Потсдамска конференция: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м Bot: Reverted to revision 7182875 by Iliev on 2016-02-22T20:41:30Z |
м Премахната редакция 7312291 на LordBumbury (б.); форматиране: 3x тире, 3x число+г., 2x кавички, 2 интервала, запетая, ти... |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Schloss Cecilienhof 007.jpg|thumb|right|250px|Дворец [[Цецилиенхоф]] |
[[Файл:Schloss Cecilienhof 007.jpg|thumb|right|250px|Дворец [[Цецилиенхоф]] – мястото, на което се провежда Потсдамската конференция]] |
||
[[Файл:L_to_R,_British_Prime_Minister_Winston_Churchill,_President_Harry_S._Truman,_and_Soviet_leader_Josef_Stalin_in_the..._-_NARA_-_198958.jpg|thumb|right|250px|Потсдамска конференция: [[Уинстън Чърчил]], [[Хари Труман]] и [[Сталин]] ( |
[[Файл:L_to_R,_British_Prime_Minister_Winston_Churchill,_President_Harry_S._Truman,_and_Soviet_leader_Josef_Stalin_in_the..._-_NARA_-_198958.jpg|thumb|right|250px|Потсдамска конференция: [[Уинстън Чърчил]], [[Хари Труман]] и [[Сталин]] (от ляво надясно)]] |
||
'''Потсдамската конференция''' се провежда в [[Потсдам]], в двореца [[Цецилиенхоф]] от [[17 юли]] до [[2 август]] [[1945]] г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във [[Втората световна война]] с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа. |
'''Потсдамската конференция''' се провежда в [[Потсдам]], в двореца [[Цецилиенхоф]] от [[17 юли]] до [[2 август]] [[1945]] г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във [[Втората световна война]] с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа. |
||
Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 |
Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в [[Техеранска конференция|Техеран]] ([[Иран]]) и в началото на [[1945]] г. на [[Ялтенска конференция|Ялта]] (Съветски съюз). |
||
В конференцията участват главите на правителствата на три държави- [[президент на САЩ|президентът на САЩ]] [[Хари Труман]] (председателствал всички заседания), председателя на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР [[Сталин]] и [[премиер-министър]]а на Великобритания [[Уинстън Чърчил]] (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник [[Клемент Атли]]). |
В конференцията участват главите на правителствата на три държави- [[президент на САЩ|президентът на САЩ]] [[Хари Труман]] (председателствал всички заседания), председателя на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР [[Сталин]] и [[премиер-министър]]а на Великобритания [[Уинстън Чърчил]] (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник [[Клемент Атли]]). |
||
== Решения |
== Решения – петте „Д“-та == |
||
Съюзниците провъзгласяват нейната [[денацификация]], [[демилитаризация]], [[демократизация]], [[децентрализация]] и [[декартелизация]]. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия. |
Съюзниците провъзгласяват нейната [[денацификация]], [[демилитаризация]], [[демократизация]], [[децентрализация]] и [[декартелизация]]. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия. |
||
По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията [[Одер]]-[[Ниса]], което съкращава територията и с 25 % в сравнение с [[1937]]. Територията на изток от новата граница се състои от [[Източна Прусия]], [[Силезия]], [[Западна Прусия]], и две трети от [[Померания]]. Това основно са селскостопански райони,с изключение на [[Горна Силезия]], която се явява втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на [[Полша]]. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата [[Кьонигсберг]] (която на следващата година е преименувана на [[Калининград]]) влиза и една трета от [[Източна Прусия]], на чиято територия е създадена [[Калининградска област|Кьонигсбергска (от март 1946 |
По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията [[Одер]]-[[Ниса]], което съкращава територията и с 25 % в сравнение с [[1937]]. Територията на изток от новата граница се състои от [[Източна Прусия]], [[Силезия]], [[Западна Прусия]], и две трети от [[Померания]]. Това основно са селскостопански райони, с изключение на [[Горна Силезия]], която се явява втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на [[Полша]]. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата [[Кьонигсберг]] (която на следващата година е преименувана на [[Калининград]]) влиза и една трета от [[Източна Прусия]], на чиято територия е създадена [[Калининградска област|Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област]] [[РСФСР]]. Неголяма част, включваща част от [[Куршская коса]] и град [[Клайпеда]] ([[Мемелски край|Клайпедски или Мемелски край]], т. н. ''„Мемелски сектор“''), е предадена от ръководството на Съветския съюз през [[1945]] г. на [[Литовска ССР|Литовската ССР]]. |
||
Съюзниците признават на [[Италия]] статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за [[България]], но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 685 |
Съюзниците признават на [[Италия]] статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за [[България]], но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 685 – 686 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> |
||
На Потсдамската конференция [[Сталин]] потвърждава, че не по-късно от три месеца след капитулацията на Германия, ще обяви |
На Потсдамската конференция [[Сталин]] потвърждава, че не по-късно от три месеца след капитулацията на Германия, ще обяви [[съветско-японска война|война на Япония]]. Съюзниците подписват [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]], с която искат от Япония [[безусловна капитулация]]. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 16:57, 3 юли 2016
Потсдамската конференция се провежда в Потсдам, в двореца Цецилиенхоф от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.
Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в Техеран (Иран) и в началото на 1945 г. на Ялта (Съветски съюз).
В конференцията участват главите на правителствата на три държави- президентът на САЩ Хари Труман (председателствал всички заседания), председателя на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР Сталин и премиер-министъра на Великобритания Уинстън Чърчил (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник Клемент Атли).
Решения – петте „Д“-та
Съюзниците провъзгласяват нейната денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация и декартелизация. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия.
По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията Одер-Ниса, което съкращава територията и с 25 % в сравнение с 1937. Територията на изток от новата граница се състои от Източна Прусия, Силезия, Западна Прусия, и две трети от Померания. Това основно са селскостопански райони, с изключение на Горна Силезия, която се явява втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на Полша. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата Кьонигсберг (която на следващата година е преименувана на Калининград) влиза и една трета от Източна Прусия, на чиято територия е създадена Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област РСФСР. Неголяма част, включваща част от Куршская коса и град Клайпеда (Клайпедски или Мемелски край, т. н. „Мемелски сектор“), е предадена от ръководството на Съветския съюз през 1945 г. на Литовската ССР.
Съюзниците признават на Италия статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за България, но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на Ялтенската конференция за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.[1]
На Потсдамската конференция Сталин потвърждава, че не по-късно от три месеца след капитулацията на Германия, ще обяви война на Япония. Съюзниците подписват Потсдамската декларация, с която искат от Япония безусловна капитулация.
Външни препратки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 685 – 686.
- Съединените щати по време на Втората световна война
- Външна политика на САЩ
- Съветския съюз по време на Втората световна война
- Външна политика на СССР
- Обединеното кралство по време на Втората световна война
- Външна политика на Великобритания
- Студена война
- Конференции по време на Втората световна война
- История на Потсдам
- 1945 година
- Последствия от Втората световна война