Правна норма: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Правната норма''' е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължи...
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
== Понятие ==
'''Правната норма''' е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.

'''Правната норма''' е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на [[правни субекти|правните субекти]]. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.


Правните норми биват законови и подзаконови. Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.
Правните норми биват законови и подзаконови. Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.
== Структура ==


В структурата на повечето правни норми са включени три елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания.
В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В '''хипотезата''' се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. '''Диспозицията''' съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. '''Санкцията''' посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.

== Видове ==


Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:
Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:
* регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
* охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
* задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
* задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
* забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
* забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
* управомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
* оправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
* императивни - определят като задължително определено правило за поведение;
* императивни - определят като задължително определено правило за поведение;
* диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено;
* диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено;
*декларативни – съдържат правен принцип;
* декларативни – съдържат правен принцип;
*дифинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
* дифинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
*препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия [[нормативен акт]].
* препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия [[нормативен акт]].
*бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
* бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
* оперативни - свързани с очертаване действието на правните норми - влизане в сила, изменение, отмяна;

* колизионни - норми решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното часно право;
[[Категория:Право]]
[[Категория:Право]]

Версия от 11:02, 20 декември 2006

Понятие

Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.

Правните норми биват законови и подзаконови. Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.

Структура

В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.

Видове

Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:

  • регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
  • охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
  • задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
  • забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
  • оправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
  • императивни - определят като задължително определено правило за поведение;
  • диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено;
  • декларативни – съдържат правен принцип;
  • дифинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
  • препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт.
  • бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
  • оперативни - свързани с очертаване действието на правните норми - влизане в сила, изменение, отмяна;
  • колизионни - норми решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното часно право;