Голям Беглик: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:
|ширина=
|ширина=
|площ = 4,125 km<sup>2</sup>
|площ = 4,125 km<sup>2</sup>
|обем = '''62 110 000 m<sup>3</sup>'''
|обем = '''62 110 000 m<sup>3</sup>'''
|приток = 4,19 m<sup>3</sup>/сек
|приток = 4,19 m<sup>3</sup>/сек
|отток =
|отток =
Ред 25: Ред 25:
}}
}}


'''Голям беглик''' е [[язовир]] в [[Родопи|Западните Родопи]], в [[землище]]то на град [[Батак]]. По-рано носи името на [[Васил Коларов]]. Язовирната стена се намира на път номер 37, по средата между [[Доспат]] и Батак, а [[Сърница]] е малко по-близо до язовира. Язовир Голям Беглик се намира недалеч от резервата [[Беглика]].
'''Голям беглик''' (до 14 март 1950 г. ''Ташбоаз'', до 11 юни 1999 г. ''Васил Коларов'')<ref>{{наименования|56 – 57}}</ref> е [[язовир]] в [[Родопи|Западните Родопи]], в [[землище]]то на град [[Батак]]. По-рано носи името на [[Васил Коларов]]. Язовирната стена се намира на път номер 37, по средата между [[Доспат]] и Батак, а [[Сърница]] е малко по-близо до язовира. Язовир Голям Беглик се намира недалеч от резервата [[Беглика]].


Язовирът е съставен елемент на каскадата [[Батак (каскада)|Батак]]. Водата от язовир [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]] минава през Голям беглик, след което преминава през [[ВЕЦ Батак]], язовир [[Батак (язовир)|Батак]], [[ВЕЦ Пещера]] и [[ВЕЦ Алеко]].
Язовирът е съставен елемент на каскадата [[Батак (каскада)|Батак]]. Водата от язовир [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]] минава през Голям беглик, след което преминава през [[ВЕЦ Батак]], язовир [[Батак (язовир)|Батак]], [[ВЕЦ Пещера]] и [[ВЕЦ Алеко]].
Ред 31: Ред 31:
Строежът на язовира започва през 1946 година, а на 18 ноември 1951 година официално е открит. Първоначално е бил проектиран като напоителен язовир за Пловдивското поле, но по-късно се използва за захранване на [[ВЕЦ]]-ове.
Строежът на язовира започва през 1946 година, а на 18 ноември 1951 година официално е открит. Първоначално е бил проектиран като напоителен язовир за Пловдивското поле, но по-късно се използва за захранване на [[ВЕЦ]]-ове.


Две основни водохранилища&nbsp;— язовир „Голям беглик“ и язовир „Батак“;
Две основни водохранилища – язовир „Голям беглик“ и язовир „Батак“;
Три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях;
Три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях;
Два пояса събирателни канали с обща водосборна площ 794 м<sup>2</sup>;
Два пояса събирателни канали с обща водосборна площ 794 м<sup>2</sup>;
Три водноелектрически централи&nbsp;— ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко.
Три водноелектрически централи – ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко.


Първото стъпало обхваща съоръженията от горната част на каскадата, в т.ч. хидровъзел „Голям беглик“, помощните язовири „Беглика“, „Тошков чарк“ и „Караджа дере“, събирателните деривации „Беглика“, „Гашна“, „Бяла“ и „Черна“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак“ с дължина 13,1 км и централата. Към стъпалото се включва и хидровъзел „Широка поляна“, построен през периода 1959-1962 г.
Първото стъпало обхваща съоръженията от горната част на каскадата, в т.ч. хидровъзел „Голям беглик“, помощните язовири „Беглика“, „Тошков чарк“ и „Караджа дере“, събирателните деривации „Беглика“, „Гашна“, „Бяла“ и „Черна“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак“ с дължина 13,1 км и централата. Към стъпалото се включва и хидровъзел „Широка поляна“, построен през периода 1959 – 1962 г.


== Общи данни ==
== Общи данни ==
: Местоположение&nbsp;— пл. Родопи
: Местоположение – пл. Родопи
: Построен на река Крива
: Построен на река Крива
: Водосборна област&nbsp;— 331 км<sup>2</sup>
: Водосборна област – 331 км<sup>2</sup>
: Средногодишен приток&nbsp;— 4,19 м<sup>3</sup>/сек
: Средногодишен приток – 4,19 м<sup>3</sup>/сек
: Година на построяване&nbsp;— 1951
: Година на построяване – 1951
: Предназначение&nbsp;— ел. производство
: Предназначение – ел. производство
: Изравняване на водната маса&nbsp;— годишно
: Изравняване на водната маса – годишно


== Водохранилище ==
== Водохранилище ==
[[Картинка:Golyam Beglik Dam 4.jpg|дясно|мини|Поглед от стената на язовира.]]
[[Картинка:Golyam Beglik Dam 4.jpg|дясно|мини|Поглед от стената на язовира.]]
: Завирен обем&nbsp;— 62,11 млн. м<sup>3</sup>
: Завирен обем – 62,11 млн. м<sup>3</sup>
: Полезен обем&nbsp;— 58,17 млн. м<sup>3</sup>
: Полезен обем – 58,17 млн. м<sup>3</sup>
: Най-високо водно ниво&nbsp;— 1 528,20 м
: Най-високо водно ниво – 1 528,20 м
: Най-високо работно водно ниво&nbsp;— 1 527,30 м
: Най-високо работно водно ниво – 1 527,30 м
: Най-ниско работно водно ниво&nbsp;— 1 503,00 м
: Най-ниско работно водно ниво – 1 503,00 м
: Залята площ&nbsp;— 4,126 км<sup>2</sup>
: Залята площ – 4,126 км<sup>2</sup>


== Язовирна стена ==
== Язовирна стена ==
[[File:Golyam-Beglic-dam-wall.jpg|thumb|Стената на язовира, по която минава пътят [[Батак]] - [[Доспат]]]]
[[File:Golyam-Beglic-dam-wall.jpg|thumb|Стената на язовира, по която минава пътят [[Батак]] – [[Доспат]]]]


: Тип&nbsp;— каменно зидана инжектирана
: Тип – каменно зидана инжектирана
: Противофилтрационна преграда&nbsp;— стоманобетонов екран
: Противофилтрационна преграда – стоманобетонов екран
: Височина от основата&nbsp;— 46,50 м
: Височина от основата – 46,50 м
: Дължина по короната&nbsp;— 191 м
: Дължина по короната – 191 м
: Кота корона&nbsp;— 1528,5 м
: Кота корона – 1528,5 м


{{Br}}
{{Br}}
Ред 69: Ред 69:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|Golyam Beglik Dam}}
{{commonscat|Golyam Beglik Dam}}
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1865 Journey.bg - Язовир Голям Беглик]
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1865 Journey.bg – Язовир Голям Беглик]


{{Язовири в България}}
{{Язовири в България}}

Версия от 17:53, 5 юли 2016

Тази статия е за бившия язовир Васил Коларов. За резервата Беглика вижте Беглика. За малкия язовир Беглика вижте Беглика (язовир).

Голям Беглик
Изглед към язовира
Изглед към язовира
Местоположение
41.8077° с. ш. 24.1188° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеОбласт Пазарджик, България
Надм. височина1528,2 m
Построен1951
Язовирна стена
ВидКаменнозидна със стоманенобетонов екран
Височина46,5 m
Дължина191 m
Преливници1x50 m3/сек
Езеро
Площ4,125 km2
Воден обем62 110 000 m3
Приток4,19 m3/сек
Водосб. басейн331 km2
Източникрека Крива
Голям Беглик в Общомедия

Голям беглик (до 14 март 1950 г. Ташбоаз, до 11 юни 1999 г. Васил Коларов)[1] е язовир в Западните Родопи, в землището на град Батак. По-рано носи името на Васил Коларов. Язовирната стена се намира на път номер 37, по средата между Доспат и Батак, а Сърница е малко по-близо до язовира. Язовир Голям Беглик се намира недалеч от резервата Беглика.

Язовирът е съставен елемент на каскадата Батак. Водата от язовир Широка поляна минава през Голям беглик, след което преминава през ВЕЦ Батак, язовир Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко.

Строежът на язовира започва през 1946 година, а на 18 ноември 1951 година официално е открит. Първоначално е бил проектиран като напоителен язовир за Пловдивското поле, но по-късно се използва за захранване на ВЕЦ-ове.

Две основни водохранилища – язовир „Голям беглик“ и язовир „Батак“; Три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях; Два пояса събирателни канали с обща водосборна площ 794 м2; Три водноелектрически централи – ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко.

Първото стъпало обхваща съоръженията от горната част на каскадата, в т.ч. хидровъзел „Голям беглик“, помощните язовири „Беглика“, „Тошков чарк“ и „Караджа дере“, събирателните деривации „Беглика“, „Гашна“, „Бяла“ и „Черна“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак“ с дължина 13,1 км и централата. Към стъпалото се включва и хидровъзел „Широка поляна“, построен през периода 1959 – 1962 г.

Общи данни

Местоположение – пл. Родопи
Построен на река Крива
Водосборна област – 331 км2
Средногодишен приток – 4,19 м3/сек
Година на построяване – 1951
Предназначение – ел. производство
Изравняване на водната маса – годишно

Водохранилище

Поглед от стената на язовира.
Завирен обем – 62,11 млн. м3
Полезен обем – 58,17 млн. м3
Най-високо водно ниво – 1 528,20 м
Най-високо работно водно ниво – 1 527,30 м
Най-ниско работно водно ниво – 1 503,00 м
Залята площ – 4,126 км2

Язовирна стена

Стената на язовира, по която минава пътят Батак – Доспат
Тип – каменно зидана инжектирана
Противофилтрационна преграда – стоманобетонов екран
Височина от основата – 46,50 м
Дължина по короната – 191 м
Кота корона – 1528,5 м


Външни препратки

Шаблон:България-мъниче

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 56 – 57.