Голям Беглик: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
|ширина= |
|ширина= |
||
|площ = 4,125 km<sup>2</sup> |
|площ = 4,125 km<sup>2</sup> |
||
|обем = '''62 110 000 m<sup>3</sup>''' |
|обем = '''62 110 000 m<sup>3</sup>''' |
||
|приток = 4,19 m<sup>3</sup>/сек |
|приток = 4,19 m<sup>3</sup>/сек |
||
|отток = |
|отток = |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
}} |
}} |
||
'''Голям беглик''' е [[язовир]] в [[Родопи|Западните Родопи]], в [[землище]]то на град [[Батак]]. По-рано носи името на [[Васил Коларов]]. Язовирната стена се намира на път номер 37, по средата между [[Доспат]] и Батак, а [[Сърница]] е малко по-близо до язовира. Язовир Голям Беглик се намира недалеч от резервата [[Беглика]]. |
'''Голям беглик''' (до 14 март 1950 г. ''Ташбоаз'', до 11 юни 1999 г. ''Васил Коларов'')<ref>{{наименования|56 – 57}}</ref> е [[язовир]] в [[Родопи|Западните Родопи]], в [[землище]]то на град [[Батак]]. По-рано носи името на [[Васил Коларов]]. Язовирната стена се намира на път номер 37, по средата между [[Доспат]] и Батак, а [[Сърница]] е малко по-близо до язовира. Язовир Голям Беглик се намира недалеч от резервата [[Беглика]]. |
||
Язовирът е съставен елемент на каскадата [[Батак (каскада)|Батак]]. Водата от язовир [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]] минава през Голям беглик, след което преминава през [[ВЕЦ Батак]], язовир [[Батак (язовир)|Батак]], [[ВЕЦ Пещера]] и [[ВЕЦ Алеко]]. |
Язовирът е съставен елемент на каскадата [[Батак (каскада)|Батак]]. Водата от язовир [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]] минава през Голям беглик, след което преминава през [[ВЕЦ Батак]], язовир [[Батак (язовир)|Батак]], [[ВЕЦ Пещера]] и [[ВЕЦ Алеко]]. |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
Строежът на язовира започва през 1946 година, а на 18 ноември 1951 година официално е открит. Първоначално е бил проектиран като напоителен язовир за Пловдивското поле, но по-късно се използва за захранване на [[ВЕЦ]]-ове. |
Строежът на язовира започва през 1946 година, а на 18 ноември 1951 година официално е открит. Първоначално е бил проектиран като напоителен язовир за Пловдивското поле, но по-късно се използва за захранване на [[ВЕЦ]]-ове. |
||
Две основни водохранилища |
Две основни водохранилища – язовир „Голям беглик“ и язовир „Батак“; |
||
Три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях; |
Три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях; |
||
Два пояса събирателни канали с обща водосборна площ 794 м<sup>2</sup>; |
Два пояса събирателни канали с обща водосборна площ 794 м<sup>2</sup>; |
||
Три водноелектрически централи |
Три водноелектрически централи – ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко. |
||
Първото стъпало обхваща съоръженията от горната част на каскадата, в т.ч. хидровъзел „Голям беглик“, помощните язовири „Беглика“, „Тошков чарк“ и „Караджа дере“, събирателните деривации „Беглика“, „Гашна“, „Бяла“ и „Черна“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак“ с дължина 13,1 км и централата. Към стъпалото се включва и хидровъзел „Широка поляна“, построен през периода 1959 |
Първото стъпало обхваща съоръженията от горната част на каскадата, в т.ч. хидровъзел „Голям беглик“, помощните язовири „Беглика“, „Тошков чарк“ и „Караджа дере“, събирателните деривации „Беглика“, „Гашна“, „Бяла“ и „Черна“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак“ с дължина 13,1 км и централата. Към стъпалото се включва и хидровъзел „Широка поляна“, построен през периода 1959 – 1962 г. |
||
== Общи данни == |
== Общи данни == |
||
: Местоположение |
: Местоположение – пл. Родопи |
||
: Построен на река Крива |
: Построен на река Крива |
||
: Водосборна област |
: Водосборна област – 331 км<sup>2</sup> |
||
: Средногодишен приток |
: Средногодишен приток – 4,19 м<sup>3</sup>/сек |
||
: Година на построяване |
: Година на построяване – 1951 |
||
: Предназначение |
: Предназначение – ел. производство |
||
: Изравняване на водната маса |
: Изравняване на водната маса – годишно |
||
== Водохранилище == |
== Водохранилище == |
||
[[Картинка:Golyam Beglik Dam 4.jpg|дясно|мини|Поглед от стената на язовира.]] |
[[Картинка:Golyam Beglik Dam 4.jpg|дясно|мини|Поглед от стената на язовира.]] |
||
: Завирен обем |
: Завирен обем – 62,11 млн. м<sup>3</sup> |
||
: Полезен обем |
: Полезен обем – 58,17 млн. м<sup>3</sup> |
||
: Най-високо водно ниво |
: Най-високо водно ниво – 1 528,20 м |
||
: Най-високо работно водно ниво |
: Най-високо работно водно ниво – 1 527,30 м |
||
: Най-ниско работно водно ниво |
: Най-ниско работно водно ниво – 1 503,00 м |
||
: Залята площ |
: Залята площ – 4,126 км<sup>2</sup> |
||
== Язовирна стена == |
== Язовирна стена == |
||
[[File:Golyam-Beglic-dam-wall.jpg|thumb|Стената на язовира, по която минава пътят [[Батак]] |
[[File:Golyam-Beglic-dam-wall.jpg|thumb|Стената на язовира, по която минава пътят [[Батак]] – [[Доспат]]]] |
||
: Тип |
: Тип – каменно зидана инжектирана |
||
: Противофилтрационна преграда |
: Противофилтрационна преграда – стоманобетонов екран |
||
: Височина от основата |
: Височина от основата – 46,50 м |
||
: Дължина по короната |
: Дължина по короната – 191 м |
||
: Кота корона |
: Кота корона – 1528,5 м |
||
{{Br}} |
{{Br}} |
||
Ред 69: | Ред 69: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Golyam Beglik Dam}} |
{{commonscat|Golyam Beglik Dam}} |
||
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1865 Journey.bg |
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1865 Journey.bg – Язовир Голям Беглик] |
||
{{Язовири в България}} |
{{Язовири в България}} |
Версия от 17:53, 5 юли 2016
- Тази статия е за бившия язовир Васил Коларов. За резервата Беглика вижте Беглика. За малкия язовир Беглика вижте Беглика (язовир).
Голям Беглик | |
Изглед към язовира | |
Местоположение | |
---|---|
Местоположение | Област Пазарджик, България |
Надм. височина | 1528,2 m |
Построен | 1951 |
Язовирна стена | |
Вид | Каменнозидна със стоманенобетонов екран |
Височина | 46,5 m |
Дължина | 191 m |
Преливници | 1x50 m3/сек |
Езеро | |
Площ | 4,125 km2 |
Воден обем | 62 110 000 m3 |
Приток | 4,19 m3/сек |
Водосб. басейн | 331 km2 |
Източник | река Крива |
Голям Беглик в Общомедия |
Голям беглик (до 14 март 1950 г. Ташбоаз, до 11 юни 1999 г. Васил Коларов)[1] е язовир в Западните Родопи, в землището на град Батак. По-рано носи името на Васил Коларов. Язовирната стена се намира на път номер 37, по средата между Доспат и Батак, а Сърница е малко по-близо до язовира. Язовир Голям Беглик се намира недалеч от резервата Беглика.
Язовирът е съставен елемент на каскадата Батак. Водата от язовир Широка поляна минава през Голям беглик, след което преминава през ВЕЦ Батак, язовир Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко.
Строежът на язовира започва през 1946 година, а на 18 ноември 1951 година официално е открит. Първоначално е бил проектиран като напоителен язовир за Пловдивското поле, но по-късно се използва за захранване на ВЕЦ-ове.
Две основни водохранилища – язовир „Голям беглик“ и язовир „Батак“; Три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях; Два пояса събирателни канали с обща водосборна площ 794 м2; Три водноелектрически централи – ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко.
Първото стъпало обхваща съоръженията от горната част на каскадата, в т.ч. хидровъзел „Голям беглик“, помощните язовири „Беглика“, „Тошков чарк“ и „Караджа дере“, събирателните деривации „Беглика“, „Гашна“, „Бяла“ и „Черна“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак“ с дължина 13,1 км и централата. Към стъпалото се включва и хидровъзел „Широка поляна“, построен през периода 1959 – 1962 г.
Общи данни
- Местоположение – пл. Родопи
- Построен на река Крива
- Водосборна област – 331 км2
- Средногодишен приток – 4,19 м3/сек
- Година на построяване – 1951
- Предназначение – ел. производство
- Изравняване на водната маса – годишно
Водохранилище
- Завирен обем – 62,11 млн. м3
- Полезен обем – 58,17 млн. м3
- Най-високо водно ниво – 1 528,20 м
- Най-високо работно водно ниво – 1 527,30 м
- Най-ниско работно водно ниво – 1 503,00 м
- Залята площ – 4,126 км2
Язовирна стена
- Тип – каменно зидана инжектирана
- Противофилтрационна преграда – стоманобетонов екран
- Височина от основата – 46,50 м
- Дължина по короната – 191 м
- Кота корона – 1528,5 м
Външни препратки
|
|
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 56 – 57.