Баба Яга: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
Образът на Баба Яга е широко разпространен в съвременните приказки, а от 90-те години на 20 век и в руския фентъзи жанр. В частност този образ се среща при Андрей Белянин в цикъла произведения „Тайните служби на цар Грах“. В повестта „Лукоморие“ на А. Аливердиев за първи път в съвременната литература се хвърля светлина върху детството и младежките години на този персонаж. |
Образът на Баба Яга е широко разпространен в съвременните приказки, а от 90-те години на 20 век и в руския фентъзи жанр. В частност този образ се среща при Андрей Белянин в цикъла произведения „Тайните служби на цар Грах“. В повестта „Лукоморие“ на А. Аливердиев за първи път в съвременната литература се хвърля светлина върху детството и младежките години на този персонаж. |
||
Тя е майката на госпожата по физическо - Белова. Много си приличат, и двете са зли и ядат деца!!! |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 12:05, 19 април 2016
Баба Яга е славянско митично същество, описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица, имаща същите характеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака). Тя живее в къщичка на кокоши крака. Според някои легенди тя има невидими слуги, живеещи в нейната къща.
В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се, че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета, пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.
Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Торбалан) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал.
В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде в големи казани, а възрастните – защото им прави магии и заклинания.
В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла.
Образът на Баба Яга е широко разпространен в съвременните приказки, а от 90-те години на 20 век и в руския фентъзи жанр. В частност този образ се среща при Андрей Белянин в цикъла произведения „Тайните служби на цар Грах“. В повестта „Лукоморие“ на А. Аливердиев за първи път в съвременната литература се хвърля светлина върху детството и младежките години на този персонаж.
Тя е майката на госпожата по физическо - Белова. Много си приличат, и двете са зли и ядат деца!!!