Аграрно-промишлен комплекс: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 2: | Ред 2: | ||
АПК е изграден на териториален принцип - община през [[1970]] г. В редки случаи в една община функционират две АПК. |
АПК е изграден на териториален принцип - община през [[1970]] г. В редки случаи в една община функционират две АПК. |
||
В началния етап (1970-[[1974]]) АПК е |
В началния етап (1970-[[1974]]) АПК е доброволно обединение на [[ТКЗС]] и има минимален административен и консултативен състав, без да оказва пряко влияние върху икономиката на съставните стопанства. От [[1975]] г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в Производствени стопанства към АПК - по едно за населено място (село, град) или за няколко съседни населени места. |
||
В началото на [[80-те]] години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаване. |
В началото на [[80-те]] години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаване. |
Версия от 17:41, 22 юни 2016
Аграрно-промишлените комплекси (АПК) са стопански организации в Народна република България. АПК е изграден на териториален принцип - община през 1970 г. В редки случаи в една община функционират две АПК.
В началния етап (1970-1974) АПК е доброволно обединение на ТКЗС и има минимален административен и консултативен състав, без да оказва пряко влияние върху икономиката на съставните стопанства. От 1975 г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в Производствени стопанства към АПК - по едно за населено място (село, град) или за няколко съседни населени места.
В началото на 80-те години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаване.