Далибор Брозович: Разлика между версии
м +нормативен контрол |
|||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Далибор Брозович''' ({{lang-hr|Dalibor Brozović}}) е хърватски [[езиковед]], [[славист]] и [[диалектология|диалектолог]]. |
'''Далибор Брозович''' ({{lang-hr|Dalibor Brozović}}) е хърватски [[езиковед]], [[славист]] и [[диалектология|диалектолог]]. |
||
== Биография == |
|||
Завършва [[Загребски университет|Загребския университет]], от 1957 година е [[доктор на науките]]. |
Завършва [[Загребски университет|Загребския университет]], от 1957 година е [[доктор на науките]]. |
||
Работи в научни центрове в [[Югославия]] |
Работи в научни центрове в [[Югославия]] – [[Любляна]], [[Задар]], [[Пула]], [[Дубровник]], Сараево, и в чужбина – щата [[Мичиган]], САЩ и гр. [[Регенсбург]], Германия. От 1986 година е редовен член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1991 г. – и на [[Европейска академия|Европейската академия]]. |
||
В началото на разпада на бившата югофедерация Брозович става съпредседател на [[Хърватски демократичен съюз|Хърватския демократичен съюз]], а по-сетне е заместник-председател на президентството на [[Република Хърватия]] (1990) и член на хърватския парламент (1992 |
В началото на разпада на бившата югофедерация Брозович става съпредседател на [[Хърватски демократичен съюз|Хърватския демократичен съюз]], а по-сетне е заместник-председател на президентството на [[Република Хърватия]] (1990) и член на хърватския парламент (1992 – 1995). |
||
В периода 1991-2001 |
В периода 1991-2001 г. е начело с [[Мирослав Кърлежа]] на Института по [[лексикография]]. Автор е на „Атлас по европейска и славянска диалектология“. |
||
От 1986 г. Брозович е почетен член на [[ |
От 1986 г. Брозович е почетен член на [[Македонска академия на науките и изкуствата]], занимаващ се с [[македонистика]]та. |
||
Далибор Брозович е сред авторите на ''Декларацията за статута и името на [[хърватски]]я език'', но и същевременно привърженик на стандартизирания по югославско време [[сърбохърватски език]] по време на Югославия. |
Далибор Брозович е сред авторите на ''Декларацията за статута и името на [[хърватски]]я език'', но и същевременно привърженик на стандартизирания по югославско време [[сърбохърватски език]] по време на Югославия. |
||
| Ред 40: | Ред 41: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Брозович, Далибор}} |
{{СОРТКАТ:Брозович, Далибор}} |
||
[[Категория:Вицепрезиденти]] |
[[Категория:Вицепрезиденти]] |
||
Версия от 19:32, 31 май 2016
| Далибор Брозович | |
| хърватски езиковед | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | Люблянски университет |
Далибор Брозович (Шаблон:Lang-hr) е хърватски езиковед, славист и диалектолог.
Биография
Завършва Загребския университет, от 1957 година е доктор на науките.
Работи в научни центрове в Югославия – Любляна, Задар, Пула, Дубровник, Сараево, и в чужбина – щата Мичиган, САЩ и гр. Регенсбург, Германия. От 1986 година е редовен член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1991 г. – и на Европейската академия.
В началото на разпада на бившата югофедерация Брозович става съпредседател на Хърватския демократичен съюз, а по-сетне е заместник-председател на президентството на Република Хърватия (1990) и член на хърватския парламент (1992 – 1995).
В периода 1991-2001 г. е начело с Мирослав Кърлежа на Института по лексикография. Автор е на „Атлас по европейска и славянска диалектология“.
От 1986 г. Брозович е почетен член на Македонска академия на науките и изкуствата, занимаващ се с македонистиката.
Далибор Брозович е сред авторите на Декларацията за статута и името на хърватския език, но и същевременно привърженик на стандартизирания по югославско време сърбохърватски език по време на Югославия.
Председател е на Дружеството за българо-хърватско приятелство[1].
Източници
- ↑ Енчев, Велизар. Аз бях в разузнаването, стр. 150. millenium, ISBN 978-954-515-043-2, 2009, София.
|
