Момин проход: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45: Ред 45:
Image:Park 1.JPG|Градският парк с читалището на заден план
Image:Park 1.JPG|Градският парк с читалището на заден план
Image:Momin-Prohod-culture-club.jpg|Читалище "Гео Милев"
Image:Momin-Prohod-culture-club.jpg|Читалище "Гео Милев"
Image:Mineral-water-fountain.jpg|Чешмата с минерална вода
Image:Mineral water fountain, Momin prohod.jpg|Чешмата с минерална вода
</gallery>
</gallery>



Версия от 08:26, 9 юни 2016

Момин проход
Главната улица на Момин проход
Главната улица на Момин проход
Общи данни
Население1371 души[1] (15 март 2024 г.)
Землище[2] km²
Надм. височина494 m
Пощ. код2035
Тел. код07142
МПС кодСО
ЕКАТТЕ50245
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Костенец
Йордан Ангелов
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Момин проход
Йорданка Митрова
(СДС)
Момин проход в Общомедия

Момин проход е град в Западна България. Той се намира в община Костенец, Софийска област на около 70 км. от гр. София.

География

Момин Проход се намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата. През града минава река Баншница.

История

Старата баня (действаща)

Землището на Момин проход е населено от древността. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на римската империя, като преди това тук се е намирало тракийско селище на серди и беси.

По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент - Воден проход или Проход на водите.

През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. През 1964 г. е административно обединен с гара Костенец и става квартал от новообразувания град Костенец.

На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град.[3]

Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.

През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а през 1443 г. полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединския мир.

От 1576 г. курортът се именува Солудервент - Воден проход или Проход на водите. Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.

Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 - 1938 г., а санаториумите и почивните домове - в следващите няколко десетилетия.

Забележителности

Момин проход е известен с деветте си минерални извора, с температура на водата 56°С, и радиоактивност, втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-та в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии.

Галерия

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Момин проход е разположен в землището на село Долна Василица
  3. Момин проход вече е град, dnes.bg, 21 септември 2006

Външни препратки