Богиня майка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:


В древногръцкия [[пантеон]] [[прототип]] на богинята - майка е фригийската [[Кибела]] - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската [[Артемида]], критско-микенската [[Рея]], наричана и с имената Диндимена и Кубеба.<ref>H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9</ref>
В древногръцкия [[пантеон]] [[прототип]] на богинята - майка е фригийската [[Кибела]] - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската [[Артемида]], критско-микенската [[Рея]], наричана и с имената Диндимена и Кубеба.<ref>H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9</ref>

През късната Енеолитна епоха богинята - майка е едно от повсеместно почитаните божества на територията на днешните български земи. Свидетелство за това са многобройните антропоморфни глинени статуетки открити по време на археологически разкопки от 1950-те години насам. Позите, в които са представени екземплярите от глина са твърде разнообразни - изправени и седнали, раждащи, кърмящи или само държащи в ръцете си деца, с разперени или скръстени ръце, бременни и др. Като правило лицата им не са портретирани - факт, показващ липсата на необходимост от индивидуализация на образа и достатъчност на означаване на идеята за почитта към майката даваща живот на всичко. С течение на хилядолетията образът на богината-майка започва да се свързва и с представата за плодородието във всичките му аспекти. Образа на богинята - майка е включвал в себе си идеята не само за продължението на рода, но и за плодородието изобщо. Като според проф. [[Ана Радунчева]], това е и причината изображенията на въпросното божество да се срещат във всяко селище и то по много екземпляри.


'''Великата богиня майка''' е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня - майка, която ражда сина си, [[Слънцето]]. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт, защото след него богинята - майка започва да се съединява перриодично със сина си. Към тази проява впоследствие се добавят други образи на Великата богиня - майка, всеки от които персонифицира една от главните й функции, произтичащи от задачите женското начало. Такива персонификации се обособяват през епохата на ранната писана история на [[Тракия]] (VIII - VI в.пр.Хр.) и са документирани от паметниците на тракийската култура. По правило образите на Великата богиня - майка са анонимни, но тя носи и локални наименования като [[Бендида]], [[Котито]], [[Брауро]], [[Зеринтия]] и др., които се свързват с култа към женското начало. Анонимността на главното тракийско божество сред самите траки е естествено състояние за една [[религия]], развита в безкнижовна и мистериална среда.
'''Великата богиня майка''' е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня - майка, която ражда сина си, [[Слънцето]]. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт, защото след него богинята - майка започва да се съединява перриодично със сина си. Към тази проява впоследствие се добавят други образи на Великата богиня - майка, всеки от които персонифицира една от главните й функции, произтичащи от задачите женското начало. Такива персонификации се обособяват през епохата на ранната писана история на [[Тракия]] (VIII - VI в.пр.Хр.) и са документирани от паметниците на тракийската култура. По правило образите на Великата богиня - майка са анонимни, но тя носи и локални наименования като [[Бендида]], [[Котито]], [[Брауро]], [[Зеринтия]] и др., които се свързват с култа към женското начало. Анонимността на главното тракийско божество сред самите траки е естествено състояние за една [[религия]], развита в безкнижовна и мистериална среда.

Версия от 12:24, 14 юни 2016

Вилендорфската Венера, една от най-древните статуетки на богиня-майка

Богиня-майка е основно божество в много митологии и религии. Тя е покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и лова. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът, който е виждан като Слънцеи Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на живота и смъртта. Древното митологично мислене схваща Вселената (макро и микрокосмоса) като рожба на женското начало, което се идентифицира по правило със земята. Такова мислене допуска земята да самозачене, за да създаде останалия свят, но често я свързва и с мъжкото начало, което се идентифицира с небето (Слънцето).

Нейната основна функция е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба. В каменния век съществува широко разпространен култ към Богинята. На много места по света археолозите откриват статуетки на жени с подчертани полови белези, направени от камък или кост с общи характеристики – големи гърди и бедра и често с липсваща глава.

Образът на богинята-майка е главното женско божество в повечето митологии в света и един от най-ранните култове, които олицетворява почитането на женското творчество и съзидателно начало в природата. Включването на богинята - майка в кръга на митологическите представи за вечното възраждане е било причина тя да се приема като източник на жизнена сила и на безсмъртието като негова най-висша изява. Това обяснява и свързването на такива богини и различни тайни култове, при които адептите се надяват да получат вечен живот, когото те имали силата да даряват. Друга важна функция на този кръг богини ги прави покровителки на градовете, а също така и на законите и тайните знания. Този аспект на богинята - майка иконографски е изразен чрез крепостна корона на главата й.

В древногръцкия пантеон прототип на богинята - майка е фригийската Кибела - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската Артемида, критско-микенската Рея, наричана и с имената Диндимена и Кубеба.[1]

През късната Енеолитна епоха богинята - майка е едно от повсеместно почитаните божества на територията на днешните български земи. Свидетелство за това са многобройните антропоморфни глинени статуетки открити по време на археологически разкопки от 1950-те години насам. Позите, в които са представени екземплярите от глина са твърде разнообразни - изправени и седнали, раждащи, кърмящи или само държащи в ръцете си деца, с разперени или скръстени ръце, бременни и др. Като правило лицата им не са портретирани - факт, показващ липсата на необходимост от индивидуализация на образа и достатъчност на означаване на идеята за почитта към майката даваща живот на всичко. С течение на хилядолетията образът на богината-майка започва да се свързва и с представата за плодородието във всичките му аспекти. Образа на богинята - майка е включвал в себе си идеята не само за продължението на рода, но и за плодородието изобщо. Като според проф. Ана Радунчева, това е и причината изображенията на въпросното божество да се срещат във всяко селище и то по много екземпляри.

Великата богиня майка е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня - майка, която ражда сина си, Слънцето. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт, защото след него богинята - майка започва да се съединява перриодично със сина си. Към тази проява впоследствие се добавят други образи на Великата богиня - майка, всеки от които персонифицира една от главните й функции, произтичащи от задачите женското начало. Такива персонификации се обособяват през епохата на ранната писана история на Тракия (VIII - VI в.пр.Хр.) и са документирани от паметниците на тракийската култура. По правило образите на Великата богиня - майка са анонимни, но тя носи и локални наименования като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия и др., които се свързват с култа към женското начало. Анонимността на главното тракийско божество сред самите траки е естествено състояние за една религия, развита в безкнижовна и мистериална среда.

С помощта на старогръцки наименования, използвани от наблюдатели и пътешественици из Тракия, както и на иконографски решения върху плочи и изделия на торевтиката, днес е съди, че пердонифицираните на Великата богиня - майка в Тракия са: покровителка на животните и на лова, на плодовитостта и на плодородието, пазителка на култа към Слънцето и на живия свещен огън, на жените майки и стопанки, но и на девиците, хранителка на обредите, с които избраници се посвещават във вярата към нея и на онези, с които се извършва инициациqта (сакралното въвеждане в сан) на владетеля.

През Римската епоха в Тракия представата за Великата богиня - майка се синкретизира и избледнява, но в някои области на Балканския полуостров (Странджа, Родопите, Северна Елада), където тракийското субстратно културно наследство се съхранява в благоприятна за него културна среда. Тя се запазва като езическа следа в традиционните народни вярвания и обичаи.[2][3]

Източници

  1. H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9
  2. Фол А., "История на Българските земи в древността", Част I, София, 1981 г.
  3. Фол А., "Тракийският Орфизъм", София, 1986 г.