Павел Матев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
* „Сърдечни затишия“ (1985); |
* „Сърдечни затишия“ (1985); |
||
* „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989); |
* „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989); |
||
=== Други книги === |
|||
* „Чест и дух“. „Захарий Стоянов“. С. |
* Матев, П. „Чест и дух“. „Захарий Стоянов“. С. 2007 (Издадена посмъртно). |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 08:43, 15 април 2016
| Павел Матев | |
| български поет и общественик | |
| Роден |
6 декември 1924 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 февруари 2006 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Депутат | |
| V НС VI НС VII НС | |
| Литература | |
| Период | от 1946 г. |
| Жанрове | стихотворение |
| Направление | социалистически реализъм |
| Дебютни творби | 1946 |
| Награди | Димитровска награда |
Павел Христов Матев е български поет[1] и общественик, функционер на БКП.
Биография
Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско. Баща му бил самоук цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. [2] Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.
Обществената му кариера е впечатляваща:
- работил в Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1951);
- редактор в Комитета за кинематография (1951 – 1956);
- зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965);
- гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966);
- заемал най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.
Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.[3]
Умира на 4 февруари 2006 г. в София от заболяване.[4]
Библиография
- „В строя“ (1951);
- „Дълг“ (1955);
- „Време, родина, любов“ (1962);
- „Родословие“ (1963);
- „Прозрения. Избрана лирика“ (1965);
- „Чайките почиват на вълните“ (1965, 1967);
- „Стихотворения“ (1966);
- „100 стихотворения. Подбрани“ (1970);
- „Избрани стихотворения“ (1972);
- „Натрупани мълчания“ (1973, 1974, 1981);
- „Строго лято. Избрана поезия“ (1974);
- „Внезапни паузи“ (1976, 1980);
- „Рани и слънца. Избрани стихотворения“ (1978);
- „Когато птиците летят по-бавно“ (1979);
- „Предсказания. Изповеди. Избрани стихотворения. В 2 тома“ (1984);
- „Сърдечни затишия“ (1985);
- „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989);
Други книги
- Матев, П. „Чест и дух“. „Захарий Стоянов“. С. 2007 (Издадена посмъртно).
Бележки
- ↑ Павел Матев в Литернет.
- ↑ За живота си (из разговор с Павел Матев) БНР, Златен фонд (1984), You Tube.
- ↑ Поезия за/от Павел Матев в Литературен свят.
- ↑ „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“, Vesti.bg, 6 февруари 2006 г.
Външни препратки
- От и за Павел Матев в Своден каталог НАБИС
- „Без изход“, стихотворение, сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г.
- „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 7 декември 2004 г.
- Таньо Клисуров, „Нашият земляк Павел Матев“, в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г.
| |||||||||||
| |||||||||||
|
