Просо

Просо

Просото е една от най-древните, български, зърнени култури на Балканския полуостров, както и в света - още преди Желязната епоха. Някога са го наричали „златен“ или „слънчев“ ечемик. В Българската национална кухня Кашата от просо, или Слънчевата каша е основна от много стари времена. Същата рецепта днес е разпространена и в традиционните кухни на повечето словенски народи в Евразия.

Българският традиционен хляб Просеник и неговите печени на сач производни, от варено тесто във вода или мляко (парено тесто), с едро смяно просо е бил основна храна в бита за нацията, хилядолетия по ред. Същата технология днес е почти заменена и позната под името Качамак (т.е. бъркана каша), от царевичен грис или едро смляно царевично брашно, приготвено по вкус - в сладък или солен вариант. Последното, обаче, няма същите ценни качества.

Просото е едногодишно растение и се отглежда заради зърното, сламата, с характерен жълт или червен цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността му да се приготвя по-бързо, лесно, като при това има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за храна от всички останали зърнени култури. Наричано с много различни имена в Африка и Азия, защото е много адаптивно към по-голяма височина и се отглежда дори в Хималаите на 2300 метра надморска височина!

Реколтата е възможна само за четиридесет и пет дни в топъл и сух климат. Зърното е устойчиво на гниене и насекоми, което го прави удобно за държане на склад, особено в случаи когато няма друга храна на разположение - съхранява качествата си в продължение на 5 години, когато не е обелено.

Просото е особено ценно, макар и трудоемко за добиването му, защото съдържа аминокиселината метионин, която липсва в хранителния режим на стотици милиони бедни хора по света, които преживяват хранейки се със скорбяла от царевица, маниока или полиран ориз.

Днес, учените сочат, че това зърно се откроява с високо съдържание на растителни мазнини. То е в състояние да отдели от тялото ни натрупани преди това антибиотици и вредни за организма съставки, затова лекарите педиатри и терапевти препоръчват неговата употребата по време на лечение и след предприемане на такова. Културата просо се счита от медицината за най-слабо алергизираща. Зърнената култура се усвоява лесно от организма - дори хора с чувствително храносмилане могат да го включват в диетата си.

Полезен състав и свойства Съдържа около 8-15% протеини, а червеното просо съдържа няколко пъти повече протеин от всички зърнени храни. 70% нишесте и незаменими аминокиселини. Има остатъчна 0,5-08% целулоза, 2.6-3.7% мазнини, малко захари - до около 2%, витамин РР, В1 и В2, както и в големи количества калий, магнезий и фосфор. Просото е шампион на съдържанието на молибден и магнезий!

Количеството на протеин в просото надвишава тази цифра в ечемика, ориза и овесената каша. То е на трето място по съдържание на желязо от всяко зърно, след амарант и киноа. Съдържа незаменими аминокиселини - валин, левцин третнин, хистидин, лизин, също ензими, минерали и мастни киселини. Водещо и в съдържанието между зърнените култури с витамини от група B. В сравнение с царевица и пшеница съдържа два пъти повече фолиева киселина, а в сравнение с месото - 2,5 пъти повече фосфор! 

Също така в това, дребно и древно зърно има значително количество йод, цинк, натрий, калий, магнезий и бром.

Традиционната медицина посочва, просото за продукт, който укрепва организма, като дава сили особено на мускулната система. Отлично средство при запек, колит и заседнал начин на живот - обездвижване. Просото е в състояние да освободи тялото от остатъчни, човешки антитела, както и продуктите от разлагането им. По време лечение с антибиотици, е силно препоръчително да се яде Слънчева каша. Препоръчва се и за тези, които страдат от диабет, атеросклероза, заболявания на черния дроб, при диагностициране възпаление на панкреаса, се препоръчва ядене на купа с каша от просо всеки ден (поради неговото липотропно действие).

Храненето с просо укрепва повредени или счупени кости, меки тъканни връзки, ускорява зарастването на рани. Стимулира потенето има диуретични свойства, и се използва при лечението на хидроцефалия.

В Българската традиционна кухня то се използва освен за хляб, за приготвяне на супи, трахана, юфка, сладкиши, халва, боза, бира, дестилиран алкохол. С него се отглеждат декоративни птици. Сламата от просо има висока хранителна стойност - близка до тази на ливадното сено за животновъдство.

За направа на боза от червено просо то първо се накисва, а след това суши на сянка, след което се изпича и смила. Брашното се вари във вода до леко сгъстяване и се дава, като напитка на деца, болни, възрастни и т.н. Това е един отличен и доказан във времето продукт с феноменални качества, за разлика от днешни заместители, като напитки от подсладено мляко на прах.

По отглеждане в света, просото заема 5-то място след: пшеница, ориз, царевица и ечемик, като се засява на почти 700 млн. дка. От тях 200 млн. дка е площта на просото само в Индия. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).

Дълго време у нас просото бе само алтернативна култура за фураж, с известни спадове и увеличения на площта при „затварянето“ на пазарите за износ. Предполага се, че площта производство на просо не надвишава в момента 10 хил. дка, и е на последно място сред зърнено-житните култури в Република България. Отглеждането на културата е съсредоточено в Тракийската низина.

У нас, днес, просото е пренебрегнато от хранително вкусовата промишленост и древните, български рецепти тънат в забрава - неизвестни за широката общественост, но времената се менят.

Вижте също

• Морфологични и биологични особености на просото
• Отглеждане на просо

• Зърнено-житни култури
• Списък на земеделски теми