Павел Матев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 26: Ред 26:
| теми =
| теми =
| направление = [[социалистически реализъм]]
| направление = [[социалистически реализъм]]
| дебют = 1946
| дебют = [[1946]]
| известни творби =
| известни творби =
| награди = [[Димитровска награда]]
| награди = [[Димитровска награда]]
Ред 35: Ред 35:
}}
}}


'''Павел Христов Матев''' е [[българи|български]] [[поет]]<ref>[http://www.liternet.bg/publish9/pmatev/index.html Павел Матев в Литернет].</ref> и [[общественик]], функционер на [[БКП]].
'''Павел Христов Матев''' е [[българи|български]] [[поет]],<ref>[http://www.liternet.bg/publish9/pmatev/index.html Павел Матев в Литернет]</ref> [[общественик]], депутат, председател на Комитета за култура и изкуство (1966 – 1975), функционер на [[БКП]].


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 15:15, 18 април 2016

Павел Матев
български поет и общественик
Роден
Починал
4 февруари 2006 г. (81 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Политика
ПартияБКП
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   
Литература
Периодот 1946 г.
Жанровестихотворение
Направлениесоциалистически реализъм
Дебютни творби1946
НаградиДимитровска награда

Павел Христов Матев е български поет,[1] общественик, депутат, председател на Комитета за култура и изкуство (1966 – 1975), функционер на БКП.

Биография

Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско. Баща му бил самоук цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. [2] Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.

Обществената му кариера е впечатляваща:

  • работил в Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1951);
  • редактор в Комитета за кинематография (1951 – 1956);
  • зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965);
  • гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966);
  • председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1975);[3]
  • заемал най-високите постове в отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.

Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.[4]

Умира на 4 февруари 2006 г. в София от заболяване.[5]

Библиография

  • „В строя“ (1951);
  • „Дълг“ (1955);
  • „Време, родина, любов“ (1962);
  • „Родословие“ (1963);
  • „Прозрения. Избрана лирика“ (1965);
  • „Чайките почиват на вълните“ (1965, 1967);
  • „Стихотворения“ (1966);
  • „100 стихотворения. Подбрани“ (1970);
  • „Избрани стихотворения“ (1972);
  • „Натрупани мълчания“ (1973, 1974, 1981);
  • „Строго лято. Избрана поезия“ (1974);
  • „Внезапни паузи“ (1976, 1980);
  • „Рани и слънца. Избрани стихотворения“ (1978);
  • „Когато птиците летят по-бавно“ (1979);
  • „Предсказания. Изповеди. Избрани стихотворения. В 2 тома“ (1984);
  • „Сърдечни затишия“ (1985);
  • „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989);

Други книги

  • Матев, П. „Чест и дух“. „Захарий Стоянов“. С. 2007 (Издадена посмъртно).

Бележки

Външни препратки