Иън Глен: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
* „Закон и ред: Великобритания“ (сериал, 2009) |
* „Закон и ред: Великобритания“ (сериал, 2009) |
||
* „В бурята“ (2009) |
* „В бурята“ (2009) |
||
* |
* „[[Хари Браун]]“ (2009) |
||
* „Папеса Йоана“ (2009) |
* „Папеса Йоана“ (2009) |
||
* „[[Доктор Кой]]“ (сериал, 2010) |
* „[[Доктор Кой]]“ (сериал, 2010) |
||
Версия от 07:11, 3 юни 2016
| Иън Глен | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Активност | 1986 – настояще |
| Брачен партньор | Сузана Харкер (1993–2004) |
| Награди | „Сребърна мечка“, „Гилдия на киноактьорите“ |
| Уебсайт | iainglen.com |
| Иън Глен в Общомедия | |
Иън Глен (Шаблон:Lang-en) е шотландски театрален и филмов актьор,[1] носител на награди на „Гилдията на киноактьорите“ и „Сребърна мечка“,[2] номиниран за три награди „Лорънс Оливие“. Известни филми с негово участие са „Горили в мъглата“, „Жертви на съдбата“, „Прелестни създания“, „Лара Крофт: Томб Рейдър“, „Тъмнина“, „Заразно зло: Апокалипсис“, „Небесно царство“, „Последният легион“, „Заразно зло: Изтребване“, „Желязната лейди“, „Шут в г*за! 2“ и сериалите „Доктор Кой“, „Имението Даунтън“, „Борджиите“ и „Игра на тронове“.
Биография
Иън Глен е роден на 24 юни 1961 г. в Единбург, Шотландия.[3] Глен има двама по-възрастни братя, баща му Хамиш Глен е изпълнителен директор в Шотландския инвестиционен тръст.[3] Иън учи първо в частната Единбургска академия, а след това в Университета на Абърдийн.
Докато е в университета негови приятели от „Университетското драматично дружество“ му предлагат да изиграе малка роля в постановка „Салемският процес“, което се оказва решаващо за изборът му на професия.[3] След като играе и в постановката „Bent“ на фестивала на изкуствата „Фриндж“ в Единбург, Иън Глен решава да напусне Университета на Абърдийн и е приет да учи в Кралска академия за драматично изкуство в Лондон.[3] Дипломира се през 1985 г. със златен медал.[3]
През 1993 г. се жени за английската актриса Сузана Харкер. Иън и Сузана имат един син, двамата се развеждат през 2004 г. От 2005 г. има връзка с актрисата Шарлот Емерсън с която имат две дъщери.[4]
Кариера
Дебютът на Иън Глен е през 1986 г. в епизод от сериала „Инспектор Тагарт“. През 1988 г. си партнира със Сигорни Уийвър във филма „Горили в мъглата“. През 1990 г. си партнира с Джули Кристи в „Жертви на съдбата“ и печели награда „Сребърна мечка“ в категория „най-добър актьор“ за ролята си във филма „Silent Scream“.[5] През същата година е избран за ролята на Хамлет във филма „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви“. Продукцията печели награда „Златен лъв“ от Международния филмов фестивал във Венеция.[6]
През 1997 г. е номиниран за награда „Лорънс Оливие“ в категория „най-добър актьор в мюзикъл“ за изпълнението си в „Принц Едуард“,[7] а през 1999 и 2007 г. е номиниран за „Лорънс Оливие“ в категория „най-добър актьор“ за ролите си в постановките „Синята стая“[8] и „Салемският процес“.[9]
През 2001 г. участва в екшъна „Лара Крофт: Томб Рейдър“ с участието и на Анджелина Джоли, а през 2004 г. в „Заразно зло: Апокалипсис“. През 2005 г. играе ролята на крал Ричард Лъвското сърце в епичния исторически филм на режисьора Ридли Скот – „Небесно царство“. През 2007 г. играе в „Заразно зло: Изтребване“. От 2010 до 2011 г. играе в сериалите „Доктор Кой“, „Фантоми“ и „Имението Даунтън“. Като част от актьорския състав на „Имението Даунтън“ печели награда на „Гилдията на киноактьорите“.
От 2011 г. играе ролята на Джора Мормон в суперпродукцията на HBO – „Игра на тронове“.[10] През 2013 г. взима участие в сериалите „Улица Рипър“, „Борджиите“ и екшън филма „Шут в г*за! 2“.
Избрана филмография
- „Инспектор Тагарт“ (сериал, 1986)
- „Горили в мъглата“ (1988)
- „Жертви на съдбата“ (1990)
- „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви“ (1990)
- „Silent Scream“ (1990)
- „Смъртта на търговския пътник“ (Тв филм, 1996)
- „Trial & Retribution“ (сериал, 1998)
- „Съпруги и дъщери“ (сериал, 1999)
- „Прелестни създания“ (2000)
- „Лара Крофт: Томб Рейдър“ (2001)
- „Тъмнина“ (2002)
- „Заразно зло: Апокалипсис“ (2004)
- „Небесно царство“ (2005)
- „Тара Роуд“ (2005)
- „Последният легион“ (2007)
- „Заразно зло: Изтребване“ (2007)
- „Дневникът на Ане Франк“ (сериал, 2009)
- „Закон и ред: Великобритания“ (сериал, 2009)
- „В бурята“ (2009)
- „Хари Браун“ (2009)
- „Папеса Йоана“ (2009)
- „Доктор Кой“ (сериал, 2010)
- „Фантоми“ (сериал, 2010)
- „Имението Даунтън“ (сериал, 2011)
- „Желязната лейди“ (2011)
- „Игра на тронове“ (сериал, 2011 – )
- „Хенри IV“ (Тв филм, 2012)
- „Хейвън“ (сериал, 2012)
- „Заразно зло: Възмездие“ (ретроспективни кадри, 2012)
- „Улица Рипър“ (сериал, 2013)
- „Шут в г*за! 2“ (2013)
- „Борджиите“ (сериал, 2013)
Бележки
- ↑ Iain Glen - About This Person // в-к Ню Йорк Таймс. Посетен на 29 март 2014. (на английски)
- ↑ Iain Glen – Awards // IMDb. Посетен на 29 март 2014. (на английски)
- ↑ а б в г д Iain Glen // Starpulse. Посетен на 29 март 2014. (на английски)
- ↑ How Lady Mary's ex fell for a VERY fiery blonde // Mail Online. Посетен на 29 март 2014. (на английски)
- ↑ Berlinale, Prizes & Honours 1990 // berlinale.de. Посетен на 31 март 2014. (на английски)
- ↑ Rosencrantz & Guildenstern Are Dead // IMDb. Посетен на 31 март 2014. (на английски)
- ↑ Olivier Winners 1997 // olivierawards.com. Посетен на 31 март 2014. (на английски)
- ↑ Olivier Winners 1999 // olivierawards.com. Посетен на 31 март 2014. (на английски)
- ↑ Olivier Winners 2007 // olivierawards.com. Посетен на 31 март 2014. (на английски)
- ↑ Iain Glen interview: „The new Game of Thrones will be the biggest and best yet“ // Big Issue. Посетен на 31 март 2014. (на английски)
