Барбра Страйсънд: Разлика между версии
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
+ Нормативен контрол, + Категория:Личности (Ню Йорк) |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| рождено_име = Барбара Джоуан Страйсънд |
| рождено_име = Барбара Джоуан Страйсънд |
||
| псевдоним = |
| псевдоним = |
||
⚫ | |||
| наставка = а |
|||
| роден_на = {{дата на раждане и години|1942|4|24}} |
|||
⚫ | |||
| починал_на = |
|||
| починал_в = |
| починал_в = |
||
| стил = поп музика, съвременна музика |
| стил = поп музика, съвременна музика |
||
Ред 23: | Ред 20: | ||
== Ранни години == |
== Ранни години == |
||
Родена под името '''Барбара Джоуан Страйсънд''' на [[24 април]] [[1942]] в [[Уилямсбърг (Ню Йорк)|Уилямсбърг]], [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], по-късно се мести в друг район на Бруклин. Нейният баща, Еманюъл, умира, когато тя е само на 15 месеца и за продължителен период от живота си тя изгражда доста бурни отношения с [[пастрок]]а си Луис Кайнд. Нейната добронамерена майка, Даяна, не окуражава дъщеря си да развива кариера в шоу-бизнеса, убедена, че Барбара не е достатъчно атрактивна. Този [[критицизъм]], твърде много ѝ е насаждан и през по-голямата част от живота ѝ я прави несигурна относно външността ѝ, въпреки огромния успех във всички области на шоу-бизнеса. Възпитана е в прочутия [[Ерасмъс Хоул Хай Скул]], където завършва четвърта в класа си през [[1959]] г. заедно с бъдещия научен сътрудник [[Нийл Даймънд]]. Страйсънд никога не е посещавала колеж. |
Родена под името '''Барбара Джоуан Страйсънд''' на [[24 април]] [[1942]] г. в [[Уилямсбърг (Ню Йорк)|Уилямсбърг]], [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], по-късно се мести в друг район на Бруклин. Нейният баща, Еманюъл, умира, когато тя е само на 15 месеца и за продължителен период от живота си тя изгражда доста бурни отношения с [[пастрок]]а си Луис Кайнд. Нейната добронамерена майка, Даяна, не окуражава дъщеря си да развива кариера в шоу-бизнеса, убедена, че Барбара не е достатъчно атрактивна. Този [[критицизъм]], твърде много ѝ е насаждан и през по-голямата част от живота ѝ я прави несигурна относно външността ѝ, въпреки огромния успех във всички области на шоу-бизнеса. Възпитана е в прочутия [[Ерасмъс Хоул Хай Скул]], където завършва четвърта в класа си през [[1959]] г. заедно с бъдещия научен сътрудник [[Нийл Даймънд]]. Страйсънд никога не е посещавала колеж. |
||
== Личен живот == |
== Личен живот == |
||
Ред 30: | Ред 27: | ||
Нейният първи съпруг е актьорът [[Елиът Гулд]] от [[1963]] до [[1971]] г. Те имат един син, [[Джейсън Гулд]]. |
Нейният първи съпруг е актьорът [[Елиът Гулд]] от [[1963]] до [[1971]] г. Те имат един син, [[Джейсън Гулд]]. |
||
Вторият ѝ съпруг е актьорът [[Джеймс Броулин]], с когото са женени от [[1997]] г. Бракът им е |
Вторият ѝ съпруг е актьорът [[Джеймс Броулин]], с когото са женени от [[1997]] г. Бракът им е обсъждан подробно в клюкарска медия. Те нямат заедно деца, но Броулин има две деца от първия си брак и едно — от втория. |
||
== Ранна певческа, театрална и телевизионна кариера == |
== Ранна певческа, театрална и телевизионна кариера == |
||
Следвайки примера на конкуренцията в музиката, тя започва като певица в нощен клуб още на тинейджърска възраст. Но мечтата ѝ е да бъде актриса и участва в едно от изданията на Off-Off-Broadway заедно с една от известните по това време актриси [[Джоан Ривърс]], когато приятелят ѝ Бари Денън и помага в оформянето на имиджа за клубна изява — първото ѝ участие е в [[гей-бар]] в [[Манхатън]]ския Грийнуич Вилидж през [[1960]], където тя се радва на голям успех като певица. |
Следвайки примера на конкуренцията в музиката, тя започва като певица в нощен клуб още на тинейджърска възраст. Но мечтата ѝ е да бъде актриса и участва в едно от изданията на Off-Off-Broadway заедно с една от известните по това време актриси [[Джоан Ривърс]], когато приятелят ѝ Бари Денън и помага в оформянето на имиджа за клубна изява — първото ѝ участие е в [[гей-бар]] в [[Манхатън]]ския Грийнуич Вилидж през [[1960]], където тя се радва на голям успех като певица. Някъде по това време тя съкращава първото си име на '''Барбра''', за да го направи по-характерно. |
||
През |
През 1962 г. Страйсънд се появява на [[Бродуей]] в малка, но звездна роля в [[мюзикъл]]а „Мога да ти го продам на едро“(1962) и тя бързо подписва първия си договор с [[Калъмбия Рекърдс]] през 1962 г. Първият ѝ албум „Албумът на Барбра Страйсънд“ печели две награди [[Грами]] през [[1963]]. Нейният успех в записите продължава и в един момент, първите три албума на Стрейзънд се появяват едновременно в „Билборд поп албум“ топ десет — изумителен подвиг, имайки предвид, че това е времето, когато [[рокендрол]]ът и [[Бийтълс]] доминират в чартовете. |
||
„Весело момиче“ (1964) на Джул Стайн и Боб Мерил, вдъхновен от живота на Фани Брайс, е създаден специално за Страйсънд, след като Стайн вижда представянето ѝ в „Мога да ти го продам на едро“. |
„Весело момиче“ (1964) на Джул Стайн и Боб Мерил, вдъхновен от живота на Фани Брайс, е създаден специално за Страйсънд, след като Стайн вижда представянето ѝ в „Мога да ти го продам на едро“. |
||
Ред 44: | Ред 41: | ||
Барбра Страйсънд записва повече от 60 албума, почти всички с марката на [[Калъмбия Рекърдс]]. Нейните ранни творби от 60-те (дебютът ѝ „Вторият албум на Барбра Страйсънд“, „Третият албум“, „Името ми е Барбра“ и т.н.) са считани за първокласни изяви по театралните и клубни стандарти, включително нейната много добра иронична версия на „Щастливите дни се завърнаха“. Започвайки с „Името ми е Барбра“, албумите ѝ са често смесица, напомнящи участията ѝ в телевизията. |
Барбра Страйсънд записва повече от 60 албума, почти всички с марката на [[Калъмбия Рекърдс]]. Нейните ранни творби от 60-те (дебютът ѝ „Вторият албум на Барбра Страйсънд“, „Третият албум“, „Името ми е Барбра“ и т.н.) са считани за първокласни изяви по театралните и клубни стандарти, включително нейната много добра иронична версия на „Щастливите дни се завърнаха“. Започвайки с „Името ми е Барбра“, албумите ѝ са често смесица, напомнящи участията ѝ в телевизията. |
||
В началото на 1969 |
В началото на 1969 г. Страйсънд работи със съвременни текстописци; парчетата са с елементи на [[рок]], но накрая открива успеха с поп- и баладо-ориентирано звучене, [[Ричард Пери]] — продуцирал „Смразяващ край“ през 1971, който Лаура Ниро написва, се превръща в голям хит. |
||
През 70-те |
През 70-те години тя стои високо в поп-чартовете под номер едно с парчета като „Каквито бяхме“, „Вечнозелен“, „Без повече сълзи“ (Предостатъчно е) и „Влюбена жена“; някои от тях са използвани в саундтраците към нейни филми. |
||
Когато |
Когато краят на 70-те години наближава Страйсънд е спрягана за най-успешната изпълнителка в Съединените щати, само [[Елвис Пресли]] и „[[Бийтълс]]“ имат повече продадени албуми. През 1982 г. музикалният критик Стивън Холдън пише, че Страйсънд е „най-влиятелната певица в американската поп музика наред с [[Франк Синатра]]“. |
||
Страйсънд се завръща към театрално-музикалните си корени през [[1985]] с „Бродуейски албум“. Той жъне неочакван комерсиален успех, задържал се под номер едно в Билборд за три поредни седмици, и станал три пъти платинен. Албумът съдържа някои песни, специално преработени от [[Стивън Съндейм]], добре приет от критиците и номиниран за Албум на годината Той прави Страйсънд носителка на нейната осма награда Грами като най-добра изпълнителка. |
Страйсънд се завръща към театрално-музикалните си корени през [[1985]] с „Бродуейски албум“. Той жъне неочакван комерсиален успех, задържал се под номер едно в Билборд за три поредни седмици, и станал три пъти платинен. Албумът съдържа някои песни, специално преработени от [[Стивън Съндейм]], добре приет от критиците и номиниран за Албум на годината Той прави Страйсънд носителка на нейната осма награда Грами като най-добра изпълнителка. |
||
През |
През 1991 г. четворка дискове, обединени в едно и наименовани „Just for the record“ се реализира, и отразява цялата кариера на Страйсънд. Отделен диск, наречен „Най-важното от Just for the record“, обхваща две части с парчета, включващи изпълнения на живо, най-великите хитове и други от нейните ранни записи до 1991 г. |
||
[[Файл:Barbra Streisand at Health Matters Conference.jpg|мини|Барбра през 2013 г.]] |
[[Файл:Barbra Streisand at Health Matters Conference.jpg|мини|Барбра през 2013 г.]] |
||
През 1992 г. тя отново е обявена за най-влиятелния артист от „Ню Йорк таймс“, заради връзката си с президента [[Бил Клинтън]]. Концертът на Страйсънд в действителност тласка Клинтън под прожекторите, в центъра на внимание. По-късно тя се включва в церемонията по встъпването му в длъжност като президент през [[1992]]. Все пак, Страйсънд поддържа музикалната си кариера. Концертното турне връща вниманието към нея и тя организира и подготвя събитието близо две години, поради големия си страх от сцената. Година по-късно, прави още една песен номер едно „Завръщане към Бродуей“ (друго мелодично-тематично парче). През септември 1993 е отново в центъра на новините, анонсирайки своя първи публичен концерт за 27 години. Билетите за събитието са ограничени и разпродадени за по-малко от час. Страйсънд е на корицата на всяко по-голямо списание, в очакване на турнето, списание [[Таймс]] го нарича „Музикалното събитие на века“. Турнето е едно от най-големите събития в историята, обсъждани от всички медии. Цените на билетите, вариращи от $50 до $1500, правят Страйсънд най-скъпо платения концертен изпълнител в историята. „Барбра Страйсънд: Концертът“ се превръща в най-впечатляващия концерт на годината, печели две награди „[[Еми (награда)|Еми]]“, престижната награда „Пибоди“, влиза в предаванията на [[HBO]] и до днес е с най-висок рейтинг в 30-годишната история на НВО. |
През 1992 г. тя отново е обявена за най-влиятелния артист от „Ню Йорк таймс“, заради връзката си с президента [[Бил Клинтън]]. Концертът на Страйсънд в действителност тласка Клинтън под прожекторите, в центъра на внимание. По-късно тя се включва в церемонията по встъпването му в длъжност като президент през [[1992]]. Все пак, Страйсънд поддържа музикалната си кариера. Концертното турне връща вниманието към нея и тя организира и подготвя събитието близо две години, поради големия си страх от сцената. Година по-късно, прави още една песен номер едно „Завръщане към Бродуей“ (друго мелодично-тематично парче). През септември 1993 г. е отново в центъра на новините, анонсирайки своя първи публичен концерт за 27 години. Билетите за събитието са ограничени и разпродадени за по-малко от час. Страйсънд е на корицата на всяко по-голямо списание, в очакване на турнето, списание [[Таймс]] го нарича „Музикалното събитие на века“. Турнето е едно от най-големите събития в историята, обсъждани от всички медии. Цените на билетите, вариращи от $50 до $1500, правят Страйсънд най-скъпо платения концертен изпълнител в историята. „Барбра Страйсънд: Концертът“ се превръща в най-впечатляващия концерт на годината, печели две награди „[[Еми (награда)|Еми]]“, престижната награда „Пибоди“, влиза в предаванията на [[HBO]] и до днес е с най-висок рейтинг в 30-годишната история на НВО. |
||
В навечерието на Нова година през |
В навечерието на Нова година през 1999 г. тя се завръща на концертната сцена, натрупвайки още личен триумф заради най-големия соло-концерт в [[Лас Вегас]] до днес. В края на последния [[милениум]] тя все още е изпълнителка номер едно в Съединените щати, с най-малко два номер едно албума за всяко десетилетие, откакто е започнала кариерата си. |
||
Нейните |
Нейните последни албуми са „Коледни спомени“(2001), колекция от меланхолични празнични песни, и „Филмовия албум“ (2003), включващ известни филмови теми и доста мелодии от симфоничен [[оркестър]]. „Забранени удоволствия“ (наричан „Крайно забранени“ в Обединеното кралство), съвместна работа с [[Бари Гиб]] и последвалия албум от техния по-раншен „Виновен“, е разпространен в цял свят през 2005 г. |
||
През [[2006]] се носят слухове, че Страйсънд отново ще тръгна на турне, но това още не е потвърдено от певицата. |
|||
== Филмова кариера == |
== Филмова кариера == |
||
Нейният първи филм е по бродуейския ѝ хит „[[Весело момиче]]“ ([[1968]]), за който тя печели наградата за най-добра актриса на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията]] за [[1968]] година, споделена с [[Катрин Хепбърн]] („[[Лъвът през зимата]]“), първият път, в който е номинирана за [[Оскар]] в тази категория. Следващите ѝ два филма също са основани на мюзиклите „Здравей, Доли“ ([[1969]]) на Джери Хърман и „В ясен ден ще прогледнеш завинаги“ ([[1970]]) на [[Алън Джей Лърнър]] и [[Бъртън Лейн]], докато нейният четвърти филм „Бухалът и писаната“ ([[1970]]) |
Нейният първи филм е по бродуейския ѝ хит „[[Весело момиче]]“ ([[1968]]), за който тя печели наградата за най-добра актриса на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията]] за [[1968]] година, споделена с [[Катрин Хепбърн]] („[[Лъвът през зимата]]“), първият път, в който е номинирана за [[Оскар]] в тази категория. Следващите ѝ два филма също са основани на мюзиклите „Здравей, Доли“ ([[1969]]) на Джери Хърман и „В ясен ден ще прогледнеш завинаги“ ([[1970]]) на [[Алън Джей Лърнър]] и [[Бъртън Лейн]], докато нейният четвърти филм „Бухалът и писаната“ ([[1970]]) е поставен на [[Бродуей]]. |
||
Участва в оригиналната ексцентрична комедия „Какво става, Док?“ ([[1972]]) с [[Райън О’Нийл]] и „Заради Пийт“ (For Pete’s sake) ([[1974]]) и в извънредно успешната драма „Каквито бяхме“ с [[Робърт Редфорд]]. Нейната втора награда на Академията е за най-оригинална песен като композитор на песента „Вечнозелен“ от филма „Роди се звезда“ ([[1976]]) и е първият път, когато жена получава тази награда (макар |
Участва в оригиналната ексцентрична комедия „Какво става, Док?“ ([[1972]]) с [[Райън О’Нийл]] и „Заради Пийт“ (For Pete’s sake) ([[1974]]) и в извънредно успешната драма „Каквито бяхме“ с [[Робърт Редфорд]]. Нейната втора награда на Академията е за най-оригинална песен като композитор на песента „Вечнозелен“ от филма „Роди се звезда“ ([[1976]]) и е първият път, когато жена получава тази награда (макар че самият филм е широко критикуван като суетен проект). |
||
Заедно с [[Пол Нюман]] и [[Сидни Поатие]] |
Заедно с [[Пол Нюман]] и [[Сидни Поатие]] Барбра основава „Фърст Артист Продъкшън Къмпъни“ през 1969 г., така че тези актьори да могат сами да издават и защитават собствените си филмови проекти. Инициалите на Страйсънд се подвизават под „Фърст Артист“, докато не идва големият успех „Вдигни пясъчната кутия“ (1972). |
||
През |
През 1970 г. играе гола до кръста в сцена от „Бухалът и писаната“. Скоро съжалява за сцената и изкупува всички копия на филма, и заличават сцената. Когато списание „Хай съсайъти“ публикува по-късно оригиналните снимки на нейните голи гърди, Страйсънд ги дава под съд. |
||
Продуцира един от собствените си филми, поставен от „Баруъд филмс“ през |
Продуцира един от собствените си филми, поставен от „Баруъд филмс“ през 1972 г. При „Йентъл“ (1983) тя е продуцент, режисьор, сценарист и звезда, доста умело прави това повторно и при „Принцът на приливите“ ([[1991]]) г. [[Стивън Спилбърг]] нарича „Йентъл“ шедьовър и много критици го възхваляват заедно с „Принцът на приливите“. Възниква спор, когато „Йентъл“ получава пет номинации за наградата на Академията, но нито една за най-важните категории за най-добър образ, актриса, или режисьор (1983 Победители в наградите на Академията и История) Възникват още дебати, когато „Принцът на приливите“ получава също толкова номинации, включително и за най-добър образ, но Страйсънд все още не е отличена за най-добър режисьор. Някои са на мнение, че нейната всеизвестна безкомпромисност и безпощадно поведение са причина за незачитането ѝ, докато други считат, че Холивуд я наказва заради това, че е жена и ако мъж го бе направил по същия начин, то той би получил признанието. |
||
През 2004 Страйсънд временно се завръща към киното в комедията „Да срещнеш Фокърс“ (продължение на |
През 2004 г. Страйсънд временно се завръща към киното в комедията „Да срещнеш Фокърс“ (продължение на популярния филм „Запознай се с нашите“), играе срещу [[Дъстин Хофман]], [[Бен Стилър]] и [[Робърт Де Ниро]]. Филмът е много успешен и трупа положителни рецензии, специално за представянето на Страйсънд, като безпощадната майка на Стилър. |
||
== Награди == |
== Награди == |
||
През годините е носителка на награда във всяка област, в която е работила. Този „голям шлем“ е успех, който не е повторен от друг изпълнител в историята. Сред многобройните ѝ награди са |
През годините е носителка на награда във всяка област, в която е работила. Този „голям шлем“ е успех, който не е повторен от друг изпълнител в историята. Сред многобройните ѝ награди са две награди „Оскар“, шест „[[Еми]]“, единадесет „[[Златен глобус]]“, десет „[[Грами]]“, награда Томи, две Кейбъл ейс, наградата на Американския филмов институт за цялостен принос, както и някои други награди. |
||
През |
През 1995 г. тя получава „Грами“ за цялостен принос. През 2005 г. нейният американски албум я нарежда сред първите изпълнителки в Съединените щати. |
||
== Участия в Бродуей == |
== Участия в Бродуей == |
||
Ред 85: | Ред 80: | ||
== Телевизионни изяви == |
== Телевизионни изяви == |
||
година заглавие позиция роля бележки |
|||
* 1965 „Името ми е Барбра“ |
* 1965 „Името ми е Барбра“ |
||
* 1966 „Наричат ме Барбра“ |
* 1966 „Наричат ме Барбра“ |
||
* 1967 „Красавицата от 14-та улица“ |
* 1967 „Красавицата от 14-та улица“ |
||
* 1968 „Случка в Сентръл парк“ филмиран на [[17 юни 1967]] |
* 1968 „Случка в Сентръл парк“ филмиран на [[17 юни 1967]] |
||
* 1973 „Барбра |
* 1973 „Барбра Страйсънд... и други музикални инструменти“ |
||
* 1975 „Весело момиче — весела жена“ |
* 1975 „Весело момиче — весела жена“ |
||
* 1976 „Барбра: С още един поглед върху теб“ |
* 1976 „Барбра: С още един поглед върху теб“ |
||
Ред 268: | Ред 262: | ||
<div class="references-small"><references /></div> |
<div class="references-small"><references /></div> |
||
== Външни |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat-inline|Barbra Streisand}} |
{{commonscat-inline|Barbra Streisand}} |
||
{{wikiquote-inline|Барбра Страйсънд}} |
{{wikiquote-inline|Барбра Страйсънд}} |
||
Ред 279: | Ред 273: | ||
{{Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия}} |
{{Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия}} |
||
{{Златен глобус за най-добър режисьор}} |
{{Златен глобус за най-добър режисьор}} |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Страйсънд, Барбра}} |
{{СОРТКАТ:Страйсънд, Барбра}} |
||
Ред 289: | Ред 284: | ||
[[Категория:Евреи в САЩ]] |
[[Категория:Евреи в САЩ]] |
||
[[Категория:ЛГБТ активисти от САЩ]] |
[[Категория:ЛГБТ активисти от САЩ]] |
||
[[Категория:Личности (Ню Йорк)]] |
Версия от 17:19, 3 май 2016
Барбра Страйсънд | |
2018 г. | |
Информация | |
---|---|
Родена | Барбара Джоуан Страйсънд
|
Стил | поп музика, съвременна музика |
Глас | мецо-сопрано |
Активност | от 1960 г. |
Музикален издател | Колумбия |
Уебсайт | barbrastreisand.com |
Барбра Страйсънд в Общомедия |
Барбра Страйсънд [1] (на английски Barbra Streisand, в България позната още като Барбара Стрейзънд) е американска певица, театрална и кино актриса, композитор, филмов продуцент, режисьор и носител на две награди „Оскар“ — за „Най-добра актриса“ и за „Най-оригинална песен“. Тя е един от малкото артисти печелили всичките четири най-престижни награди „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър).[2]
Ранни години
Родена под името Барбара Джоуан Страйсънд на 24 април 1942 г. в Уилямсбърг, Бруклин, Ню Йорк, по-късно се мести в друг район на Бруклин. Нейният баща, Еманюъл, умира, когато тя е само на 15 месеца и за продължителен период от живота си тя изгражда доста бурни отношения с пастрока си Луис Кайнд. Нейната добронамерена майка, Даяна, не окуражава дъщеря си да развива кариера в шоу-бизнеса, убедена, че Барбара не е достатъчно атрактивна. Този критицизъм, твърде много ѝ е насаждан и през по-голямата част от живота ѝ я прави несигурна относно външността ѝ, въпреки огромния успех във всички области на шоу-бизнеса. Възпитана е в прочутия Ерасмъс Хоул Хай Скул, където завършва четвърта в класа си през 1959 г. заедно с бъдещия научен сътрудник Нийл Даймънд. Страйсънд никога не е посещавала колеж.
Личен живот
Барбра Страйсънд се омъжва два пъти.
Нейният първи съпруг е актьорът Елиът Гулд от 1963 до 1971 г. Те имат един син, Джейсън Гулд.
Вторият ѝ съпруг е актьорът Джеймс Броулин, с когото са женени от 1997 г. Бракът им е обсъждан подробно в клюкарска медия. Те нямат заедно деца, но Броулин има две деца от първия си брак и едно — от втория.
Ранна певческа, театрална и телевизионна кариера
Следвайки примера на конкуренцията в музиката, тя започва като певица в нощен клуб още на тинейджърска възраст. Но мечтата ѝ е да бъде актриса и участва в едно от изданията на Off-Off-Broadway заедно с една от известните по това време актриси Джоан Ривърс, когато приятелят ѝ Бари Денън и помага в оформянето на имиджа за клубна изява — първото ѝ участие е в гей-бар в Манхатънския Грийнуич Вилидж през 1960, където тя се радва на голям успех като певица. Някъде по това време тя съкращава първото си име на Барбра, за да го направи по-характерно.
През 1962 г. Страйсънд се появява на Бродуей в малка, но звездна роля в мюзикъла „Мога да ти го продам на едро“(1962) и тя бързо подписва първия си договор с Калъмбия Рекърдс през 1962 г. Първият ѝ албум „Албумът на Барбра Страйсънд“ печели две награди Грами през 1963. Нейният успех в записите продължава и в един момент, първите три албума на Стрейзънд се появяват едновременно в „Билборд поп албум“ топ десет — изумителен подвиг, имайки предвид, че това е времето, когато рокендролът и Бийтълс доминират в чартовете.
„Весело момиче“ (1964) на Джул Стайн и Боб Мерил, вдъхновен от живота на Фани Брайс, е създаден специално за Страйсънд, след като Стайн вижда представянето ѝ в „Мога да ти го продам на едро“.
След някои забележителни участия в телевизията като гост, Страйсънд постига по-голям успех във специално издание на Си Би Ес. Първото издание, „Името ми е Барбра“(1965), от мнозина е считано за най-доброто и е оценено от критици и фенове.
Певческа кариера
Барбра Страйсънд записва повече от 60 албума, почти всички с марката на Калъмбия Рекърдс. Нейните ранни творби от 60-те (дебютът ѝ „Вторият албум на Барбра Страйсънд“, „Третият албум“, „Името ми е Барбра“ и т.н.) са считани за първокласни изяви по театралните и клубни стандарти, включително нейната много добра иронична версия на „Щастливите дни се завърнаха“. Започвайки с „Името ми е Барбра“, албумите ѝ са често смесица, напомнящи участията ѝ в телевизията.
В началото на 1969 г. Страйсънд работи със съвременни текстописци; парчетата са с елементи на рок, но накрая открива успеха с поп- и баладо-ориентирано звучене, Ричард Пери — продуцирал „Смразяващ край“ през 1971, който Лаура Ниро написва, се превръща в голям хит.
През 70-те години тя стои високо в поп-чартовете под номер едно с парчета като „Каквито бяхме“, „Вечнозелен“, „Без повече сълзи“ (Предостатъчно е) и „Влюбена жена“; някои от тях са използвани в саундтраците към нейни филми.
Когато краят на 70-те години наближава Страйсънд е спрягана за най-успешната изпълнителка в Съединените щати, само Елвис Пресли и „Бийтълс“ имат повече продадени албуми. През 1982 г. музикалният критик Стивън Холдън пише, че Страйсънд е „най-влиятелната певица в американската поп музика наред с Франк Синатра“.
Страйсънд се завръща към театрално-музикалните си корени през 1985 с „Бродуейски албум“. Той жъне неочакван комерсиален успех, задържал се под номер едно в Билборд за три поредни седмици, и станал три пъти платинен. Албумът съдържа някои песни, специално преработени от Стивън Съндейм, добре приет от критиците и номиниран за Албум на годината Той прави Страйсънд носителка на нейната осма награда Грами като най-добра изпълнителка.
През 1991 г. четворка дискове, обединени в едно и наименовани „Just for the record“ се реализира, и отразява цялата кариера на Страйсънд. Отделен диск, наречен „Най-важното от Just for the record“, обхваща две части с парчета, включващи изпълнения на живо, най-великите хитове и други от нейните ранни записи до 1991 г.
През 1992 г. тя отново е обявена за най-влиятелния артист от „Ню Йорк таймс“, заради връзката си с президента Бил Клинтън. Концертът на Страйсънд в действителност тласка Клинтън под прожекторите, в центъра на внимание. По-късно тя се включва в церемонията по встъпването му в длъжност като президент през 1992. Все пак, Страйсънд поддържа музикалната си кариера. Концертното турне връща вниманието към нея и тя организира и подготвя събитието близо две години, поради големия си страх от сцената. Година по-късно, прави още една песен номер едно „Завръщане към Бродуей“ (друго мелодично-тематично парче). През септември 1993 г. е отново в центъра на новините, анонсирайки своя първи публичен концерт за 27 години. Билетите за събитието са ограничени и разпродадени за по-малко от час. Страйсънд е на корицата на всяко по-голямо списание, в очакване на турнето, списание Таймс го нарича „Музикалното събитие на века“. Турнето е едно от най-големите събития в историята, обсъждани от всички медии. Цените на билетите, вариращи от $50 до $1500, правят Страйсънд най-скъпо платения концертен изпълнител в историята. „Барбра Страйсънд: Концертът“ се превръща в най-впечатляващия концерт на годината, печели две награди „Еми“, престижната награда „Пибоди“, влиза в предаванията на HBO и до днес е с най-висок рейтинг в 30-годишната история на НВО.
В навечерието на Нова година през 1999 г. тя се завръща на концертната сцена, натрупвайки още личен триумф заради най-големия соло-концерт в Лас Вегас до днес. В края на последния милениум тя все още е изпълнителка номер едно в Съединените щати, с най-малко два номер едно албума за всяко десетилетие, откакто е започнала кариерата си.
Нейните последни албуми са „Коледни спомени“(2001), колекция от меланхолични празнични песни, и „Филмовия албум“ (2003), включващ известни филмови теми и доста мелодии от симфоничен оркестър. „Забранени удоволствия“ (наричан „Крайно забранени“ в Обединеното кралство), съвместна работа с Бари Гиб и последвалия албум от техния по-раншен „Виновен“, е разпространен в цял свят през 2005 г.
Филмова кариера
Нейният първи филм е по бродуейския ѝ хит „Весело момиче“ (1968), за който тя печели наградата за най-добра актриса на Академията за 1968 година, споделена с Катрин Хепбърн („Лъвът през зимата“), първият път, в който е номинирана за Оскар в тази категория. Следващите ѝ два филма също са основани на мюзиклите „Здравей, Доли“ (1969) на Джери Хърман и „В ясен ден ще прогледнеш завинаги“ (1970) на Алън Джей Лърнър и Бъртън Лейн, докато нейният четвърти филм „Бухалът и писаната“ (1970) е поставен на Бродуей.
Участва в оригиналната ексцентрична комедия „Какво става, Док?“ (1972) с Райън О’Нийл и „Заради Пийт“ (For Pete’s sake) (1974) и в извънредно успешната драма „Каквито бяхме“ с Робърт Редфорд. Нейната втора награда на Академията е за най-оригинална песен като композитор на песента „Вечнозелен“ от филма „Роди се звезда“ (1976) и е първият път, когато жена получава тази награда (макар че самият филм е широко критикуван като суетен проект).
Заедно с Пол Нюман и Сидни Поатие Барбра основава „Фърст Артист Продъкшън Къмпъни“ през 1969 г., така че тези актьори да могат сами да издават и защитават собствените си филмови проекти. Инициалите на Страйсънд се подвизават под „Фърст Артист“, докато не идва големият успех „Вдигни пясъчната кутия“ (1972).
През 1970 г. играе гола до кръста в сцена от „Бухалът и писаната“. Скоро съжалява за сцената и изкупува всички копия на филма, и заличават сцената. Когато списание „Хай съсайъти“ публикува по-късно оригиналните снимки на нейните голи гърди, Страйсънд ги дава под съд.
Продуцира един от собствените си филми, поставен от „Баруъд филмс“ през 1972 г. При „Йентъл“ (1983) тя е продуцент, режисьор, сценарист и звезда, доста умело прави това повторно и при „Принцът на приливите“ (1991) г. Стивън Спилбърг нарича „Йентъл“ шедьовър и много критици го възхваляват заедно с „Принцът на приливите“. Възниква спор, когато „Йентъл“ получава пет номинации за наградата на Академията, но нито една за най-важните категории за най-добър образ, актриса, или режисьор (1983 Победители в наградите на Академията и История) Възникват още дебати, когато „Принцът на приливите“ получава също толкова номинации, включително и за най-добър образ, но Страйсънд все още не е отличена за най-добър режисьор. Някои са на мнение, че нейната всеизвестна безкомпромисност и безпощадно поведение са причина за незачитането ѝ, докато други считат, че Холивуд я наказва заради това, че е жена и ако мъж го бе направил по същия начин, то той би получил признанието.
През 2004 г. Страйсънд временно се завръща към киното в комедията „Да срещнеш Фокърс“ (продължение на популярния филм „Запознай се с нашите“), играе срещу Дъстин Хофман, Бен Стилър и Робърт Де Ниро. Филмът е много успешен и трупа положителни рецензии, специално за представянето на Страйсънд, като безпощадната майка на Стилър.
Награди
През годините е носителка на награда във всяка област, в която е работила. Този „голям шлем“ е успех, който не е повторен от друг изпълнител в историята. Сред многобройните ѝ награди са две награди „Оскар“, шест „Еми“, единадесет „Златен глобус“, десет „Грами“, награда Томи, две Кейбъл ейс, наградата на Американския филмов институт за цялостен принос, както и някои други награди.
През 1995 г. тя получава „Грами“ за цялостен принос. През 2005 г. нейният американски албум я нарежда сред първите изпълнителки в Съединените щати.
Участия в Бродуей
- „Мога да ти го продам на едро“ (1962), мюзикъл — номинация на Томи за най-добро представяне в мюзикъл
- „Весело момиче“ (1964), мюзикъл — номинация на Томи за най-добра главна женска роля в мюзикъл
Телевизионни изяви
- 1965 „Името ми е Барбра“
- 1966 „Наричат ме Барбра“
- 1967 „Красавицата от 14-та улица“
- 1968 „Случка в Сентръл парк“ филмиран на 17 юни 1967
- 1973 „Барбра Страйсънд... и други музикални инструменти“
- 1975 „Весело момиче — весела жена“
- 1976 „Барбра: С още един поглед върху теб“
- 1983 „Роди се филм: Правенето на «Йентъл»“
- 1987 „Един глас“
- 1994 „Барбра Страйсънд: Концертът“ също продуцент
- 2000 „Барбра Страйсънд: Вечен“
Филмография
Година | Заглавие | Роля | Бележки |
1968 | Весело момиче | Фани Брайс | |
1969 | Здравей, Доли! | Доли Леви | |
1970 | В ясен ден ще прогледнеш завинаги | Дейзи Гембъл | |
1970 | Бухалът и писаната | Дорис | |
1972 | Какво става, Док? | Джуди Максуел | |
1972 | Вдигни пясъчната кутия | Маргарет Рейнолдс | |
1973 | Каквито бяхме | Кейти | |
1974 | Заради Пит | Хенриета „Хенри“ Робинс | |
1975 | Весела жена | Фани Брайс | |
1976 | Роди се звезда | Естър Хофман | също главен продуцент |
1979 | Главното събитие | Хилъри Крамър | също продуцент |
1981 | Цялата нощ | Шерил Гибънс | |
1983 | Йентъл | Йентъл (aka Anshel) | също продуцент, режисьор и сценарист |
1987 | Глупости | Клаудия Дрейпър | също продуцент |
1991 | Принцът на приливите | Д-р Сюзън Лоунстейн | също продуцент и режисьор |
1996 | Огледало с две лица | Роуз Морган | също продуцент и режисьор |
2004 | Запознай ме с вашите | Роуз Фокър | |
2010 | Запознай се с малките | Роуз Фокър | |
2012 | Гузен негонен | Джойс Брустър |
Предхождана от: Катрин Хепбърн за Познай кой ще дойде на вечеря Награда на Академията за най-добра актриса 1968 за Весело момиче” сънаградена с Катрин Хепбърн Преди: Маги Смит за Знакът на мис Джейн Броуди
Дискография
Студийни албуми
1960-те
- 1963: The Barbra Streisand Album
- 1963: The Second Barbra Streisand Album
- 1964: The Third Album
- 1964: People
- 1965: My Name Is Barbra
- 1965: My Name Is Barbra, Two...
- 1966: Color Me Barbra
- 1966: Je m'appelle Barbra
- 1967: Simply Streisand
- 1967: A Christmas Album
- 1969: What About Today?
1970-те
- 1971: Stoney End
- 1971: Barbra Joan Streisand
- 1973: Barbra Streisand...And Other Musical Instruments
- 1974: The Way We Were
- 1974: ButterFly
- 1975: Lazy Afternoon
- 1976: Classical Barbra
- 1977: Streisand Superman
- 1978: Songbird
- 1979: Wet
1980-те
- 1980: Guilty
- 1984: Emotion
- 1985: The Broadway Album
- 1988: Till I Loved You
1990-те
- 1993: Back to Broadway
- 1997: Higher Ground
- 1999: A Love Like Ours
2000-те
- 2001: Christmas Memories
- 2003: The Movie Album
- 2005: Guilty Pleasures
- 2009: Love Is the Answer
2010-те
- 2011: What Matters Most
Компилации
- 1970: Barbra Streisand's Greatest Hits
- 1978: Barbra Streisand's Greatest Hits Vol. 2
- 1981: Memories
- 1989: A Collection: Greatest Hits.. and More
- 1991: Just for the Record...
- 2002: The Essential Barbra Streisand
- 2002: Duets
- 2003: The Ultimate Collection
- 2010: Barbra: The Ultimate Collection
- 2012: Release Me
- 2013: The Classic Christmas Album
Live албуми
- 1968: A Happening in Central Park
- 1972: Live Concert at the Forum
- 1987: One Voice
- 1994: The Concert
- 1995: The Concert: Highlights
- 2000: Timeless: Live in Concert
- 2007: Live in Concert 2006
- 2013: Back to Brooklyn
Сингли
1960-те
- 1962: Miss Marmelstein, Happy Days are Here Again, My Coloring Book
- 1964: People, I Am Woman, Funny Girl, Absent Minded Me
- 1965: Why Did I Choose You, Happy Days are Here Again/My Coloring Book, My Man, He Touched Me
- 1966: Second Hand Rose, Where Am I Going?, You Wanna Bet, Sam, You Made the Pants Too Long, The Minute Waltz, Non... C'est Rien, Free Again
- 1967: Stout-Hearted Men, Lover Man (Oh, Where Can You Be!)
- 1968: Our Corner of the Night, I'd Rather Be Blue over You (Than Happy With Somebody Else), Funny Girl
- 1969: Honey Pie
1970-те
- 1970: Before the Parade Passes By, The Best Thing You've Ever Done
- 1971: Stoney End, Time and Love, Flim Flam Man, Where You Lead, Mother, Space Captain
- 1972: Sweet Inspiration/Where You Lead, Sing a Song/Make Your Own Kind of Music
- 1973: Didn't We
- 1974: The Way We Were, All in Love Is Fair
- 1975: How Lucky Can You Get, My Father's Song
- 1977: Evergreen (Love Theme from A Star Is Born), My Heart Belongs to Me
- 1978: Songbird, Prisoner (Love Theme from Eyes of Laura Mars), You Don't Bring Me Flowers
- 1979: Superman, The Main Event/Fight, No More Tears (Enough Is Enough)
1980-те
- 1980: Kiss Me in the Rain, Woman in Love
- 1981: Guilty, What Kind of Fool, Promises
- 1982: Comin' In and Out of Your Life, Memory
- 1983: The Way He Makes Me Feel
- 1984: Papa, Can You Hear Me?, Left in the Dark
- 1985: Make No Mistake, He's Mine, Emotion, Somewhere
- 1986: Send in the Clowns
- 1988: Till I Loved You, All I Ask of You
- 1989: What Were We Thinking Of?, We're Not Makin' Love Anymore, Someone That I Used to Love
1990-те
- 1992: Places That Belong to You
- 1993: With One Look (From Sunset Boulevard)
- 1994: The Music Of The Night (From The Phantom Of The Opera), As If We Never Said Goodbye (From Sunset Boulevard)
- 1996: I Finally Found Someone
- 1997: Tell Him
- 1999: I've Dreamed of You, If You Ever Leave Me
2000-те
- 2001: It Must Have Been the Mistletoe
- 2005: Night of My Life, Stranger in a Strange Land
Източници
- ↑ „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
- ↑ EGOT Winners // Biography.com. Посетен на 25 януари 2015. Забележка: Наградата „Тони“ на Барбра Страйсънд е почетна. (на английски)
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Барбра Страйсънд
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Барбра Страйсънд
- Официален сайт ((en))
- Неофициален сайт на архиви
- Барбра Страйсънд в Internet Movie Database
|
|
|