Андалуското куче: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 24: Ред 24:


== Продукция ==
== Продукция ==
Филмът е финансиран от майката на Бунюел.{{hrf|brain-juice.com|2012}} Сценарият е написан за шест дни в дома на Дали в [[Кадакес]]. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.“{{hrf|Etherington-Smith|1995|94}} В търсен контраст с подхода на режисьори като [[Жан Епстейн]] никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,{{hrf|O'Donoghue|2004}} Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.{{hrf|Adamowicz|2010|8}} По думите на самия Бунюел: „Нашето единствено правило беше много просто: никоя идея или образ, която се поддава на каквото и да е рационално обяснение, няма да бъде приета. Трябва да отворим всички врати на ирационалното и да запазим само тези образи, които ни изненадат, без да се опитваме да обясняваме защо.“{{hrf|Buñuel|2003|104}}
Филмът е финансиран от майката на Бунюел.{{hrf|brain-juice.com|2012}} Сценарият е написан за шест дни в дома на Дали в [[Кадакес]]. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.“{{hrf|Etherington-Smith|1995|94}} В търсен контраст с подхода на режисьори като [[Жан Епщайн]] никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,{{hrf|O'Donoghue|2004}} Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.{{hrf|Adamowicz|2010|8}} По думите на самия Бунюел: „Нашето единствено правило беше много просто: никоя идея или образ, която се поддава на каквото и да е рационално обяснение, няма да бъде приета. Трябва да отворим всички врати на ирационалното и да запазим само тези образи, които ни изненадат, без да се опитваме да обясняваме защо.“{{hrf|Buñuel|2003|104}}


Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“{{hrf|Buñuel|2006|101-102}} Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех{{hrf|Koller|2001}} и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.{{hrf|Buñuel|1929|34-37}} След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета [[Андре Бретон]].{{hrf|Hoberman|2012|}}
Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“{{hrf|Buñuel|2006|101-102}} Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех{{hrf|Koller|2001}} и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.{{hrf|Buñuel|1929|34-37}} След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета [[Андре Бретон]].{{hrf|Hoberman|2012|}}

Версия от 13:14, 18 юни 2016

Андалуското куче
Un chien andalou
РежисьориЛуис Бунюел
ПродуцентиЛуис Бунюел
Салвадор Дали
СценаристиСалвадор Дали
Луис Бунюел
В ролитеПиер Бачев
Симон Марей
Луис Бунюел
Салвадор Дали
МузикаРихард Вагнер
МонтажЛуис Бунюел
Премиера6 юни 1929 г.
(Франция)
Времетраене16 минути
Езикфренски език
няма
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Андалуското куче“ (Шаблон:Lang-fr) е френски експериментален филм от 1929 година на режисьора Луис Бунюел по негов сценарий в съавторство със Салвадор Дали.

Един от ранните примери за експериментално кино, филмът е посрещнат с възторг в средите на сюрреалистите и днес е считан е за една от иконите на световното кино.[1] Предполага се, че иначе несвързаното със съдържанието име всъщност е прякорът на приятеля на двамата автори Федерико Гарсия Лорка, андалусец.

Сюжет

„Андалуското куче“ е замислен като сюрреалистична творба, умишлено лишена от рационален сюжет. Състои се от поредица шокиращи образи с фройдистки характер[2] – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. След това от дупка в човешка длан извират мравки, мъж тегли 2 пиана, върху които има 2 умрели магарета, след които се влачат завързани 2 католически свещеници (един от които се играе от Дали) и т.н.

Продукция

Филмът е финансиран от майката на Бунюел.[3] Сценарият е написан за шест дни в дома на Дали в Кадакес. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.“[4] В търсен контраст с подхода на режисьори като Жан Епщайн никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,[5] Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.[6] По думите на самия Бунюел: „Нашето единствено правило беше много просто: никоя идея или образ, която се поддава на каквото и да е рационално обяснение, няма да бъде приета. Трябва да отворим всички врати на ирационалното и да запазим само тези образи, които ни изненадат, без да се опитваме да обясняваме защо.“[7]

Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“[8] Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех[9] и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.[10] След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета Андре Бретон.[11]

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки