Франц Конрад фон Хьотцендорф: Разлика между версии
по Залески |
Редакция без резюме |
||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{СОРТКАТ:Конрад фон Хьотцендорф}} |
|||
[[Категория:Австро-унгарски военни дейци от Първата световна война]] |
[[Категория:Австро-унгарски военни дейци от Първата световна война]] |
||
[[Категория:Австро-унгарски фелдмаршали]] |
[[Категория:Австро-унгарски фелдмаршали]] |
||
Версия от 13:00, 27 май 2016
| Франц Конрад фон Хьотцендорф Franz Xaver Josef Graf Conrad von Hötzendorf | |
| австро-унгарски фелдмаршал | |
.jpg) | |
| Роден |
11 ноември 1852
|
|---|---|
| Починал | 25 август 1925
|
| Погребан | Виена, Австрия |
| Активен период | от 1820 г. до 1855 г. |
| Награди | Pour le Mérite |
| Франц Конрад фон Хьотцендорф в Общомедия | |
Франц Конрад фон Хьотцендорф (Шаблон:Lang-de) е австро-унгарски военачалник, фактически командващ войските на Двойната монархия по време на Първата световна война.
Произход и ранна кариера
Конрад е пето поколение поземлен аристократ от Моравия. Баща му е полковник от кавалерията, който насочва и сина си към военното поприще. На 18 години завършва кадетски корпус, а на 23 – и академията на австро-унгарския генерален щаб.[1]
Служи във войските, които в изпълнение на Берлинския договор окупират Босна и Херцеговина през 1878 година. Остава там до 1883 година. Участва в потушаването на въстанието от 1882 година.[1]
През 1888 година Конрад се завръща за четири години в академията на генералния щаб, този път като преподавател по тактика. От 1895 до 1903 година се издига от полкови до дивизионен командир.[1]
Началник на генералния щаб
През ноември 1906 година Конрад е поставен начело на генералния щаб на Австро-Унгария. В борба с парламента, който се скъпѝ за военни разходи, провежда реорганизация и въоръжаване на войската в условията на нарастващо напрежение между Централните сили и Съглашението. Настоявайки за превантивна война и окупация на Сърбия наред с Черна гора и Албания, Конрад се меси често във външната политика на страната. Това води до конфликт с външния министър Алоис фон Ерентал и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. Възстановен е на поста в края на 1912 година. След Сараевския атентат се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.[1]
По време на Първата световна война
В началото на войната Конрад фон Хьотцендорф е на длъжност началник-щаб при върховния главнокомандващ (ерцхерцог Фридрих), но на практика изпълнява неговите функции при планирането и осъществяването на стратегическите операции. Австро-унгарските сили са разпределени срещу Сърбия и Русия. Конрад съсредоточава вниманието си върху руския фронт, но първоначалните успехи там се превръщат в тежко поражение в Галицийската битка през септември 1914 година. През пролетта на 1915 година той взима реванш над руснаците с Горлицкия пробив, благодарение на помощта от германския си съюзник. През 1916 година съсредоточава усилията си срещу Италия, но вместо успех търпи нови поражения от руснаците при Настъплението на Брусилов.[1]
През ноември 1916 година Конрад е произведен във фелдмаршал, но скоро след това, през март 1917, е снет от поста началник-щаб на въоръжените сили. Поверена му е армия на Италианския фронт, с която воюва в Тирол до лятото на 1918 година. През юли същата година му е отнето и това командване, като в замяна получава графска титла и почетни длъжности.[1]