Любен Беров

Любен Беров
L.berov.jpg
Министър-председател на България
Мандат	30 декември 1992 – 17 октомври 1994 г.
Президент
1992–1997	Желю Желев
Министър-председател
1992–1994	Валентин Карабашев
1992–1994	Нейчо Неев
1992–1994	Евгени Матинчев
Предшественик	Филип Димитров
Наследник	Ренета Инджова
Министър на външните работи
Мандат	30 декември 1992 – 23 юни 1993 г.
Министър-председател
1992-1994	той самият
Предшественик	Стоян Ганев
Наследник	Станислав Даскалов
Министър-председател
1994	Кирил Цочев
Лична информация
Роден	6 октомври 1925 София, България
Починал	7 декември 2006 г. (на 81 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища
Националност	българин
Полит. партия	независим
Образование	СУ „Св. Климент Охридски“
Професия	икономист • политик
Портал  Политика
Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителството на България.

Биография

Ранен живот и образование

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

Преподавателска и научна дейност

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976), посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на Катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.

След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките. Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Св. Антони“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.

Семейство

Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.

Библиография

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

• „Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
• „Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
• „Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
• „Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
• „Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
• „Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
• „Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
• „Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
• „България“ (1984)
• „История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
• „Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
• „Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
• „Стопанска история“ (1994)
• „История на света“ (1996)

Външни препратки

• Сензационно разкритие: Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби desebg.com, автор: Христо Христов, 29 октомври 2013
• Любен Беров – Приказката България