Пасха

Илюстрация на Излизане от Египет, Библия от 1907

Двамата Христови ученици, Петър и Йоан, изпратени да подготвят Пасха, ок.1503-4

Пасха (Pesah) е еврейски празник, по време на който символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер (Seder). Денят след Седер е първият от празника. Следващите 5 дни се наричат „полупразници“.

На всяка празнична трапеза присъстват точно определени блюда:

• Маца – безквасен хляб.
• Марор – горчиви билки.
• Харосет – сладка паста от орехи, сушени или пресни плодове.
• Солена вода – за да припомня сълзите, пролети от еврейските роби в Египет.
• Зелени подправки, които се потапят в солената вода.
• Зроа – печено късче агнешко месо с кост, символизиращо пасхалното жертвоприношение и напомня за разрушението на Храма. Месото може да бъде изядено на следващия ден след Седер.

Всеки на празничната трапеза трябва да изпие 6 чаши вино. Единственият продукт, за който няма място на празничната маса, а и където и да било в еврейския дом, е хляб (хамец, който за разлика от маца е квасен продукт). По време на вечерята се извършва ритуално измиване на ръцете и се чете свещена книга, в която се разказва за извеждането на евреите от Египет.

С тази трапеза започва еврейската Пасха, а ритуалът край масата се провежда по строги правила, наречени „Седер“ (ред, порядък). Вечерта, след като се скрие слънцето, еврейските семейства се събират на празнична трапеза, за да четат заедно Агада (или Хагада, Устен Закон) – книга, която разказва за освобождението на синовете на Израел от 400-годишното египетско робство. Най-малкото дете в семейството пита „Защо тази нощ е различна от всички други нощи?“, а баща му отговаря: „Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет“. По време на празника се пеят песни, възхваляващи бог Яхве.

По време на Пасха символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството:

В тази вечер главата на семейството чете за това как Всевишният заповядал на Мойсей да изведе еврейския народ от Египет. Фараонът не искал да пуска своите роби и на Египет били пратени наказания: водите на Нил се превърнали в кръв, улиците се изпълнили с пълчища от жаби, след това плъзнали кърлежи, нападнали диви зверове, започнал да измира добитъкът, градушка и скакалци сравнили със земята посевите, паднал тридневен мрак и накрая започнали да измират първенците в държавата.

За религиозните денят след пасхалната трапеза е време за молитви и отдих. За светското население е почивен ден, в който е прието да се прекарва със семейството.

Външни препратки

• Архим. Авксентий, „Защо, кога и как празнуваме Великден? Исторически щрихи“, dveri.bg, 20 април 2006
• Анна Маринова, „Старозаветната Пасха – път към изкуплението“, dveri.bg, 15 април 2005
• Св. Йоан Златоуст, „Похвално слово за Пасха“, pravoslavie.bg
• Еврейската Пасха (Песах), gotvarstvo.net
• Джон Брек, Господнята Пасха, 26 април 2008