Сагунт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27: Ред 27:


== История ==
== История ==

През 5 век пр.н.е. около '''Сагунтум''' са построени крепостни стени от [[келтибери]]те. През [[219 пр.н.е.]] градът се съюзява с гръцките колонисти и [[Рим]] против [[Картаген]].
През 5 век пр.н.е. около '''Сагунтум''' са построени крепостни стени от [[келтибери]]те. През [[219 пр.н.е.]] градът се съюзява с гръцките колонисти и [[Рим]] против [[Картаген]].


Същата година [[Ханибал]], който предходната година поема командването на иберийската картагенска армия от своя зет [[Хаздрубал]] (съпруг на сестра му), преминава река [[Ебро]] и обсажда Сагунт. [[Обсада]]та продължава цели 8 месеца, а жителите се уповават на масивните и високи градски стени, както и на очакваната римска помощ за вдигането на обсадата. Положението става неудържимо след забавянето на обещаната от [[Римската република]] помощ за обсадения от [[пуни]]те град. В крайна сметка Ханибал превзема Сагунт. Градът е стратегически по три причини, както отбелязва [[Полибий]] във „[[Всеобща история]]“ - богатството му, което позволява на Ханибал да финансира прочутия си [[Поход на Ханибал през Алпите|поход през Алпите]], второ - да включи в състава на испанската картагенска армия годните да носят оръжие мъже от околностите му, и трето - да елиминира единствения римски укрепен [[форпост]] в близост до [[Нови Картаген]]. Противно на очакванията си, след обсадата Ханибал намира града пуст, частично разрушен и опожарен от местните, които го изоставят на считаните от тях за вражески сили, предвождани от Ханибал. Това разгневява допълнително Ханибал и го вбесява.
Същата година [[Ханибал]], който предходната година поема командването на иберийската картагенска армия от своя зет [[Хаздрубал]] (съпруг на сестра му), преминава река [[Ебро]] и обсажда Сагунт. [[обсада на Сагунт|Обсадата]] продължава цели 8 месеца, а жителите се уповават на масивните и високи градски стени, както и на очакваната римска помощ за вдигането на обсадата. Положението става неудържимо след забавянето на обещаната от [[Римската република]] помощ за обсадения от [[пуни]]те град. В крайна сметка Ханибал превзема Сагунт. Градът е стратегически по три причини, както отбелязва [[Полибий]] във „[[Всеобща история]]“ – богатството му, което позволява на Ханибал да финансира прочутия си [[Поход на Ханибал през Алпите|поход през Алпите]], второ – да включи в състава на испанската картагенска армия годните да носят оръжие мъже от околностите му, и трето – да елиминира единствения римски укрепен [[форпост]] в близост до [[Нови Картаген]]. Обсадата завършва с масово самоубийство на жителите на града и противно на очакванията си, Ханибал намира града пуст, частично разрушен и опожарен от жителите му. Това разгневява допълнително Ханибал и го вбесява, защото е разчитал да попълни запасите и войските си.


Превземането на Сагунт става [[casus belli]] за Рим през следващата [[218 г. пр.н.е.]], след като [[Адира]]та отказва да върне Сагунт на неговите жители по "търговски съображения". <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 623, Древен Рим |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> Започва [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]], която намира окончателното си решение в [[битка при Зама|битката при Зама]] 16 години по-късно.
Превземането на Сагунт от картагенците става [[casus belli]] за Рим през следващата [[218 г. пр.н.е.]], след като [[Адира]]та отказва да върне Сагунт на неговите жители по „търговски съображения“. <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 623, Древен Рим |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> Започва [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]], която намира окончателното си решение в [[битка при Зама|битката при Зама]] 16 години по-късно.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:30, 18 април 2016

Сагунт
Sagunto
Знаме
      
Герб
Страна Испания
Авт. областВаленсийска общност
ПровинцияВаленсия
Площ132,4 km²
Надм. височина49 m
Население66 070 души
499 души/km²
МПС кодV
Официален сайтwww.sagunt.es
Сагунт в Общомедия

Сагунт (Sagunto; Sagunt; Saguntum) е стар град в провинция Валенсия в Източна Испания.

Намира се на 25 км северно от град Валенсия наблизо до Средиземно море. Градът има 66.070 жители (2009 г.).

Замъкът на Сагунт

История

През 5 век пр.н.е. около Сагунтум са построени крепостни стени от келтиберите. През 219 пр.н.е. градът се съюзява с гръцките колонисти и Рим против Картаген.

Същата година Ханибал, който предходната година поема командването на иберийската картагенска армия от своя зет Хаздрубал (съпруг на сестра му), преминава река Ебро и обсажда Сагунт. Обсадата продължава цели 8 месеца, а жителите се уповават на масивните и високи градски стени, както и на очакваната римска помощ за вдигането на обсадата. Положението става неудържимо след забавянето на обещаната от Римската република помощ за обсадения от пуните град. В крайна сметка Ханибал превзема Сагунт. Градът е стратегически по три причини, както отбелязва Полибий във „Всеобща история“ – богатството му, което позволява на Ханибал да финансира прочутия си поход през Алпите, второ – да включи в състава на испанската картагенска армия годните да носят оръжие мъже от околностите му, и трето – да елиминира единствения римски укрепен форпост в близост до Нови Картаген. Обсадата завършва с масово самоубийство на жителите на града и противно на очакванията си, Ханибал намира града пуст, частично разрушен и опожарен от жителите му. Това разгневява допълнително Ханибал и го вбесява, защото е разчитал да попълни запасите и войските си.

Превземането на Сагунт от картагенците става casus belli за Рим през следващата 218 г. пр.н.е., след като Адирата отказва да върне Сагунт на неговите жители по „търговски съображения“. [1] Започва Втората пуническа война, която намира окончателното си решение в битката при Зама 16 години по-късно.

Източници

  1. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 623, Древен Рим. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.

Външни препратки