Конституция на Жечпосполита: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 07:07, 30 април 2016

Конституция от 3 май (Шаблон:Lang-pl, официално название Шаблон:Lang-pl) е юридически документ, определящ държавното устройство на Жечпосполита на двата народа. Приета е на 3 май 1791 г.

Исторически контекст

В края на XVIII в. Полша преживява тежка политическа криза. През 1767 г. Сеймът е принуден под натиска на Русия да утвърди „вечни и неизменни“ принципи за устройството на Жечпостполита, гарантирани лично от Екатерина Велика. Те се основават върху правото на liberum veto, изключителните привилегии на шляхтата и абсолютната власт на земевладелците над селяните. Чрез тях се възпрепятстват необходимите реформи, които да осигурят ефективен държавен живот на страната^[1]. През 1772 г. е осъществена първата подялба на Полша. Страната губи 30% от своята територия и 35% от населението си в полза на съседните държави – Прусия, Австрия и Русия^[2].

Във връзка с външната заплаха за суверенитета на държавата и царящата в политическия живот на Жечпосполита анархия последният полски крал, Станислав Авгут Понятовски, предприема мерки за провеждане на сериозни реформи. Важен елемент от неговата политика е създаването на Комисия за националното образование през 1773 г. Тя осигурява разкриването на нови училища в малките населени места, отпечатването на унифицирани учебници, подготовката на учители, а също така подпомага материално най-бедните ученици. Започват действия за създаване на модерна професионална армия. Разкрива се министерство на полицията с цел борба с корупцията. В периода 1788 – 1792 г. заседава Четиригодишният сейм, който създава благоприятни условия за работа над новия държавен закон. През есента на 1790 г. сеймът удължава своя мандат. Осъществена е важна реформа в малките сеймове, като броят на заседаващите в тях бива ограничен, а безимотната шляхта е лишена от право на глас^[2].

Изготвяне и приемане на конституцията

Работата по изготвяне на конституцията започва през септември 1789 г. Председател на комисията е епископ Адам Станислав Крашински, но нейният фактически ръководител е литовският маршал Игнаци Потоцки^[3]. Активни роля в подготовката на документа изиграват Станислав Август Понятовски, Станислав Малаховски и Хюго Колонтай^[4].

Въпреки че влиянието на краля и неговия кръг нараства, авторите на конституцията се опасяват от сериозни възражения срещу нея. Затова е взето решение тя да бъде гласувана непосредствено след великденските празници, когато голяма част от заседаващите в сейма още не са се върнали във Варшава. Тъй като в полския сейм не се прилага принципът за кворум^[3], е осигурен превесът на поддръжници на конституцията по време на заседанието. Достъпът до Кралския замък е ограничен от войски под предводителството на Юзеф Понятовски. Конституцията е гласувана като цялост, без дискусия върху отделните ѝ части и е приета още в същия ден^[4].

Съдържание на конституцията

Конституцията от 3 май променя формата на държавно управление на Жечпосполита. Страната е провъзгласена за конституционна монархия, а кралската власт от изборна става наследствена. Шляхтата е обявена за привилегирована класа, но правата ѝ са ограничени. Отменя се liberum veto. Заложен е принципът за разделение на властите, а волята на народа е изведена като водещ гарант на властта^[5]. Създадени са пет министерства: на полицията, войната, държавната хазна, външните работи и образованието. Правят се постъпки за премахване на разликите между Полската корона и Литва – членовете на сейма вече се определят като представители на целия народ, а не на отделните региони. Гарантира се статутът на градовете и частичното учатие на гражданското съсловие във властта. Състоянието на крепостните селяни е облекчено, а грижата за тях се поверява в ръцете на държавата. Католическата религия е призната за основна, но се гарантира свободата на другите вероизповедания^[4].

Реакции спрямо конституцията

Франция, Англия и Австрия приветстват политическите реформи в Полша. В Париж приемат новия държавен закон като знак за солидарност с революционните промени на континента. Засилването на кралската власт и възможността за осъществяване на ефективна вътрешна и външна политика в Жечпосполита обаче предизвикват сериозни опасения у владетелите на Прусия и Русия^[6]. В опозиция спрямо действията на кръга около Станислав Август се обявяват представители на традиционно ориентираната шляхта. Магнатите Шченсни Потоцки, Ксавери Браницки, Северин Жевуски и Шимон Косаковски провъзглаяват на 27 април 1792 г. конфедерация в Тарговица. В желанието си да запазят правата на шляхтишкото съсловие те се обръщат за съдействие към Екатерина II. След приключване на войната с Турция руската царица изпраща в Полша 97-хилядна войска, която подкрепя 20-хилядната армия на конфедератите. Въпреки проведените реформи, Станислав Август успява да събере едва 37 хиляди души, повечето от които са новобранци. След като Варшава е обсадена, кралят и неговият съвет решават да се присъединят към конфедерацията. Конституцията от 3 май бива отменена след като е действала само една година, а през 1793 г. се осъществява втората подялба на Полша.

Значение на Конституцята от 3 май

Въпреки краткия период, в който е в сила, Конституцията от 3 май има важно значение за поляците, особено след окончателното разделяне на полската държава. Тя се възприема като върховно постижение на полската политическа мисъл и символ на стремежа към справедливо обществено устройство. Повод за гордост е фактът, че полската конституция е най-старата в Европа и втората в света след американската. След възстановяването на независимостта през 1918 г. 3 май се отбелязва като национален празник. Честването му е обявено за нелегално по време на хитлеристката окупация, както и след 1946 г., когато новата власт прави опит да го замести с 1 май. След промените през 1989 г. Денят на Конституцията става един от най-значимите национални празници за Полша.

Източници

↑ Полският път, Адам Замойски, Велико Търново, 2006
↑ ^а ^б Historia Polski, Michał Tymowski, Jan Kieniewicz, Jerzy Holzer, Warszawa 1991
↑ ^а ^б Konstytucja 3 maja – wola narodu czy zamach stanu?, Sebastian Adamkiewicz, http://histmag.org/Konstytucja-3-maja-wola-narodu-czy-zamach-stanu-6646 [достъп: 28.04.2016]
↑ ^а ^б ^в Polska w czasach nowożytnych (1501 – 1795), Jerzy Topolski, Poznań 1994
↑ Два зубъра и видра, Камен Рикев, София 2014
↑ Кратка история на Полша, Йежи Луковски, Хюбърт Завадски, София 2011

[1] Полският път, Адам Замойски, Велико Търново, 2006

[:0-2] а ^б Historia Polski, Michał Tymowski, Jan Kieniewicz, Jerzy Holzer, Warszawa 1991

[:1-3] а ^б Konstytucja 3 maja – wola narodu czy zamach stanu?, Sebastian Adamkiewicz, http://histmag.org/Konstytucja-3-maja-wola-narodu-czy-zamach-stanu-6646 [достъп: 28.04.2016]

[:2-4] а ^б ^в Polska w czasach nowożytnych (1501 – 1795), Jerzy Topolski, Poznań 1994

[5] Два зубъра и видра, Камен Рикев, София 2014

[6] Кратка история на Полша, Йежи Луковски, Хюбърт Завадски, София 2011

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-Конституция от 3 май (пол. Konstytucja 3 maja, официално название Ustawa Rządowa z dnia 3 maja) - юридически документ, определящ държавното устройство на Жечпосполита на двата народа. Приета е на 3 май 1791 г.
+Конституция от 3 май ({{lang-pl|Konstytucja 3 maja}}, официално название {{lang-pl|Ustawa Rządowa z dnia 3 maja}}) е юридически документ, определящ държавното устройство на Жечпосполита на двата народа. Приета е на 3 май 1791 г.
 [[File:Constitution of May 3, 1791 by Jan Matejko.PNG|thumb|Конституцията от 3 май 1791, картина на Ян Матейко]]
 [[File:May constitution pre20th cent book cover.jpg|thumb|Титулна страница на Конституцията от 3 май]]
 === Исторически контекст ===
-В края на XVIII в. Полша преживява тежка политическа криза. През 1767 г. Сеймът е принуден под натиска на Русия да утвърди "вечни и неизменни" принципи за устройството на Жечпостполита, гарантирани лично от Екатерина Велика. Те се основават върху правото на liberum veto, изключителните привилегии на шляхтата и абсолютната власт на земевладелците над селяните. Чрез тях се възпрепятстват необходимите реформи, които да осигурят ефективен държавен живот на страната<ref>Полският път, Адам Замойски, Велико Търново, 2006</ref>. През 1772 г. е осъществена първата подялба на Полша. Страната губи 30% от своята територия и 35% от населението си в полза на съседните държави - [[Прусия]], [[Австрия]] и [[Русия]]<ref name=":0">Historia Polski, Michał Tymowski, Jan Kieniewicz, Jerzy Holzer, Warszawa 1991</ref>.
+В края на XVIII в. Полша преживява тежка политическа криза. През 1767 г. Сеймът е принуден под натиска на Русия да утвърди „вечни и неизменни“ принципи за устройството на Жечпостполита, гарантирани лично от Екатерина Велика. Те се основават върху правото на liberum veto, изключителните привилегии на шляхтата и абсолютната власт на земевладелците над селяните. Чрез тях се възпрепятстват необходимите реформи, които да осигурят ефективен държавен живот на страната<ref>Полският път, Адам Замойски, Велико Търново, 2006</ref>. През 1772 г. е осъществена първата подялба на Полша. Страната губи 30% от своята територия и 35% от населението си в полза на съседните държави – [[Прусия]], [[Австрия]] и [[Русия]]<ref name=":0">Historia Polski, Michał Tymowski, Jan Kieniewicz, Jerzy Holzer, Warszawa 1991</ref>.
+Във връзка с външната заплаха за суверенитета на държавата и царящата в политическия живот на [[Жечпосполита]] анархия последният полски крал, [[Станислав Август Понятовски|Станислав Авгут Понятовски]], предприема мерки за провеждане на сериозни реформи. Важен елемент от неговата политика е създаването на Комисия за националното образование през 1773 г. Тя осигурява разкриването на нови училища в малките населени места, отпечатването на унифицирани учебници, подготовката на учители, а също така подпомага материално най-бедните ученици. Започват действия за създаване на модерна професионална армия. Разкрива се министерство на полицията с цел борба с корупцията. В периода 1788 – 1792 г. заседава Четиригодишният сейм, който създава благоприятни условия за работа над новия държавен закон. През есента на 1790 г. сеймът удължава своя мандат. Осъществена е важна реформа в малките сеймове, като броят на заседаващите в тях бива ограничен, а безимотната шляхта е лишена от право на глас<ref name=":0" />.
-Във връзка с външната заплаха за суверенитета на държавата и царящата в политическия живот на [[Жечпосполита]] анархия последният полски крал, [[Станислав Август Понятовски|Станислав Авгут Понятовски]], предприема мерки за провеждане на сериозни реформи. Важен елемент от неговата политика е създаването на Комисия за националното образование през 1773 г. Тя осигурява разкриването на нови училища в малките населени места, отпечатването на унифицирани учебници, подготовката на учители, а също така подпомага материално най-бедните ученици. Започват действия за създаване на модерна професионална армия. Разкрива се министерство на полицията с цел борба с корупцията. В периода 1788–1792 г. заседава Четиригодишният сейм, който създава благоприятни условия за работа над новия държавен закон.През есента на 1790 г. сеймът удължава своя мандат. Осъществена е важна реформа в малките сеймове, като броят на заседаващите в тях бива ограничен, а безимотната шляхта е лишена от право на глас<ref name=":0" />.
 === Изготвяне и приемане на конституцията ===
-Работата по изготвяне на конституцията започва през септември 1789 г. Председател на комисията е епископ Адам Станислав Крашински, но нейният фактически ръководител е литовският маршал Игнаци Потоцки<ref name=":1">Konstytucja 3 maja - wola narodu czy zamach stanu?, Sebastian Adamkiewicz, http://histmag.org/Konstytucja-3-maja-wola-narodu-czy-zamach-stanu-6646 [достъп: 28.04.2016]</ref>. Активни роля в подготовката на документа изиграват Станислав Август Понятовски, Станислав Малаховски и Хюго Колонтай<ref name=":2">Polska w czasach nowożytnych (1501–1795), Jerzy Topolski, Poznań 1994</ref>.
+Работата по изготвяне на конституцията започва през септември 1789 г. Председател на комисията е епископ Адам Станислав Крашински, но нейният фактически ръководител е литовският маршал Игнаци Потоцки<ref name=":1">Konstytucja 3 maja – wola narodu czy zamach stanu?, Sebastian Adamkiewicz, http://histmag.org/Konstytucja-3-maja-wola-narodu-czy-zamach-stanu-6646 [достъп: 28.04.2016]</ref>. Активни роля в подготовката на документа изиграват Станислав Август Понятовски, Станислав Малаховски и Хюго Колонтай<ref name=":2">Polska w czasach nowożytnych (1501 – 1795), Jerzy Topolski, Poznań 1994</ref>.
-Въпреки че влиянието на краля и неговия кръг нараства, авторите на конституцията се опасяват от сериозни възражения срещу нея. Затова е взето решение тя да бъде гласувана непосредствено след великденските празници, когато голяма част от заседаващите в сейма още не са се върнали във Варшава. Тъй като в полския сейм не се прилага принципът за кворум<ref name=":1" />, е осигурен превесът на поддръжници на конституцията по време на заседанието. Достъпът до Кралския замък е ограничен от войски под предводителството на Юзеф Понятовски. Конституцията е гласувана като цялост, без дискусия върху отделните й части и е приета още в същия ден<ref name=":2" />.
+Въпреки че влиянието на краля и неговия кръг нараства, авторите на конституцията се опасяват от сериозни възражения срещу нея. Затова е взето решение тя да бъде гласувана непосредствено след великденските празници, когато голяма част от заседаващите в сейма още не са се върнали във Варшава. Тъй като в полския сейм не се прилага принципът за кворум<ref name=":1" />, е осигурен превесът на поддръжници на конституцията по време на заседанието. Достъпът до Кралския замък е ограничен от войски под предводителството на Юзеф Понятовски. Конституцията е гласувана като цялост, без дискусия върху отделните ѝ части и е приета още в същия ден<ref name=":2" />.
 ===== Съдържание на конституцията =====
-Конституцията от 3 май променя формата на държавно управление на Жечпосполита. Страната е провъзгласена за конституционна монархия, а кралската власт от изборна става наследствена. Шляхтата е обявена за привилегирована класа, но правата й са ограничени. Отменя се liberum veto. Заложен е принципът за разделение на властите, а волята на народа е изведена като водещ гарант на властта<ref>Два зубъра и видра, Камен Рикев, София 2014</ref>. Създадени са пет министерства: на полицията, войната, държавната хазна, външните работи и образованието. Правят се постъпки за премахване на разликите между Полската корона и Литва - членовете на сейма вече се определят като представители на целия народ,  а не на отделните региони. Гарантира се статутът на градовете и частичното учатие на гражданското съсловие във властта. Състоянието на крепостните селяни е облекчено, а грижата за тях се поверява в ръцете на държавата. Католическата религия е призната за основна, но се гарантира свободата на другите вероизповедания<ref name=":2" />.
+Конституцията от 3 май променя формата на държавно управление на Жечпосполита. Страната е провъзгласена за конституционна монархия, а кралската власт от изборна става наследствена. Шляхтата е обявена за привилегирована класа, но правата ѝ са ограничени. Отменя се liberum veto. Заложен е принципът за разделение на властите, а волята на народа е изведена като водещ гарант на властта<ref>Два зубъра и видра, Камен Рикев, София 2014</ref>. Създадени са пет министерства: на полицията, войната, държавната хазна, външните работи и образованието. Правят се постъпки за премахване на разликите между Полската корона и Литва – членовете на сейма вече се определят като представители на целия народ, а не на отделните региони. Гарантира се статутът на градовете и частичното учатие на гражданското съсловие във властта. Състоянието на крепостните селяни е облекчено, а грижата за тях се поверява в ръцете на държавата. Католическата религия е призната за основна, но се гарантира свободата на другите вероизповедания<ref name=":2" />.
 ===== Реакции спрямо конституцията =====
-Франция, Англия и Австрия приветстват политическите реформи в Полша. В Париж приемат новия държавен закон като знак за солидарност с революционните промени на континента. Засилването на кралската власт и възможността за осъществяване на ефективна вътрешна и външна политика в Жечпосполита обаче предизвикват сериозни опасения у владетелите на Прусия и Русия<ref>Кратка история на Полша, Йежи Луковски, Хюбърт Завадски, София 2011</ref>. В опозиция спрямо действията на кръга около Станислав Август се обявяват представители на традиционно ориентираната шляхта. Магнатите Шченсни Потоцки, Ксавери Браницки, Северин Жевуски и Шимон Косаковски провъзглаяват на 27 април 1792 г. конфедерация в Тарговица. В желанието си да запазят правата на шляхтишкото съсловие те се обръщат за съдействие към [[Екатерина II]]. След приключване на войната с Турция руската царица изпраща в Полша 97-хилядна войска, която подкрепя 20-хилядната армия на конфедератите. Въпреки проведените реформи, Станислав Август успява да събере едва 37 хиляди души, повечето от които са новобранци. След като Варшава е обсадена, кралят и неговият съвет решават да се присъединят към конфедерацията. Конституцията от 3 май бива отменена след като е действала само една година,  а през 1793 г. се осъществява втората подялба на Полша.
+Франция, Англия и Австрия приветстват политическите реформи в Полша. В Париж приемат новия държавен закон като знак за солидарност с революционните промени на континента. Засилването на кралската власт и възможността за осъществяване на ефективна вътрешна и външна политика в Жечпосполита обаче предизвикват сериозни опасения у владетелите на Прусия и Русия<ref>Кратка история на Полша, Йежи Луковски, Хюбърт Завадски, София 2011</ref>. В опозиция спрямо действията на кръга около Станислав Август се обявяват представители на традиционно ориентираната шляхта. Магнатите Шченсни Потоцки, Ксавери Браницки, Северин Жевуски и Шимон Косаковски провъзглаяват на 27 април 1792 г. конфедерация в Тарговица. В желанието си да запазят правата на шляхтишкото съсловие те се обръщат за съдействие към [[Екатерина II]]. След приключване на войната с Турция руската царица изпраща в Полша 97-хилядна войска, която подкрепя 20-хилядната армия на конфедератите. Въпреки проведените реформи, Станислав Август успява да събере едва 37 хиляди души, повечето от които са новобранци. След като Варшава е обсадена, кралят и неговият съвет решават да се присъединят към конфедерацията. Конституцията от 3 май бива отменена след като е действала само една година, а през 1793 г. се осъществява втората подялба на Полша.
 ===== Значение на Конституцята от 3 май =====
 Въпреки краткия период, в който е в сила, Конституцията от 3 май има важно значение за поляците, особено след окончателното разделяне на полската държава. Тя се възприема като върховно постижение на полската политическа мисъл и символ на стремежа към справедливо обществено устройство. Повод за гордост е фактът, че полската конституция е най-старата в Европа и втората в света след американската. След възстановяването на независимостта през 1918 г. 3 май се отбелязва като национален празник. Честването му е обявено за нелегално по време на хитлеристката окупация, както и след 1946 г., когато новата власт прави опит да го замести с 1 май. След промените през 1989 г. Денят на Конституцията става един от най-значимите национални празници за Полша.
 == Източници ==