Девин (община): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 42: | Ред 42: | ||
На изток от дълбоката, каньоновидна долина на река [[Въча]] до границата с [[община Чепеларе]], на юг до долината на [[Широколъшка река]] и на север до границата с [[Област Пловдив]] територията на общината се заема от западните и югозападните части на мощния западнородопски рид [[Чернатица]]. По границите с общините [[Община Чепеларе|Чепеларе]] и [[Община Родопи|Родопи]] ют ог на север са подредени неговите първенци – '''[[Голям Персенк]] 2094,5 m''' (най-високата точка на общината), Малък Персенк 2073,9 m, [[Модър]] 1991,9 m и др. |
На изток от дълбоката, каньоновидна долина на река [[Въча]] до границата с [[община Чепеларе]], на юг до долината на [[Широколъшка река]] и на север до границата с [[Област Пловдив]] територията на общината се заема от западните и югозападните части на мощния западнородопски рид [[Чернатица]]. По границите с общините [[Община Чепеларе|Чепеларе]] и [[Община Родопи|Родопи]] ют ог на север са подредени неговите първенци – '''[[Голям Персенк]] 2094,5 m''' (най-високата точка на общината), Малък Персенк 2073,9 m, [[Модър]] 1991,9 m и др. |
||
Минималната височина на община Девин от 538,7 m н.в. е котата преливник на [[Въча (язовир)язовир Въча]]. |
Минималната височина на община Девин от 538,7 m н.в. е котата преливник на [[Въча (язовир)|язовир Въча]]. |
||
==== Води ==== |
==== Води ==== |
Версия от 06:08, 21 юни 2016
Девин (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Смолян |
Площ | 573.68 km² |
Население | 12 097 души |
Адм. център | Девин |
Брой селища | 16 |
Сайт | www.devin.bg |
Управление | |
Кмет | Здравко Иванов (БСП за България, ДПС; 2019) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Девин (община) в Общомедия |
Община Девин се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в западната и северозападната част на Област Смолян. С площта си от 573,684 km2 е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 17,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – Община Чепеларе;
- на югоизток – Община Смолян;
- на юг – Гърция;
- на югозапад – Община Борино;
- на северозапад – Община Батак и Община Брацигово, Област Пазарджик;
- на север – Община Кричим, Област Пловдив;
- на североизток – Община Родопи, Област Пловдив.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е средно и високо планински. Територията ѝ се простира в централната част на Западните Родопи.
На нейната територия попадат участъци от шест орографски единици, съставни части на Западните Родопи.
На изток от дълбоката, каньоновидна долина на река Въча до границата с община Чепеларе, на юг до долината на Широколъшка река и на север до границата с Област Пловдив територията на общината се заема от западните и югозападните части на мощния западнородопски рид Чернатица. По границите с общините Чепеларе и Родопи ют ог на север са подредени неговите първенци – Голям Персенк 2094,5 m (най-високата точка на общината), Малък Персенк 2073,9 m, Модър 1991,9 m и др.
Минималната височина на община Девин от 538,7 m н.в. е котата преливник на язовир Въча.
Води
Основна водна артерия на община Борино е река Въча, която протича през нея с лявата си съставяща Буйновска река и, която се приема за нейно начало. Буйновска река извира от границата с Република Гърция югоизточно от село Кожари и до село Буйново тече на северозапад в широка долина, заета от обширни ливади. След селото завива на север и след около 4 km навлиза в приказно красивото Буйновско ждрело. След това при село Тешел се съединява с идващата отдясно река Чаирдере и двете заедно дават началото на същинската река Въча. Основен приток на Буйновска река е река Читакдере (Ешекчидере), която се влива отляво в нея, в средата на Буйновското ждрело и, която се явява граница между Велийшко-Виденишкия дял на юг и Девинска планина на север.
По северната граница на общината, на протежение около 7-8 km, в дълбока каньоновидна долина преминава част от долното течение на Девинска река (ляв приток на Въча).
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 13 013 | 100,00 |
Българи | 8 961 | 68,86 |
Турци | 1 580 | 12,14 |
Цигани | 104 | 0,80 |
Други | 61 | 0,47 |
Не се самоопределят | 195 | 1,50 |
Не отговорили | 2 112 | 16,23 |
Движение на населението (1934 – 2011)
Община Девин | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 9404 | 12029 | 14696 | 15986 | 16364 | 17067 | 16575 | 15010 | 13013 | ?? | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
Общината има 16 населени места с общо население от 13 013 жители (към 01.02.2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Беден | 425 | 45,762 | Лясково | 820 | 56,505 | Лесково | |
Брезе | 467 | 32,872 | Михалково | 306 | 32,700 | ||
Водни пад | 2 | - | Дюшук дере, в з-щето на с. Триград | Осиково | 338 | 43,107 | |
Грохотно | 937 | 22,373 | Грахотна | Селча | 662 | 23,678 | |
Гьоврен | 905 | 29,293 | Стоманево | 184 | 15,820 | Чиликли | |
Девин | 7060 | 134,832 | Селиме, Дьовлен, Здравец | Тешел | 5 | - | в з-щето на с. Гьоврен |
Жребево | 97 | - | Айгър деле, в з-щето на с. Триград | Триград | 662 | 77,993 | |
Кестен | 95 | 26,956 | Кестенджик | Чуруково | 48 | 31,793 | |
ОБЩО | 13013 | 573,684 | 3 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
- през 1912 г. – преименуван е гр. Селиме на гр. Дьовлен без административен акт;
- през 1926 г. – преименуван е гр. Дьовлен на гр. Здравец без административен акт;
- през 1927 г. – възстановено е старото име на гр. Здравец на гр. Дьовлен без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Дюшук дере на м. Водни пад;
- указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава н.м. Тешел за отделно населено място – с. Тешел;
- през 1965 г. – уточнено е името на с. Лесково на с. Лясково без административен акт;
- Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Грахотна на с. Грохотно;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Настан и го присъединява като квартал на гр. Девин;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Катранци и я присъединява като квартал на гр. Девин;
- – заличава с. Петвар и го присъединява като квартал на м. Чуруково;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Михалково и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Девин;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Настан от гр. Девин и го възстановява като отделно населено място – с. Настан;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
- Реш.МС № 115/обн. 25.03.1998 г. – отново заличава с. Настан и го присъединява като квартал на гр. Девин;
Транспорт
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 68,8 km:
- последният участък от 14,4 km от Републикански път III-197 (от km 74,7 до km 89,1);
- участък от 54,4 km от Републикански път III-866 (от km 39,4 до km 93,8).
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|
|