Халоген: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
пишка
Ред 6: Ред 6:
* [[йод]]
* [[йод]]
* [[астатий]]
* [[астатий]]
* [[Унунсептий]].
* [[Унунсептий]]. пишка балатум


Халогените са [[газ]]ове или [[твърдо вещество|твърди вещества]] с изключение на брома, който при [[стандартни температура и налягане|нормални условия]] е [[течност]]. С увеличаване на атомния номер се увеличава относителната атомна маса, [[температура на кипене|температурата на топене]] и [[температура на кипене|кипене]], а цветът от безцветен се изменя до черен. Това са най-активните [[неметал]]и. Непосредствено се съединяват с повечето елементи като образуват съответно [[халогенид]]и. Голямата им реактивна способност се дължи на склонността им към присъединяване на [[електрон]] към външния [[електронен слой]], който е незапълнен. В съединенията са [[валентност|едновалентни]]. С [[водород]]а образуват [[халогеноводород]]и.
Халогените са [[газ]]ове или [[твърдо вещество|твърди вещества]] с изключение на брома, който при [[стандартни температура и налягане|нормални условия]] е [[течност]]. С увеличаване на атомния номер се увеличава относителната атомна маса, [[температура на кипене|температурата на топене]] и [[температура на кипене|кипене]], а цветът от безцветен се изменя до черен. Това са най-активните [[неметал]]и. Непосредствено се съединяват с повечето елементи като образуват съответно [[халогенид]]и. Голямата им реактивна способност се дължи на склонността им към присъединяване на [[електрон]] към външния [[електронен слой]], който е незапълнен. В съединенията са [[валентност|едновалентни]]. С [[водород]]а образуват [[халогеноводород]]и.

Версия от 07:50, 4 май 2016

Халогените (думата има гръцки произход) са химични елементи от главната подгрупа на VII група на периодичната система на елементите:

Халогените са газове или твърди вещества с изключение на брома, който при нормални условия е течност. С увеличаване на атомния номер се увеличава относителната атомна маса, температурата на топене и кипене, а цветът от безцветен се изменя до черен. Това са най-активните неметали. Непосредствено се съединяват с повечето елементи като образуват съответно халогениди. Голямата им реактивна способност се дължи на склонността им към присъединяване на електрон към външния електронен слой, който е незапълнен. В съединенията са едновалентни. С водорода образуват халогеноводороди.

Всички халогени са добре разтворими във вода — разтворите им са силни киселини. В природата се срещат във вид на съединения.

Халогените и техните съединения имат голямо приложение в различните отрасли на промишлеността, в лабораторната практика и другаде.

Приложения

  • Флуорът (F) се употребява главно за флуориране на органични съединения (т.е. за заменяне на водорода в тях с флуор). Също така флуорът се ползва за направата на тефлон и други труднотопими смазочни материали. Използва се и в хладилната техника. Освен свободният флуор голямо практическо значение имат водородното му съединение – флуороводородът (HF) и много производни на последния. В райони, където питейната вода е с високо съдържание на флуор, зъбите на хората се оцветяват, а там, където е с прекалено ниско съдържание на флуор, рискът от често развитие на кариес сериозно нараства. Затова в детската възраст се дават профилактично таблетки флуор, а почти всички пасти за зъби съдържат флуор.
  • Йодът (I) се използва много в медицината – при недостиг на йод се получава струма (“гуша”) – увеличаване на щитовидната жлеза, особено в планински райони, където водата е бедна на йод. За профилактика на това заболяване се йодира готварската сол. Използва се и за дезинфекция – йодна тинктура и йодасепт.

Сребърните халогениди (AgCl, AgBr, AgI, AgAt)- имат интересно свойство. Под въздействието на пряка слънчева светлина, те се разлагат и се получава сребро, т.е. те са фоточувствителни. В черно-бялата фотография се използва сребърният бромид (AgBr). С него са покрити фотографската лента и фотографската хартия. Под въздействието на светлината той се разлага и потъмнява от образуваното сребро. При заснемане на изображение на обект, светлите му части отразяват по-голямо количество светлина и съответно предизвикват образуване на тъмни петна върху фотографската лента. Проявителят ускорява този процес. Фиксажът е необходим за спирането му и отстраняването на сребърният бромид. На негатива светлите части на обекта изглеждат тъмни, а тъмните - светли. При проявяването на снимката се извършват същите процеси, но тъмните петна върху филма стават светли - такива, каквито са били върху заснетия обект.

Вижте също