Главанска река: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м от ляво |
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на Zhoxy |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
'''Главанска''' е [[река]] в [[Южна България]] — [[Област Стара Загора]], община [[Община Гълъбово|Гълъбово]] и [[Област Хасково]], община [[Община Симеоновград|Симеоновград]], ляв приток на река [[Сазлийка]], от басейна на [[Марица]]. Дължината ѝ е 28 km. |
'''Главанска''' е [[река]] в [[Южна България]] — [[Област Стара Загора]], община [[Община Гълъбово|Гълъбово]] и [[Област Хасково]], община [[Община Симеоновград|Симеоновград]], ляв приток на река [[Сазлийка]], от басейна на [[Марица]]. Дължината ѝ е 28 km. |
||
Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от [[Сакар]] планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на [[Сакар]], като между селата [[Помощник]] и [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] се нарича Чарганлия. След [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] реката завива ва югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се |
Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от [[Сакар]] планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на [[Сакар]], като между селата [[Помощник]] и [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] се нарича Чарганлия. След [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] реката завива ва югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река [[Сазлийка]] от басейна на [[Марица]] на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на [[Сазлийка]] в [[Марица]]. |
||
Площта на водосборният басейн на Главанска река е 81 km<sup>2</sup>, което представлява 2,5% от водосборния басейн на [[Сазлийка]]. Основни притоци — Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток). |
Площта на водосборният басейн на Главанска река е 81 km<sup>2</sup>, което представлява 2,5% от водосборния басейн на [[Сазлийка]]. Основни притоци — Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток). |
Версия от 22:19, 22 май 2016
Гланаска река | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Стара Загора Община Гълъбово Област Хасково Община Симеоновград |
Дължина | 28 km |
Водосб. басейн | 81 km² |
Начало | |
Място | на 1,3 km ЮЗ от връх Чуката планина Сакар |
Координати | |
Надм. височина | 471 m |
Устие | |
Място | ляв приток на Сазлийка → Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 79 m |
Главанска е река в Южна България — Област Стара Загора, община Гълъбово и Област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 28 km.
Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново реката завива ва югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица.
Площта на водосборният басейн на Главанска река е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци — Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток).
Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока — януари-май, а минимумът — юли-октомври. През лятно-есенните месеци пресъхва.
По течението на реката са разположени 3 села.
Водите на реката се използват за напояване: язовири "Чаирдере", "Ташлъдере", "Дряново".
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 136. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581