Куршумли хан: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан. |
От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан. |
||
[[Файл:Kursumli An po zemjotresot.jpg|мини|Куршумли хан след Скопското земетресениер 1963 г.]] |
[[Файл:Kursumli An po zemjotresot.jpg|мини|ляво|Куршумли хан след Скопското земетресениер 1963 г.]] |
||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
Куршумли хан има площ от 2800 m<sup>2</sup> и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с [[олово]] (от там името ''Куршумли'', тъй като ''куршум'' означава олово на ''турски''). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи – за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 780.</ref> |
Куршумли хан има площ от 2800 m<sup>2</sup> и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с [[олово]] (от там името ''Куршумли'', тъй като ''куршум'' означава олово на ''турски''). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи – за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 780.</ref> |
||
Версия от 20:25, 21 юни 2016
| Куршумли хан Куршумли ан | |
 изглед към двора | |
  Куршумли хан Местоположение в Република Македония | |
| Местоположение | Скопие, Република Македония |
|---|---|
| Изграждане | XVI век |
| Куршумли хан в Общомедия | |
Куршумли хан (Шаблон:Lang-mk) е бивш хан, гостилница от османско време в Скопие, днес в Република Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.[1]
История
Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се смята за турска направа[1] и се приписва на ктитора Муслихудин Абдул Гани ел Мадини, ктитор и на Дюкянджик джамия в 1549 година.
От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след Винишката афера.
От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан.
Архитектура
Куршумли хан има площ от 2800 m2 и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с олово (от там името Куршумли, тъй като куршум означава олово на турски). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи – за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.[2]
Бележки
- ↑ а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 780.
