Радослав Михайлов: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
смяна на шаблон, + 2 категории |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Радослав Михайлов |
| име = Радослав Михайлов |
||
| |
| име-оригинал = |
||
| |
| категория = журналист |
||
| описание = български журналист и телевизионен водещ |
|||
| портрет = |
|||
| портрет-описание = |
|||
| роден-място = [[София]], [[България]] |
| роден-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал-място = |
|||
| вложки = |
|||
}} |
}} |
||
Ред 9: | Ред 14: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
⚫ | Роден е на [[7 март]] [[1948]] година в [[София]]. Средното си образование получава в [[Първа английска езикова гимназия|114 Английска гимназия]] в София. След това учи два семестъра полски език във [[Варшавски университет|Варшавския държавен университет]] и право в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на Софийския университет „Климент Охридски“. |
||
⚫ | Кариерата на репортер, коментатор, водещ на телевизионни програми започва още преди завършването на гимназията, като сътрудник на вестник „Средношколско знаме“. Като студент пише за вестниците „[[Поглед (вестник)|Поглед]]“, „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“, „[[Труд (вестник)|Труд]]“. |
||
⚫ | Роден е на 7 март 1948 година в София. Средното си образование получава в [[Първа английска езикова гимназия|114 Английска гимназия]] в София. След това учи два семестъра полски език във Варшавския държавен университет и право в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на |
||
⚫ | Започва работа като литературен сътрудник в [[БНТ|Българска телевизия]] през 1975 г. и до 1999 г. e редактор, ръководител на екипи, завеждащ кореспондентските бюра на [[Комитет за телевизия и радио|КТР]] във [[Варшава]] (1989-91) и на БНТ в [[Москва]] (1995-1999), водещ и [[продуцент]] на „Специален пратеник“ на БНТ. Създава стотици програми на следните предавания: |
||
⚫ | |||
* „Информационен дневник НЕДЕЛЯ“, |
|||
* „Вчера, днес, утре“, |
|||
* „Днес“, |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
* „Панорама“, |
|||
* „Светът в действие“, |
|||
* „Всяка неделя“, |
|||
⚫ | |||
* „Еврожурнал“. |
|||
⚫ | Отразява полета на първия български [[космонавт]] [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] през 1979 г. От 1982 до 1989 г. е и кореспондент на БНТ в Близкия изток и Африка. Репортажите, кореспонденциите, информациите му за Юнската война и [[клане в Сабра и Шатила|палестинската трагедия]] през 1982 г. са „breaking news“ и се препредават от световни агенции и телевизии. Предава репортаж за [[CNN]] за събитията в България през 1988 г. |
||
⚫ | Започва работа като литературен сътрудник в [[БНТ|Българска телевизия]] през 1975 г. и до 1999 г. e редактор, ръководител на екипи, завеждащ кореспондентските бюра на [[Комитет за телевизия и радио|КТР]] във [[Варшава]] (1989-91) и на БНТ в [[Москва]] (1995-1999), водещ и [[продуцент]] на |
||
* "Информационен дневник НЕДЕЛЯ", |
|||
* "Вчера, днес, утре", |
|||
* "Днес", |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
* "Панорама", |
|||
* "Светът в действие”, |
|||
* "Всяка неделя", |
|||
⚫ | |||
* „Еврожурнал”. |
|||
⚫ | Снима репортажи и документални филми за сирийско-израелския конфликт в долината Бекаа, глада в Етиопия през 1983 г., преврата в Южен Йемен през 1987, Египет след атентата на президента [[Ануар Садат]], победата на „[[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]]“ в Полша, мисията ЮНПРОФОР (UN Protection Force) на Балканите, [[Ембарго над Съюзна република Югославия|ембаргото срещу Югославия]], събитията в Македония 1993, датското вето за ЕС. Редактор и водещ на информационната емисия на български език на Полското държавно радио 1990-91 г. |
||
⚫ | Отразява полета на първия български [[космонавт]] [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] през 1979 г. От 1982 до 1989 г. е и кореспондент на БНТ в Близкия изток и Африка. Репортажите, кореспонденциите, информациите му за |
||
⚫ | Снима репортажи и документални филми за сирийско-израелския конфликт в долината Бекаа, глада в Етиопия през 1983 г., преврата в Южен Йемен през 1987, Египет след атентата на президента [[Ануар Садат]], победата на [[Солидарност (профсъюз)| |
||
Автор и продуцент на следните [[документален филм|документални филми]]: |
Автор и продуцент на следните [[документален филм|документални филми]]: |
||
* |
* „Театърът РОМЕН“ – 1978 г. |
||
* |
* „Спомен от Маш дал шамс“ – 1982 г. |
||
* |
* „Дисекция на една агресия“ – 1982 г. |
||
* |
* „Етиопски глад“ – 1983 г. |
||
* |
* „Аден в пламъци и кръв“ – 1987 г. |
||
* |
* „Египет между миналото и бъдещето“ – 1988 г. |
||
* |
* „Близкият изток и ирано-иракската война“ – 1989 г. |
||
* |
* „Полша - превратът на Солидарност“ – 1990 г. |
||
* |
* „Избори по полски“ – 1991 г. |
||
* |
* „Гърция - отново „Нова демокрация“ – 1992 г. |
||
* |
* „Юри Буков“ – 1992 г. |
||
* |
* „Мисия на ЮНПРОФОР“ – 1993 г. |
||
* |
* „Сини каски в Македония“ – 1993 г. |
||
* |
* „Референдум по датски – 1993 г. |
||
* |
* „Черешките“ – 1994 г. |
||
* |
* „Избори'94“ – 1994 г. |
||
Автор на: |
Автор на: |
||
Ред 62: | Ред 66: | ||
[[Категория:Български журналисти]] |
[[Категория:Български журналисти]] |
||
[[Категория:Български телевизионни водещи]] |
[[Категория:Български телевизионни водещи]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Първа английска езикова гимназия]] |
|||
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
|||
[[Категория:Родени в София]] |
[[Категория:Родени в София]] |
Версия от 09:53, 27 юни 2016
Радослав Михайлов | |
български журналист и телевизионен водещ | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Радослав Михайлов е български журналист, телевизионен водещ, кореспондент и продуцент.
Биография
Роден е на 7 март 1948 година в София. Средното си образование получава в 114 Английска гимназия в София. След това учи два семестъра полски език във Варшавския държавен университет и право в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.
Кариерата на репортер, коментатор, водещ на телевизионни програми започва още преди завършването на гимназията, като сътрудник на вестник „Средношколско знаме“. Като студент пише за вестниците „Поглед“, „Отечествен фронт“, „Труд“.
Започва работа като литературен сътрудник в Българска телевизия през 1975 г. и до 1999 г. e редактор, ръководител на екипи, завеждащ кореспондентските бюра на КТР във Варшава (1989-91) и на БНТ в Москва (1995-1999), водещ и продуцент на „Специален пратеник“ на БНТ. Създава стотици програми на следните предавания:
- „Информационен дневник НЕДЕЛЯ“,
- „Вчера, днес, утре“,
- „Днес“,
- „По света и у нас“,
- „В края на деня“,
- „Панорама“,
- „Светът в действие“,
- „Всяка неделя“,
- „Специален пратеник“,
- „Еврожурнал“.
Отразява полета на първия български космонавт Георги Иванов през 1979 г. От 1982 до 1989 г. е и кореспондент на БНТ в Близкия изток и Африка. Репортажите, кореспонденциите, информациите му за Юнската война и палестинската трагедия през 1982 г. са „breaking news“ и се препредават от световни агенции и телевизии. Предава репортаж за CNN за събитията в България през 1988 г.
Снима репортажи и документални филми за сирийско-израелския конфликт в долината Бекаа, глада в Етиопия през 1983 г., преврата в Южен Йемен през 1987, Египет след атентата на президента Ануар Садат, победата на „Солидарност“ в Полша, мисията ЮНПРОФОР (UN Protection Force) на Балканите, ембаргото срещу Югославия, събитията в Македония 1993, датското вето за ЕС. Редактор и водещ на информационната емисия на български език на Полското държавно радио 1990-91 г.
Автор и продуцент на следните документални филми:
- „Театърът РОМЕН“ – 1978 г.
- „Спомен от Маш дал шамс“ – 1982 г.
- „Дисекция на една агресия“ – 1982 г.
- „Етиопски глад“ – 1983 г.
- „Аден в пламъци и кръв“ – 1987 г.
- „Египет между миналото и бъдещето“ – 1988 г.
- „Близкият изток и ирано-иракската война“ – 1989 г.
- „Полша - превратът на Солидарност“ – 1990 г.
- „Избори по полски“ – 1991 г.
- „Гърция - отново „Нова демокрация“ – 1992 г.
- „Юри Буков“ – 1992 г.
- „Мисия на ЮНПРОФОР“ – 1993 г.
- „Сини каски в Македония“ – 1993 г.
- „Референдум по датски – 1993 г.
- „Черешките“ – 1994 г.
- „Избори'94“ – 1994 г.
Автор на:
- „Куршумите не бяха за нас“ – 1982 г.
- „Москва асорти“ – 1999 г.
- „Истински разкази“ – 2000 г.
- „Това не бе вчера“ – 2001 г.
- „Кавказкият възел“ – 2008 г.