за фамилията Есте се създадава [[Модена (херцогство)|херцогство Модена]] и те са [[Херцог|херцози]] на Модена.
Родът '''Есте''' ({{lang-it|Este o Estensi}}) e стар [[италиански]] благороднически род. Фамилията управлява [[Ферара]] от 1240 до 1597 г., както и [[Модена]] от 1288 до 1796 г. През 1452 г. за фамилията Есте е създадено [[Модена (херцогство)|херцогство Модена]] и те са [[Херцог|херцози]] на Модена.


Фамилията произлиза от [[Франки|франксата]] [[аристокрация]]. По времето на [[Карл Велики]] тя се остановява в [[Ломбардия]]. [[Алберто Ацо II д’Есте]] (* 996; † 1097) построява през 1056 г. замък при град [[Есте]] и се нарича на него.
Фамилията произлиза от [[Франки|франксата]] [[аристокрация]]. По времето на [[Карл Велики]] тя се установява в [[Ломбардия]]. [[Алберто Ацо II д’Есте]] (* 996; † 1097) построява през 1056 г. замък при град [[Есте]] и се нарича на него.


Той има от два брака три сина, които основават различни линии на фамилията:
От двата му брака той се сдобива с трима сина, които основават различни линии на фамилията:
* [[Велф IV|Велф IV д’Есте]] (Гуелфо), най-голямият, е син на Кунигунда от Алтдорф († пр. 1056), последната наследничка на [[Велфи]]те. Той е прародител на старата '''немска Велфи-линия''' ('''Велф-Есте'''), която е представена в днешната британска царска династия.
* [[Велф IV|Велф IV д’Есте]] (Гуелфо), най-голямият, е син на Кунигунда от Алтдорф († пр. 1056), последната наследничка на [[Велфи]]те. Той е прародител на старата '''немска Велфи-линия''' ('''Велф-Есте'''), която е представена в днешната британска царска династия.
* [[Хуго V (Мен)|Хуго]], от втория брак, получава [[Графство Мен]] (Франция), наследството на майка му, продава го обаче след една година без да има деца.
* [[Хуго V (Мен)|Хуго]], от втория брак, получава [[Графство Мен]] (Франция), наследството на майка му, продава го обаче след една година без да има деца.

Версия от 15:30, 11 април 2016

Герб на рода Есте, 1431 г.

Родът Есте (Шаблон:Lang-it) e стар италиански благороднически род. Фамилията управлява Ферара от 1240 до 1597 г., както и Модена от 1288 до 1796 г. През 1452 г. за фамилията Есте е създадено херцогство Модена и те са херцози на Модена.

Фамилията произлиза от франксата аристокрация. По времето на Карл Велики тя се установява в Ломбардия. Алберто Ацо II д’Есте (* 996; † 1097) построява през 1056 г. замък при град Есте и се нарича на него.

От двата му брака той се сдобива с трима сина, които основават различни линии на фамилията:

  • Велф IV д’Есте (Гуелфо), най-голямият, е син на Кунигунда от Алтдорф († пр. 1056), последната наследничка на Велфите. Той е прародител на старата немска Велфи-линия (Велф-Есте), която е представена в днешната британска царска династия.
  • Хуго, от втория брак, получава Графство Мен (Франция), наследството на майка му, продава го обаче след една година без да има деца.
  • Най-младата италианска линия (Фулк-Есте или само Есте) започва с Фулко I д’Есте († 1128/35), третия син. Неговите наследници носят от 1171 г. титлата маркграфове на Есте.

Ерколе III, последният херцог от рода Есте, е отстранен от французите през 1796 г. и заминава за Германия, където умира през 1803 г. През 1814 г. единствената му дъщеря Мария Беатриче д’Есте (1750–1829) и нейният съпруг, Фердинанд Карл, син на императрица Мария Тереза, си връщат херцогството и управляват с името Хабсбург-Есте (Австрия-Есте). Последният херцог от фамилията Австрия-Есте Франц V умира през 1875 г.

Източници

  • Francesco Bocchi: Este. Norbert Angermann: Lexikon des Mittelalters. Dtv, München 2003, ISBN 3-423-59057-2 (том 4)

Външни препратки