Вилхелм (Брауншвайг): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:44, 5 май 2016

Вилхелм Август Лудвиг Максимилиан Фридрих (Шаблон:Lang-de, 25 април 1806 в Брауншвайг, † 18 октомври 1884 в Сибиленорт, Силезия, Прусия) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг) е херцог на Брауншвайг-Люнебург и от 1830 г. до смъртта си 1884 г. херцог на Херцогство Брауншвайг.

Той е вторият син на херцог Фридрих Вилхелм (1771–1815) и съпругата му принцеса Мария Елизабета Вилхелмина (1782–1808), дъщеря на принц Карл Лудвиг фон Баден (1755–1801) и съпругата му Амалия фон Хесен-Дармщат, която е сестра на Елизавета Алексеевна, руска императрица, съпруга на император Александър I.

След смъртта на майка му той расте в Лондон до 1815 г. След смъртта на баща му той и брат му Карл II (1804–1873) са под опекунството на чичо им Джордж IV, крал на Хановер и принцрегент на Великобритания.

От 1820 до 1822 г. двамата братя са в Лозана, след това Вилхелм следва в Гьотинген до есента 1823 г. и отива на пруска военна служба.^[1] На 22 октомври 1828 той е майор.^[2] От 30 март 1844 г. той е генерал на кавалерията и на 27 юни 1848 г. кралски хановерски фелдмаршал.^[3]

По-голямият му брат Карл II (1804–1873) управлява Брауншвайг от 1815 до 1830 г. През януари 1826 г. Карл II му предава владението над Княжество Олешница (Оелс). По време на въстанията брат му бяга на 7 септември 1830 г. от Брауншвайг и народното събрание назначава на 2 декември 1830 г. Вилхелм да води временно управлението на страната. Вилхелм поема управлението на 20 април 1831 г.

Той не се жени и умира без легитимни наследници през 1884 г. С него изчезва линията „Нов Дом Брауншвайг“ на род Велфи. След смъртта на Вилхелм управлението в Брауншвайг поема един регентски съвет начело с граф Херман фон Гьортц-Врисберг (1819–1889) от 1884 до 1885 г., последван от Албрехт фон Прусия (1837–1906), племенник на пруския крал Вилхелм I и внук на крал Фридрих Вилхелм III.

Литература

Paul Zimmermann: Wilhelm (Herzog von Braunschweig-Lüneburg; 1806 bis 1884). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 4–13.
Horst-Rüdiger Jarck, Günter Scheel (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 19. und 20. Jahrhundert. Hahnsche Buchhandlung, Hannover 1996, ISBN 3-7752-5838-8.
Bernhard Kiekenap: Bernhard Kiekenap: Karl und Wilhelm. Die Söhne des Schwarzen Herzogs. 3 Bände. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000/2004, DNB 959798633.

Band I. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000, ISBN 3-930292-39-4.

Band II: Literaturübersicht, Quellen und Anmerkungen. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000, ISBN 3-930292-40-8.

Band III: Braunschweig nach 1848, Herzog Wilhelm und die Regenten. Appelhans Verlag, Braunschweig 2004, ISBN 3-937664-07-6.

Външни препратки

Herzog von Braunschweig und Lüneburg, Wilhelm August Ludwig Maximilian Friedrich (PDF; 192 kB) auf husaren10-stendal.de

Източници

↑ Horst-Rüdiger Jarck, Günter Scheel (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 19. und 20. Jahrhundert. S. 95f.
↑ Herzog Wilhelm, der letzte „Bevern“. in: Quadriga – Glanzvoller Höhepunkt des Braunschweiger Schlosses.
↑ Herzog von Braunschweig und Lüneburg, Wilhelm August Ludwig Maximilian Friedrich. (PDF; 192 kB), husaren10-stendal.de

[1] Horst-Rüdiger Jarck, Günter Scheel (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 19. und 20. Jahrhundert. S. 95f.

[2] Herzog Wilhelm, der letzte „Bevern“. in: Quadriga – Glanzvoller Höhepunkt des Braunschweiger Schlosses.

[3] Herzog von Braunschweig und Lüneburg, Wilhelm August Ludwig Maximilian Friedrich. (PDF; 192 kB), husaren10-stendal.de

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 През януари 1826 г. Карл II му предава владението над [[Олешницко княжество|Княжество Олешница]] (''Оелс''). По време на въстанията брат му бяга на 7 септември 1830 г. от Брауншвайг и народното събрание назначава на 2 декември 1830 г. Вилхелм да води временно управлението на страната. Вилхелм поема управлението на 20 април 1831 г.
-Той не се жени и умира без легитимни наследници през 1884 г. С него изчезва линията „Нов Дом Брауншвайг“ на род Велфи. След смъртта на Вилхелм управлението в Брауншвайг поема един регентски съвет начело с граф Херман фон Гьортц-Врисберг (1819–1889) от 1884 до 1885 г., последван от [[Албрехт фон Прусия (1837–1906)|Албрехт фон Прусия]] (1837–1906), племеник на пруския крал [[Вилхелм I]] и внук на крал [[Фридрих Вилхелм III]].
+Той не се жени и умира без легитимни наследници през 1884 г. С него изчезва линията „Нов Дом Брауншвайг“ на род Велфи. След смъртта на Вилхелм управлението в Брауншвайг поема един регентски съвет начело с граф Херман фон Гьортц-Врисберг (1819–1889) от 1884 до 1885 г., последван от [[Албрехт фон Прусия (1837–1906)|Албрехт фон Прусия]] (1837–1906), племенник на пруския крал [[Вилхелм I]] и внук на крал [[Фридрих Вилхелм III]].
 == Литература ==