Вера Начева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Биография инфо| име= Вера Начева | портрет= | описание= български политик | наставка=а | р...“
 
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| роден-място=[[Гаврил Геново]], [[Княжество България]]
| роден-място=[[Гаврил Геново]], [[Княжество България]]
| роден-дата=[[15 юли]], [[1904]]
| роден-дата=[[15 юли]], [[1904]]
| починал-дата= [[1996]]
| починал-място=
| починал-място=
| още=
| още=
Ред 13: Ред 14:


== Биография ==
== Биография ==
Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село [[Гаврил Геново]]. От 1921 г. е член на Комсомола, а от 1926 г. на [[БКП]]. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт. От 1944 г. е партизанка в [[Трънския партизански отряд]], в [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|отряда „Чавдар“]] и накрая политкомисар на [[Втора средногорска бригада „Васил Левски“]]. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на БКП. В периода 1953-1975 г. е първи заместник-завеждащ [[отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП]]. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „[[Герой на социалистическия труд]]“ и „Герой на Народна република България“ (1989).<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111</ref>
Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село [[Гаврил Геново]]. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на [[БКП]]. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в [[Трънския партизански отряд]], в [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|отряда „Чавдар“]] и накрая политкомисар на [[Втора средногорска бригада „Васил Левски“]]. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на БКП. В периода 1953-1975 г. е първи заместник-завеждащ [[отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП]]. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „[[Герой на социалистическия труд]]“ и „Герой на Народна република България“ (1989).<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111</ref> Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 20:44, 27 април 2016

Вера Начева
български политик
Родена
Починала

ПартияБългарска комунистическа партия
Български комунистически младежки съюз
НаградиОрден „Георги Димитров“
Герой на социалистическия труд
Герой на Народна република България
Народен представител в:
VI ВНС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
Братя/сестриСтанка Цекова

Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП.

Биография

Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на БКП. В периода 1953-1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).[1] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984

Източници

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111