Франц Конрад фон Хьотцендорф

Франц Конрад фон Хьотцендорф (Шаблон:Lang-de) е австро-унгарски военачалник, фактически командващ войските на Двойната монархия по време на Първата световна война.

Произход и ранна кариера

Франц Конрад е роден сутринта на 11 ноември 1852 година в селцето Пенцинг, което понастоящем е част от четиринадесети окръг на австрийската столица Виена. Произхожда от семейство с германо-моравски корени, което е въздигнато до благородническо, когато през 1815 г. император Франц II дава на прадядо му Франц Антон (1738-1827) благородническа титла и правото да добави „фон Хьотцендорф“ към фамилията си.

Бащата на Конрад, Франц Ксавер (1793-1878) участва като доброволец в Битката при Лайпциг през 1813 г. Десетилетия по-късно той командва конен ескадрон при потушаването на революцията от 1848 г., но е ранен тежко и се пенсионира с чин полковник. През 1851 г. Франц Ксавер се жени за двадесет и шестгодишната Барбара Кюблер, която го дарява с две деца - Франц и по-малката му сестра Барбара.

Ксавер насочва сина си към военното поприще. На 18 години Конрад завършва кадетски корпус, а на 23 – и академията на австро-унгарския генерален щаб.

Служи във войските, които в изпълнение на Берлинския договор окупират Босна и Херцеговина през 1878 година. На 1 май 1879 г., по време на службата си в щаба на 4-та дивизия, Конрад е повишен в чин капитан и награден с първото си военно отличие – „Кръст за военна заслуга“. През същата година е прехвърлен на служба в Картографското бюро на Генералния щаб на австро-унгарската армия, където работи до 1882 г. За това време той изпълнява редица поръчения за картографиране на новоокупираните земи, овладява говоренето и писането на сърбохърватски и извършва разузнавателни мисии в Западна Сърбия. Участва в потушаването на въстанието от 1882 година като част от щаба на 47-ма пехотна дивизия. Остава в новоокупираните територии до 1883 година.

През пролетта на 1883 г. е изпратен на разузнавателна мисия в руска Полша, по време на която той възползвайки се от отличното си владеене на руски и развален полски посещава Варшава и голяма част от земите, които по-късно ще бъдат сред първите бойни полета на Световната война. През октомври 1883 г. Конрад е направен началник на щаба на разположената в Лемберг 11-та пехотна дивизия, а година по късно присъства като част от австро-унгарска делегация на руски военни маневри край Киев. Военните занимания на младия капитан са прекъснати за кратко през януари 1884 г. поради смъртта на сестра му Барбара.

През октомври 1887 г. Конрад се завръща във Виена и постъпва на работа в Операционното бюро на на Генералния щаб на австро-унгарската армия, като на 11 ноември е повишен в майор, но престоят му тук е кратък и на следващата година той се завръща за четири години в академията на генералния щаб, този път като преподавател по тактика.

Скоро след като приключва преподавателската си кариера Конрад е повишен в полковник и получава първото си значимо командно назначение през 1895 г., когато е направен командир на разположения в град Тропау престижен 1-ви пехотен полк чийто патрон е самият император. По време на това свое назначение той извоюва за себе си репутация на добър, приятелски настроен към подчинените си и модерен офицер в армия отличаваща се с нуждата от модернизация. Тук по собственото му признание Конрад прекарва най-добрите години от живота си. Популярността му е толкова голяма, че когато през 1899 г. е назначен за началник на 55-та пехотна бригада в Триест повечето от жителите на Тропау се явяват на железопътната гара, за да го изпратят, а полковия оркестър свири специално композирания марш "Конрад".

Само месец след пристигането си в Триест Конрад е повишен в нормалния за командирите на бригади чин генерал-майор. Скоро след това потушава бунт на италиански работници, вследствие на което добива убеждението, че италиански претенции над Трентино и Триест са значима опасност и повод за неразбирателство с двойната монархия.

През 1903 г. е произведен в чин фелдмаршал-лейтенант (равностойно на генерал-лейтенант) и назначен за командир на 8-ма пехотна дивизия в Инсбрук.

Началник на генералния щаб

Фелдмаршал-лейтенант Конрад през 1906 г.

След три годишен престой в Инсбрук, през ноември 1906 година Конрад е поставен начело на генералния щаб на Австро-Унгария. Назначаването му се основава в голяма степен на препоръката на ерцхерцог Франц Фердинанд, с когото Конрад поддържа близки приятелски отношения от времето, когато е началник на 1-ви пехотен полк. Изпълнен от идеи за модернизация на армията само за първата година от назначаването си новия началник на Генералния щаб издава повече наредби отколкото неговия предшественик за 25 години.

Особена активност Конрад проявява при модернизирането на артилерията на армията. В борба с парламента, който се скъпѝ за военни разходи, провежда реорганизация и въоръжаване на войската в условията на нарастващо напрежение между Централните сили и Съглашението. Настоявайки за превантивна война и окупация на Сърбия наред с Черна гора и Албания, Конрад се меси често във външната политика на страната.

При започването на Итало-турската война през 1911 г. Конрад настоява за превантивна война срещу Италия, тъй като се опасява, че италианска победа над Османската империя ще доведе до прекомерното засилване на италианското националистическо движение в рамките на Австро-Унгария. Опасността от отслабване турските позиции на Балканите от друга страна пораждат опасения у него за засилването на сръбските амбиции към Босна и Херцеговина. Това води до конфликт с външния министър Алоис фон Ерентал и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. В резултат той прекарва няколко месеца като инспектор на армията, но избухването на Балканската война води до скоропостижното му завръщане на поста в края на 1912 година.

Успехите на Сърбия в конфликта с Османската империя събуждат сериозни опасения у Конрад, който за пореден път настоява за превантивна война срещу малката славянска държава. По време на обсадата на Шкодра от черногорските и сръбски сили той настоява да се обяви частична мобилизация на австро-унгарската армия, но императорът и ерцхерцог Франц Йосиф предпочитат да изпратят ясно послание към сърбите чрез голяма международна военноморска демонстрация в близост до обградената крепост. В последствие сърбите се оттеглят, но крепостта се предава на черногорците, които планират да я присъединят към кралството си. Това кара Конрад да нареди разработването на специален мобилизационен план предвиждащ разгръщането на около 50 000 войници срещу Черна гора. До желаното от него и генералите военно решение обаче отново не се стига, а крепостта е евакуирана вследствие ултиматум от страна на Австро-Унгария. Сърбия все пак излиза от войната уголемена двойно и с повдигнато самочувствие, което съчетано с възстаноявяването на Русия от поражението в Руско-японската война кара Конрад да мисли, че колкото повече Австро-Унгария отлага използването на военна сила, толкова повече изгледите за успешна война намаляват.

В същия месец, през който Балканската война приключва австро-унгарския генерален щаб е разстресен от скандала със служещия там полковник Алфред Редъл, който е разкрит като агент продавал на Русия в продължение на години някои от най-значимите военни тайни на Австро-Унгария. Опитите на Конрад да запази обществото в неведение за случая бързо се провалят и за да защити подчинените си той е принуден да предложи оставката си, но тя не е приета. Размерът на щетите нанесени от дейността на Редъл обаче остават неизвестни за австро-унгарския генерален щаб.

„Аферата Редъл“ още не е отшумяла, когато вниманието на Конрад е насочено отново към външната политика и избухналата Втора балканска война. Макар и да симпатизира на България той се въздържа от агитирането за пряка австро-унгарска военна намеса поради прорумънската и прогръцката позиция на Германия. Поведението на Германия също саботира подкрепяната от Конрад идея за ревизия на Букурещкия мирен договор.

След Сараевския атентат се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.

По време на Първата световна война

В началото на войната Конрад фон Хьотцендорф е на длъжност началник-щаб при върховния главнокомандващ (ерцхерцог Фридрих), но на практика изпълнява неговите функции при планирането и осъществяването на стратегическите операции. Австро-унгарските сили са разпределени срещу Сърбия и Русия. Конрад съсредоточава вниманието си върху руския фронт, но първоначалните успехи там се превръщат в тежко поражение в Галицийската битка през септември 1914 година. През пролетта на 1915 година той взима реванш над руснаците с Горлицкия пробив, благодарение на помощта от германския си съюзник. През 1916 година съсредоточава усилията си срещу Италия, но вместо успех търпи нови поражения от руснаците при Настъплението на Брусилов.

През ноември 1916 година Конрад е произведен във фелдмаршал, но скоро след това, през март 1917, е снет от поста началник-щаб на въоръжените сили. Поверена му е армия на Италианския фронт, с която воюва в Тирол до лятото на 1918 година. През юли същата година му е отнето и това командване, като в замяна получава графска титла и почетни длъжности.

Източници

• ((ru)) Залесский, Константин. Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь. М., «Вече», 2000 г. ISBN 5783806277
• ((en)) Sondhaus, Lawrence. Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse. BRILL, 2000. ISBN 0391040979