Оберто II ди Биандрате: Разлика между версии

Оберто II от Биандрате
	Оберто II от Биандрате
италиански рицар
Роден	XII век
Починал	след 1224 г.

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:05, 14 май 2016

Граф Оберто II ди Биандрате (Шаблон:Lang-it) e италиански участник в Четвъртия кръстоносен поход и временно регент на Кралство Солун през 1207 - 1209 година.

Биография

Оберто е син на граф на Биандрате Оберто I. Произлиза от Ломбардия, провинция Новара в Пиемонт. Участва в свитата на неговия роднина маркграф Бонифаций Монфератски в Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204). Маркграфът става след завладяването на Константинопол крал на ново образуваното Кралство Солун и пада убит през 1207 г. в боеве против българите. Новият крал става неговият малолетен син Деметрий под регентството на майка му Маргарита Унгарска. Оберто от Биандрате поема като един от най-близките на Бонифаций службата на баил и става негов регент. Той отстранява фактически кралицата-майка Маргарита от уптравлението на краството. Той има при това подкрепата на ломбардските рицари, които са се заселили в Солун с Бонифаций Монфератски. Оберто с Амадео Буфа веднага се разбунтува против латинския император Хенрих Фландърски и се усъмнява в правото на наследника Деметрий. Той и неговите привърженици фаворизират най-големия син на Бонифаций, маркграф Вилхелм VI Монфератски, за легитимен крал, който обаче е в Италия. Маргарита извиква помощ от император Хенрих Фландърски против Оберто, който през зимата 1208 г. тръгва против Солун. Понеже Оберто му отказва неговото влизане и своята почит, императорът трябва да прекара студената зима пред вратите на града в палатка във военния му лагер. Едва след като му обещал признаването на цялата земя от Дирахиум до Бяло море, от Вардар до Адриатическо море и коридора от Черно море и западно от Филипопол, както и владението на Беотия и Ахея за кралството, императорът могъл да влезе в Солун през началото на 1209 г. Императорът нарежда веднага да хванат Оберто и под пазенето на Бертолд II фон Каценелнбоген го затваря в замъка на Сяр. На 9 януари 1209 г. Деметрий е коронован лично от императора за крал на Солун и през началото на май 1209 г. в свикания парламент в Равеника той дава княжествата Беотия и Ахея под директното владение на Империята.

Бонтуващите се ломбарди, които не се подчиняват на императора в Равеника, се окрепяват в замъка Кадмея в Беотия. На 8 май 1209 г. императорът успява да превземе Кадмеия и да подчини ломбардите, въстанието е потушено. Към края на същия месец Оберто е освободен от неговия затвор и отива в Евбея (Негропонт). След като не успява да започне ново въстание и неговият бивш поддържник Равано дале Карцери му отказва помощта си, той се връща в италианската си родина в двора на маркграф Вилхелм VI Монфератски.

Последно той е споменат като участник в експедицията на Вилхелм VI Монфератски, който през 1224 г. се опитва да превземе отново Солун от Теодор I Комнин Ангел от Епирското деспотство. По слухове той отровил латинския император Хенрих Фландърски през 1216 година.

Източници

Sofia Boesch Gajano, Biandrate,Uberto di, vol. 10, 280 (1968)
G. M. Virgil:, I possedimenti dei conti di Biandrate nei decoli XI e XIV, in Bolletino Storico Bibliografico Subalpino 72 (1974), S. 633-685
Kenneth M. Setton, Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard:, A History of the Crusades, Volume II: The Later Crusades, 1189–1311 (2006), S. 206-210, 214
Lock, Peter, The Franks in the Aegean 1204 – 1500. New York, 1995.
Cheetham, Nicholas. Mediaeval Greece. Yale University Press, 1981.
John B. Bury, "The Lombards and Venetians in Euboia (1205-1303)." Journal of Hellenic Studies, Vol. 7. (1886), pp. 309–352.

Портал „Македония“

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Биография инфо
-Граф '''Оберто II от Биандрате''' ({{lang-it|Oberto II di Biandrate или Uberto o Umberto II}}; † сл. [[1224]]) e италиански участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и временно [[регент]] на [[Солунско кралство|Кралство Солун]] през [[1207]]-[[1209]] година. Той е син на [[графа|граф]] на [[Биандрате]] (''Blan-Dras'') Оберто I. Произлиза от [[Ломбардия]], провинция [[Новара (провинция)|Новара]] в [[Пиемонт]].
+| име              = Оберто II от Биандрате
+| портрет          = dot.png
+| портрет-описание =
+| px               =
+| описание         =  италиански рицар
+| наставка         =
+| роден-дата       =
+| роден-място      =
+| починал-дата     = след [[1224]] г.
+| починал-място    =
+}}
+Граф '''Оберто II ди Биандрате''' ({{lang-it|Oberto II di Biandrate или Uberto o Umberto II}}) e италиански участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и временно [[регент]] на [[Солунско кралство|Кралство Солун]] през 1207 - 1209 година.
-Оберто участва в свитата на неговия роднина маркграф [[Бонифаций Монфератски]] в Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204).
+== Биография ==
-Маркграфът става след завладяването на [[Константинопол]] крал на ново образуваното Кралство Солун и пада убит през 1207 г. в боеве против българите. Новият крал става неговият малолетен син [[Деметрий Монфератски|Деметрий]] под регентството на майка му [[Маргарита Унгарска]]. Оберто от Биандрате поема като един от най-близките на Бонифаций службата на ''[[bailli]]'' и става негов регент. Той отстранява фактически кралицата-майка Маргарита  от уптравлението на краството. Той има при това подкрепата на ломбардските рицъри, които са се заселили в Солун с Бонифаций Монфератски. Оберто с [[Амадео Буфа]] веднага се бунтува против [[Латинска империя|латинския император]] [[Хенрих Фландърски]] и се съмнява в правото на наследника Деметрий. Той и неговите привърженици фаворизирали най-големия син на Бонифаций, маркграф [[Вилхелм VI (Монферат)| Вилхелм VI Монфератски]], за легитимен крал, който бил обаче в Италия. Маргарита извиква помощ от император Хенрих Фландърски против Оберто, който през зимата 1208 г. тръгва против [[Солун]]. Понеже Оберто му отказва неговото влизане и своята почит, императорът трябва да прекара студената зима пред вратите на града в палатка във военния му лагер. Едва след като му обещал признаването на цялата земя от [[Драч|Дирахиум]] до [[Бяло море|Егей]], от [[Вардар]] до [[Адриатическо море]] и коридора от [[Черно море]] и западно от [[Пловдив|Филиполис]], както и владението на [[Атинско херцогство|Беотия]] и [[Ахейско княжество|Ахея]] за кралството, императорът могъл да влезе в Солун през началото на 1209 г. Императорът нарежда веднага да хванат Оберто и под пазенето на [[Бертхолд II (Катценелнбоген)|Бертхолд от Катценелнбоген]] го затваря в замъка на [[Сяр|Серез]]. На 9 януари 1209 г. Деметрий е коронован лично от императора за крал на Солун и през началото на май 1209 г. в свикания парламент в Равеника той дава княжествата Беотия и Ахея под директното владение на Империята.
+Оберто е син на граф на [[Биандрате]] Оберто I. Произлиза от [[Ломбардия]], провинция [[Новара (провинция)|Новара]] в [[Пиемонт]]. Участва в свитата на неговия роднина маркграф [[Бонифаций Монфератски]] в Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204). Маркграфът става след завладяването на [[Константинопол]] крал на ново образуваното Кралство Солун и пада убит през 1207 г. в боеве против българите. Новият крал става неговият малолетен син [[Деметрий Монфератски|Деметрий]] под регентството на майка му [[Маргарита Унгарска]]. Оберто от Биандрате поема като един от най-близките на Бонифаций службата на баил и става негов регент. Той отстранява фактически кралицата-майка Маргарита  от уптравлението на краството. Той има при това подкрепата на ломбардските рицари, които са се заселили в Солун с Бонифаций Монфератски. Оберто с [[Амадео Буфа]] веднага се разбунтува против [[Латинска империя|латинския император]] [[Хенрих Фландърски]] и се усъмнява в правото на наследника Деметрий. Той и неговите привърженици фаворизират най-големия син на Бонифаций, маркграф [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI Монфератски]], за легитимен крал, който обаче е в Италия. Маргарита извиква помощ от император Хенрих Фландърски против Оберто, който през зимата 1208 г. тръгва против [[Солун]]. Понеже Оберто му отказва неговото влизане и своята почит, императорът трябва да прекара студената зима пред вратите на града в палатка във военния му лагер. Едва след като му обещал признаването на цялата земя от [[Драч|Дирахиум]] до [[Бяло море]], от [[Вардар]] до [[Адриатическо море]] и коридора от [[Черно море]] и западно от [[Пловдив|Филипопол]], както и владението на [[Атинско херцогство|Беотия]] и [[Ахейско княжество|Ахея]] за кралството, императорът могъл да влезе в Солун през началото на 1209 г. Императорът нарежда веднага да хванат Оберто и под пазенето на [[Бертолд II фон Каценелнбоген]] го затваря в [[Серска крепост|замъка]] на [[Сяр]]. На 9 януари 1209 г. Деметрий е коронован лично от императора за крал на Солун и през началото на май 1209 г. в свикания [[парламент в Равеника (1209)|парламент в Равеника]] той дава княжествата Беотия и Ахея под директното владение на Империята.
 Бонтуващите се ломбарди, които не се подчиняват на императора в Равеника, се окрепяват в замъка [[Кадмея]] в [[Беотия]]. На 8 май 1209 г. императорът успява да превземе Кадмеия и да подчини  ломбардите, въстанието е потушено. Към края на същия месец Оберто е освободен от неговия затвор и отива в [[Евбея]] (Негропонт). След като не успява да започне ново въстание и неговият бивш поддържник [[Равано дале Карцери]] му отказва помощта си, той се връща в италианската си родина в двора на маркграф Вилхелм VI Монфератски.