Загреб: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Pantamar (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Редакция чрез мобилно приложение
Ред 24: Ред 24:
'''Загреб''' ({{lang-hr|Zagreb}}), предишно име '''Аграм''' (докато е в [[Австро-Унгария]]<ref>{{cite web|url=http://slovari.yandex.ru/загреб/БСЭ/Загреб/|title=Загреб|publisher=Яндекс.Словари|description=БСЭ, 1969 – 1978|lang=ru|accessdate=2012-08-19 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6A4DkJbJE|archivedate=2012-08-21}}</ref><ref>[http://www.bse2.ru/book_view.jsp?idn=027954&page=308&format=djvu БСЭ (2 издание)]</ref>), е [[столица]]та на [[Хърватия]].
'''Загреб''' ({{lang-hr|Zagreb}}), предишно име '''Аграм''' (докато е в [[Австро-Унгария]]<ref>{{cite web|url=http://slovari.yandex.ru/загреб/БСЭ/Загреб/|title=Загреб|publisher=Яндекс.Словари|description=БСЭ, 1969 – 1978|lang=ru|accessdate=2012-08-19 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6A4DkJbJE|archivedate=2012-08-21}}</ref><ref>[http://www.bse2.ru/book_view.jsp?idn=027954&page=308&format=djvu БСЭ (2 издание)]</ref>), е [[столица]]та на [[Хърватия]].


През [[2005]] г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души ([[Загребска жупания|Загребска]], [[Крапинско-загорска жупания|Крапинско-загорска]] и [[Сисашко-мославска жупания]]), разположена по склоновете на планина [[Медвеница]] (височина 1035 м) и покрай бреговете на река [[Сава]] (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна [[Европа]] и [[Адриатическо море]].
През [[2005]] г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души ([[Загребска жупания|Загребска]], [[Крапинско-загорска жупания|Крапинско-загорска]] и [[Сисашко-мославска жупания]]), разположена по склоновете на планина [[Медведница]] (височина 1035 м) и покрай бреговете на река [[Сава]] (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна [[Европа]] и [[Адриатическо море]].


Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научно-изследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.
Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научно-изследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.

Версия от 17:01, 9 май 2016

Загреб
Zagreb
Знаме
      
Герб
45.8131° с. ш. 15.9772° и. д.
Загреб
Страна Хърватия
ЖупанияЗагребска жупания
Площ641,2 km²
Надм. височина158 m
Население779 145 души
Първо споменаване1094 г.
Пощенски код10 000
Телефонен код01
МПС кодZG
Официален сайтzagreb.hr
Загреб в Общомедия

Загреб (Шаблон:Lang-hr), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария[1][2]), е столицата на Хърватия.

През 2005 г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души (Загребска, Крапинско-загорска и Сисашко-мославска жупания), разположена по склоновете на планина Медведница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научно-изследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.

В Загреб са разположени централни държавни учреждения – законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и др.

Файл:Katedrala11.jpg
Загребската катедрала, изглед от Горни град

История

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094 г. Тогава унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242 г., но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век тези 2 общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Тези средновековни общини – Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период е наричан с немското име Аграм. Сборникът „Български народни песни“ на братя Миладинови е издаден през 1861 г.

След Втората световна война на Югославия са предадени 9 от българските самолети ДАР-9 ''Синигер''. Като в музея в Загреб се съхранява последния останал представител от тях.

Между световните войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те години от нови жилищни райони южно от реката, създавайки така наречения Нови Загреб. Градът се разраства също и на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна железопътна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие. Изграден е околовръстен път през 1977 г.

Известни личности

Родени в Загреб
Починали в Загреб
Други личности

Побратимени градове

Хърватският народен театър

Източници

  1. Загреб // Яндекс.Словари. Архивиран от оригинала на 2012-08-21. Посетен на 2012-08-19. (на руски)
  2. БСЭ (2 издание)

Външни препратки